Федерер призна, че се чувства „по-лек“ след прекратяването на кариерата си и обърна внимание върху това, че очакването да показваш добри резултати в Тура може да влияе негативно на психиката на състезателите.
Носителят на 20 титли от Големия шлем се оттегли от спорта на 41 години през септември, като според мнозина той е един от най-великите атлети, хващали ракета в ръка.
„Като тенисист винаги мислиш за следващата тренировка, за следващия мач. Това усещане не те оставя – предстои ти ново пътуване, ново опаковане на багажа,“ каза той при посещение в Токио, цитиран от Eurosport.
„Не мисля, че го осъзнавах – до колко това те придружава. След отказването стресът изчезва моментално.“
„Например даването на допинг проби. Трябва всеки ден да попълваш документи по темата, по един час, независимо къде си. Винаги в съзнанието ти стои това, че могат да дойдат на проверка във всеки един момент. В момента, в който всичко това изчезне, започваш да се чувстваш по-лек, успокоен, че можеш да живееш нормално отново след 25 години.“
Психическото и физическото натоварване в Тура може да бъде много тежко за преодоляване и според Маестрото най-доброто решение за състезателите, които изпитват затруднение с това, е да се отделят от тениса за кратко.
„Виждам че тенисистите се опитват да останат в Тура по-дълго от преди. Може би са осъзнали, че можеш да се оттеглиш за три месеца, за шест месеца или година и пак да се завърнеш,“ каза швейцарецът.
„Турът е тежък – пътуванията, тренировките, времевите разлики. Никой не получава шанс да каже „изморен съм днес“, защото би изглеждаш слаб – това е причината някои от състезателите да изпитват психически проблеми.“
„Винаги трябва да демонстрираш силата си. Но не сме машини, хора сме.“
Федерер не отписа вариант да се завърне в тениса като треньор, но сподели, че това няма да се случи скоро:
„Продукт на швейцарския тенис съм, на федерацията. Винаги ще пазя това в себе си и затова ми е трудно да създам собствена академия. Имам усещането, че така бих се противопоставил на федерацията, с която поддържам близки отношения.“
„Треньор? Никога не казвай никога. Стефан Едберг също отрече, че ще се заминава с това, но промени мнението си, когато му се обадих и го поканих на тренировка. Каза „Добре, нека пробвам за година.“ В момента с влизането на четирите ми деца в училище и всичко останало, не си се представям в занаята. Ако някой младеж иска подкрепа или съвет, с удоволствие бих бил насреща.“
