За да подобри шансовете си в турнира по тенис на Националния спортен фестивал, гимназията Мапо в Сеул взима подкрепление от Чечхон, на два часа югоизточно от столицата. Неговото име е Лий Дък-хи и за пръв път хваща окото на специалистите още в началното училище.
Съотборниците му от Мапо са се залепили плътно до оградата до прашните кортове с твърда настилка и скандират в подкрепа на своя съотборник, докато 18-годишният Лий реди форхенд уинъри над противника си на финала. Успехът с 6-1 6-1 не е изненада, тъй като той е най-добрият млад играч в Южна Корея и заема №143 в световната ранглиста.
„Класата му и играта му са на съвсем друго ниво спрямо училищното“, казва Джон Йон-сок, партньорът му в турнира на двойки.
Но освен сред връстниците си, Лий е изключение и сред професионалисти. Той е глух, а нито един глух играч в историята не е достигал подобни висини. Защото в тениса само да виждаш топката се смята за недостатъчно. Да я чуваш, казват големите играчи, позволява по-бързи реакции – решаващо предимство в спорт, в който мощните сервиси и удари правят важна всяка стотна от секундата.
„Има толкова много различни звуци в тениса и мога да чуя много от тях, защото знам как звучат“, казва Кейти Maнкебо, треньорка и доброволец в колежанския отбор по тенис за глухи на САЩ. „Но глухият играч няма представа за тези звуци и трябва да се съсредоточи повече върху това, което прави опонентът му и как ще пристигне при нето топката, когато премине мрежата.“
Жоо Хьон, треньор в гимназия Мапо, признава, че е бил скептично настроен за потенциала на Лий в началото.
„Когато го срещнах за първи път, имах някои опасения, че глухотата ще му попречи да стане голям играч. Но убеждението ми се промени, гледайки неговото развитие и в един момент вече бях сигурен, че може да го направи.“
Въпреки че вече е вторият най-млад състезател в световната ранглиста, Лий още не е играл мач в основната схема на турнир на АТР, но вече може да се похвали с финал на Чалънджър през септември в Тайван, след което записа и два полуфинала.
Но ако развитието му продължи с подобни темпове, Лий ще развенчае мит, който е смятан за една от големите тънкости на тениса.
По-бързата реакция
Проучвания показват, че хората реагират по-бързо на слухови дразнител, отколкото на визуални. Според изследването, средното време за реакция на визуални дразнители е 180-200 милисекунди и 140-160 милисекунди за слухови.
На Уимбълдън през 2003 г., Анди Родик заяви, че първата му реакция към противниковите удари идва от слуха, тъй като звукът му дава първоначалната информация за това каква топка се движи към него.
„Можете да чуете колко силно удря топка. Ако ударът е силен и плосък, се чува нещо като пукащ звук. Това е едно от първите важни неща, още преди реално да видиш топката. Мисля, че трябва да чуваш топката съвършено ясно, за да играеш на най-високото си ниво.“
Тод Пери, бивш австралийски играч на двойки, който сега работи като треньор, твърди, че често слуша звука от ударите на играчите си, за да разбере какво може да се подобри.
„Докато тренираш, чуваш звука от ракетата и можеш да внесеш промените за максимално чист удар. Звукът от ракетите на различните играчи е тотално различен.“
Мартина Навратилова беше един от най-пламенните прокламатори на важността на звуците в тениса. Тя приемаше виковете на корта за чиста проба измама, защото смяташе, че е несправедливо да се „замаскира“ автентичният звук, който издават ракетата и топката. На US Open 1993 тя се оправда, че прелитащите над комплекса самолети са повлияли на играта ѝ.
„Наистина зависиш от това да чуваш топката след удара, особено когато си на мрежата. Първо я чуваш, а след това реагираш на скоростта и на нейния спин. Пропуснах някои волета, защото не чувах топката“, каза бившата №1 тогава.
„Използваме не само очите си, но и ушите си. Това ни помага да уловим скоростта на топката, спина и колко силно удря тенисистът срещу теб. Ако играем със слушалки, а противникът ти не ги е сложил, това ще е голямо предимство за него. Можеш да се справиш, но е по-трудно със сигурност“, заяви пък Анди Мъри на тазгодишното Открито първенство на САЩ
Примерът на Анди беше хипотетичен, но има и потвърждение. Тобиас Бурц, глух играч, който в момента е технически директор на тенис звеното на Международния комитет на спорта за глухи, разказва за експеримент срещу професионалист, който печели срещу него първия сет с 6-2, след което слага тапи в ушите си и слушалки и играта му се срива – 6-3 за Бурц.
Изненадващата диагноза
Родителите на Лий Дък-хи бързо забелязват, че новороденият им син е различен, но ударът за тях е голям, когато разбират, че 2-годишното им дете е напълно глухо.
Младите родители стигат до заключение, че самосъжалението е излишно и решават, че най-важното нещо е да подкрепят детето си и да му осигурят възможно най-добрите условия.
Когато Лий е на 4, го записват в училище за деца с увреждания на един час път от дома. Повечето ученици са на общежитие и се събират със семействата си само през уикендите, но Дък-ли пътува всеки ден, а в следобедите посещава и редовно училище, за да се адаптира по-добре сред връстниците си.
„Исках да е като нормалните хора, тъй като по-големите ученици в специалното училище знаеха само жестомимичния език, което ги ограничаваше и след време щеше да им е трудно да си намерят работа и т.н.“, споделя майка му.
„Само няколко процента от глухите ученици се социализират и се самоиздържат. Повечето от тях се предават и се връщат да живеят с родителите си, които трябва да се грижат за тях. Просто искахме Лий да бъде независим и да живее като нормален човек“, продължава тя.
Заедно със съпруга си решават, че най-добрият път за развитието на момчето е спортът и се спират на индивидуален, в който не се изисква комуникация между съотборници – като голф, стрелба с лък, спортна стрелба и т.н. Но когато Лий отива на корта, за да гледа свой братовчед, съзнанието му е обсебено.
Родителите му прегръщат идеята и вдигат високо летвата на очакванията за зараждащата се тенис кариера на момчето.
„Не беше като хоби или за забавление, а бяхме наистина сериозни“, признава майка му. „Когато се срещнахме с първия треньор на Лий, му казахме как стоят нещата и че искаме да направи кариера. Помолихме го да вземе нещата сериозно, а ако няма качествата и потенциала да върви нагоре, ще се откажем.“
Лий остава в родния си град Чечхон, но развитието на спортния му път печели внимание в цялата страна.
Но въпреки победите му и доминацията му във всички възрастови група, много родители и треньори все още хранят съмнения.
„Деветдесет процента от треньорите и останалите родители смятаха, че няма никакви шансове. Че нивото е училищно и се играе много бавно и затова се справя. Но когато достигне професионално ниво, скоростта на топката ще бъде много по-бързо и няма да може да реагира, защото не чува“, спомня си майка му.
„Опитахме се да пропускаме покрай нас тези неща. Искахме да му посочим път, по който да върви и да направи нещо в живота си, а нямахме нищо друго освен тениса.“
В стремежа си да бъде най-добрият
И тяхното момче се цели високо. Целта му е амбициозна – да достигне до №1 в световната ранглиста, но на първо място иска да стане най-добрият тенисист в историята на Южна Корея, което означава да подобри постижението на Лий Хюнг-Таик, който достигна №36 през 2007 г. и спечели турнир на ATP.
В Азия тенисът изостава по популярност от спортове като бейзбола и футбола и Южна Корея в момента не приема събитие от календара на ATP. Но с Лий Дък-хи и другия талантлив млад играч, 105-ия в световната ранглиста Хьон Чун, в страната се надяват, че националния отбор ще се върне в Световната група на Купа „Дейвис“, от която изпадна през 2008 г.
Осигуреното финансиране от новото ръководстно дава и надежда, че играчи като Лий и Чун ще вървят напред, както и други перспективни юноши, за които ще бъде плащано да пътуват до по-топъл климат за подготовка през зимните месеци.
Лий не вярва, че увреденият му слух ще попречи на кариерата му. „Това няма значение“, казва той, но има нещо друго, което го притеснява и това е скромният му ръст от 175 см. В ерата на невъзможната физическа конкуренция единственият по-нисък от корееца в момента в Топ 50 е Давид Ферер…
Лий пътува с момче на име Ву, който му е спаринг партньор и знае малко английски. Ву разкрива, че понякога Дък-хи се притеснява да един от най-младите в горните етажи на тура, но поддържа положителна нагласа и се вписва добре в компанията на другите играчи.
Проблем за него може да се окаже задължението да се яви на пресконференция, ако медиите пожелаят това, каквото е съществуващото правило. Но за корееца вероятно ще се правят изключения.
„Разбира се, че искам моят играч да бъде третиран като всички други, но имаме и някои възможности и предимства от бизнес гледна точка“, споделя агентът му. „Защото нито един преди него не го е правил.“
Един от първите заинтересовани беше корейският автомобилен концерн Hyundai, който започна спонсорирането на Лий още на 13 и е обвързан с него с договор до 2020 г. В изявление от Hyundai заявиха, че са „възхитени и вдъхновени от непреклонния му дух да достигне до върха на тенисиса въпреки трудностите, произтичащи от това, че е глух“ и че „компанията усеща отговорността да го подкрепи като отговорна институция на корейското общество.“
Финансиране от Hyundai дава на Лий стабилна финансова основа, на която малко развиващи се играчи могат да стъпят. Агентът му се надява, че парите от спонсорства и наградни фондове ще позволят на тенисиста един да пътува с личен треньор и преводач.
„Парите могат да решат такива проблеми.“
Сега тийнейджърът е зает с това да си осигури „уайлд кард“ за предстоящия Australian Open, а ако продължи с доброто си представяне на Чалънджърите, може да се утвърди в Топ 100 и директно да влиза в основните схеми на „мейджърите“.
Със сигурност ще следим развитието му.
Бен Ротенберг, NYTimes (с някои съкращения)
