Фелисиано Лопес определи като „прибързано“ решението на Карлос Алкарас да се раздели с Хуан Карлос Фереро. Двамата работиха заедно в продължение на седем години, като под ръководството на бившия №1 Алкарас постигна почти всичките си професионални успехи. Единствен треньор в щаба на Карлитос остана Самуел Лопес, като новата глава в партньорството им започна по най-добрия начин – с титлата от Australian Open.
Лопес сподели своето мнение по темата в интервю за подкаста „El Cafelito“. Бившият №12 смята, че сега не е бил подходящият момент Алкарас да реши да преустанови работата си с Фереро.
„За мен това решение бе прибързано. Смятам, че Алкарас все още имаше нужда от Фереро и Хуанки имаше с какво още да допринесе за развитието му. В същото време обаче бях уверен, че Карлос може да продължи да побеждава и сам. Представянето му на Australian Open бе доказателство за това“ – каза носителят на седем ATP трофея.
Директорът на Madrid Open бе попитан и какво мисли за поведението на двамата след финала в Мелбърн. Алкарас не спомена Фереро в речта си по време на награждаването, а шампионът от Ролан Гарос 2003 поздрави доскорошния си възпитаник само задочно чрез социалните канали на своята академия.
„Всеки се справя с подобни ситуации по различен начин. Някои смятат, че Алкарас е забравил Фереро, но не вярвам да е така. Карлос многократно е заявявал колко е благодарен на Хуанки и съм сигурен, че това не се е променило. Просто в случая не изказа публично тази благодарност, което не се прие добре от част от феновете. Разбирам гледната точка на тези хора, но когато се разделиш с човек, с когото сте били заедно толкова дълго, понякога е по-добре да се отдалечите един от друг за известно време. Не знам какви точно са били отношенията им, така че не съм в позицията да съдя“.
Двукратният шампион от Куинс Клъб и Ийстборн бе попитан какво мисли за сравненията между „Тримата големи“ и „Синкарас“.
„Аз също смятам, че преди 10-ина години изживяхме най-силната ера на мъжкия тенис. Това обаче по никакъв начин не обезценява постиженията на Алкарас и Синер. Когато хората говорят за различните епохи в тениса, фактът, че тази на „Тримата големи“ беше най-силната, не омаловажава останалите“.
„Късметлия съм, че бях на корта по това време. Аз съм част от най-силната ера в историята на мъжкия тенис и никой не може да ми отнеме това. Да играя редовно срещу Надал, Федерер, Джокович и Мъри е нещо невероятно, което оценявам все повече с течение на годините. Ако изиграеш мача на живота си и победиш Новак, на следващия ден те чака Рафа. Ако успееш да сътвориш подвиг и срещу него, се изправяш срещу Роджър. В такава конкуренция всяка една титла е голям успех“.
