“Момче, откажи се – ако не ти е дадено отгоре, нямаш никакъв шанс. По-добре се насочи към нещо различно!”
Колко ли деца, мечтаещи да се занимават с професионален спорт, чуват тази реплика в някакъв етап от живота си? Лесно е да се олицетворяваш със супер талантите – Федерер, Тайгър Уудс, Меси и Рони О’Съливан. При тях всичко се получава с такава лекота все едно великият създател е изсипал свръх доза от торбата с талант, когато ги е програмирал.
Обикновените хора обаче рядко са докоснати от Бог по този специален начин. Значи ли това, че човек трябва да се откаже от мечтата си и да приеме, че никога няма да достигне до голямата сцена на световния спорт? Че никога няма да направи ас на Централния корт на Уимбълдън, да участва на Световно първенство по футбол или пък да реализира “сенчъри брейк” в театъра “Крусибъл”?
Човекът, на когото е посветен този материал, е живото доказателство за това, че силният характер, трудолюбието и непримиримостта могат да компенсират онова, от което природата те е лишила. Става дума за родения в Аликанте през 1982 г. Давид Ферер, обявил края на кариерата си след турнира в Мадрид през този сезон.
“Момче, откажи се!”, казват костюмарите от Испанската федерация по тенис на 175-сантиметровия Феру, когато предпочитат да спонсорират по-перспективния Томи Робредо вместо 17-годишния дребосък.
Треньорът на Ферер по това време, Хавиер Пилес, често затваря подопечния си в карцер 2 на 2 метра с нищожни количества хляб и вода, като наказание за слабото представяне на „Феру“ на тренировки. Именно тогава Давид решава да зареже тениса и да се пренасочи към строителната площадка като общ работник.
Големият боец обаче не би могъл да се откаже просто така и няколко месеца по-късно се завръща под крилото на Пилес. Не закъсняват и първите успехи – през 2003 г. Давид побеждава своя идол Андре Агаси в първи кръг на грандиозния турнир от сериите “Мастърс” в Рим.
“Момче, откажи се!” – сигурно са си казвали хората от публиката на “Форо италико” и зрителите пред телевизорите, когато Ферер губи срамно първия сет с 0-6 от легендата на американския тенис. Следва обаче грандиозен обрат и успех с 2-1 сета. В годината, когато Агаси достигна до номер 1 в света за последен път в своята бляскава кариера!
Следва зацикляне и години на суша без запомнящи се моменти. За да се стигне до превратния за цялата кариера US Open 2007. Всички фенове вече потриваха доволно ръце, очаквайки първия сблъсък между супер талантите Рафаел Надал и Давид Налбандиян. Ферер обаче разваля купона и отстранява Налбандиян в истински трилър, след като аржентинецът пропилява мачбол на собствен сервис.
Ред е за сблъсък с може би най-големия съперник на Давид през цялата му кариера – Рафаел Надал. В нощната сесия на Arthurs Ashe нисичкият биткаджия хвърля истинска бомба и отстранява именития си сънародник в 4 изпълнени с маратонски разигравания сета. Широката публика започва да разбира, че вече все по-често ще трябва да чува името на испанеца, преместил се да живее във Валенсия.
Ферер надгражда над тази паметна победа и достига до полуфиналите, където е спрян от новата голяма звезда на мъжкия тенис – Новак Джокович.
Няколко месеца по-късно Давид буквално лети в Шанхай в турнира на осемте най-добри и достига до финала след още една победа над Надал и истински погром над Анди Родик (с треньор Джими Конърс по това време).
Финалът срещу Федерер се оказва неразрешим ребус за испанеца, който е отвят в три бързи сета. Маестрото се оказа непреодолимото препятствие в цялата кариера на Ферер – Давид така и не можа да намери печелившата формула в общо 17 мача срещу швейцареца.
Въпреки своите над 700 победи и 27 титли на сингъл, Ферер завинаги остана в сянката на Голямата четворка. Редовно фенове и специалисти неглижираха напълно неговото присъствие, надпреварвайки се да хвалят Федерер, Надал, Джокович и Мъри. Във всяка друга ера Давид вероятно щеше да спечели една или повече титли от Големия Шлем. Та нима испанецът не е с класи над състезатели като Алберт Коста и Томас Йохансон, които успяха да достигнат този връх в кариерата на всеки професионален тенисист?
Ферер обаче сякаш е орисан да бъде в сянката на най-талантливите. Единственият му финал в Мейджърите бе през 2013 г. на Ролан Гарос, когато бе разгромен от Надал. Давид отстъпи в 25 от общо 31 сблъсъка срещу своя именит сънародник, затова пък шестте му победи бяха наистина сладки, като споменатата вече във “Флашинг Медоус” през 2007 г. А по пътя си към този финал изнесе истински урок на “по-перспективния” Томи Робредо с 6-2 6-1 6-1.
С 11 четвъртфинала, 5 полуфинала и един финал Ферер със сигурност е един от най-постоянните тенисисти в турнирите от Големия Шлем през новия век. За жалост, бленуваната титла остана мираж. Освен Надал и Федерер, основна причина за това бе и Новак Джокович, срещу когото Давид изостава с 5-16 в общия баланс, както и Анди Мъри (6-14).
Слава Богу, в сериите “Мастърс” испанецът успя да се разпише. Това се случи през 2012 г., когато за първи път пътят му бе разчистен от присъствието на Голямата четворка. В качествен финал Давид се наложи над полския гигант Йежи Янович и вдигна титлата с еленските рога пред препълнената парижка зала “Берси”.
Вече на 37, Давид не притежава същата впечатляваща бързина както преди. Все по-рядко е в състояние да играе всяка точка като мачбол и да достига до невъзможни топки срещу тенисисти, два пъти по-снажни и атлетични от него. Ранкингът на Ферер се срина – в момента e твърдо извън първата стотица на света. Краят е близо. Още преди месеци испанецът обяви, че ще сложи точка след турнира в домашния Мадрид.
“Да, отказвам се”, ще каже Давид на критиците си след последния си двубой на великолепната Caja Magica в испанската столица. Със сигурност обаче нисичкият голям боец ще остане в спомените на истинските фенове на играта. И със сигурност именно спортисти като него са в състояние да накарат много деца да повярват, че ще осъществят мечтите си – дори без таланта на Федерер, Уудс или Меси!
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
