Времената в спорта, а и в света, са смутни. „Всичко е на трупчета“, а бъдещето е неясно. Сезонът на клей пропадна, а следващият е този на трева, като остават единствено надеждите, че той ще се състои. И докато все още фигурира в плановете, няма как да не мислим в „зелено“.
Ще се проведе ли Уимбълдън през 2020? Отговорът ще стане ясен следващата седмица, когато ще бъде свикана извънредна среща на Борда на All England Lawn Tennis Club. На нея организаторите ще вземат решение за отмяна, отлагане или провеждане на надпреварата по план – от 29 юни до 12 юли. Провеждането на турнира без публика не е на дневен ред, а от Уимбълдън все пак планират турнирът да се състои.
Когато мислим за „свещената трева“, няма как да не си представяме класика.
Тенисът бе бил много различен спорт преди около 50-60 години. Освен че тенисиститеекипи са били с дълги панталони/дълги рокли и са използвали мъчителните дървени ракети, разликата в силата на ударите е просто главозамайваща.
Съвременните фитнес чудовища почти не се отделят от основната линия и играят с невъобразима мощ, горно въртеливо движение и подчертано затворени хватове. Както Пийт Сампрас обича да казва: “Модерният тенис представлява замеряне с камъни от дъното на корта. “
През последните години вече почти никой не изповядва т.нар. класически стил на игра – честите атаки към мрежата, елегантните волета и слайс бекхенди са тема табу за повечето представители на актуалния топ 50. Причините за това са много – генералното забавяне на настилките, навлизането на изкуствените кордажи и атлетизма на топ играчите, способни да изпълнят минаващ удар и от рекламните пана. При посоката, в която е поел днешният тенис, едва ли в близките 100 години ще видим тенисисти със стила на игра на Стефан Едберг, Джон Макенроу или Пат Рафтър.
Има един тенисист обаче, който сякаш е изваден от ретро филм за Уимбълдън от 50-те години на ХХ век
Миналата година, горе-долу по същото време, той доказа, че още може да печели титли. На 37-годишна възраст! Става дума, разбира се, за Фелисиано Лопес, който завоюва втората си титла от Куинс след епичен финал срещу французина Жил Симон.
Колко странно е само, че съществува испанец, който предпочита тревата за сметка на клея и посочва Уимбълдън като своя любим турнир!
Едва ли ще откриете друг тенисист в елита със стил като този на левичаря. Той спокойно може да проведе мач, в който 90% от ударите му от бекхенд са подсечени (слайс), сякаш извадени от репертоара на големия Джон Макенроу. От форхенд страната Лопес удря топката толкова плоско и с толкова отворен хват, че няма как да не предизвика умиление. Как успява изобщо да държи топката в корта, след като генерира малко топ спин само с помощта на китката си, вероятно е въпрос, който много специалисти си задават, когато гледат левичаря.
Много хора сигурно биха дали много пари, за да гледат на живо Лопес. Не Федерер, Надал и Джокович, а именно Лопес и по възможност – на трева. Волетата на “Делисиано”, както бе кръстен преди време от Джуди Мъри, са едни от най-прецизните в тура. Неслучайно Фели е толкова силен в играта на двойки. Той изглежда като гладиатор – мощен физически, с дълга коса, здрави крайници и изпито лице. Винаги със слъчев загар, която сякаш е придобит от хилядите битки на арената.
Без съмнение Лопес притежава и един от най-изчистените сервиси, благодарение на който е способен да се измъкне като на шега от ситуации 0-40. За разлика от повечето двуметрови гиганти, Фелисиано разчита в много по-голяма степен на вариацията, отколкото на грубата сила и пласирането на огромен брой асове. Именно по този показател много фенове се бъркат – истинското майсторство не е да направиш ас с 210 км/ч, а може да уцелиш монета в сервис полето. Подсеченият сервис на левичаря от дюс страната е истински образец, поставящ на колене дори най-големите майстори на ретура.
Глътка свеж въздух е да видиш тенисист, опитващ се да надделее с финото си докосване и тенис интелекта си вместо просто да “надстреля” своя опонент от дъното на корта. Или да го надтича в маратонски еднообразни разигравания, докато един от двамата не падне грохнал от умората.
Възможно ли е от новото поколение да се появи някой, който има сходен на Лопес стил? Изобщо преподава ли се в модерните академии подобен стил игра? Истината е, че на такъв тенис не може да бъдеш научен, раждаш се с такъв усет, а после само шлифоваш уменията си.
И колкото и да изглежда песимистично, кой може да гарантира, че ще видим изобщо Фелисиано някога отново в игра на трева? Той вече влиза в категорията „ветеран“ и има роля като турнирен директор на Мастърса в Мадрид. Отделно, изрази съмнение, че сезонът на зелено ще се проведе:
„Провеждането на турнири е преустановено до 7 юни, но определено прекъсването ще бъде удължено. Не мисля, че по това време ще можем да играем във Великобритания. Само ако ситуацията се подобри значително“, каза Лопес.
„Ако не е така, ще започнем да играем чак през август. Не бива да се събира целия календар в пет месеца. Честно да си кажа, нямам много надежди, че тази година всичко ще се оправи. Искам да бъда оптимист, но не е лесно“.
Ами, другата година тогава? Фелисиано на трева? Заслужава си поне още един път.
