Помните ли когато Григор Димитров спечели един от най-красивите мачове на Australian Open на полуфинала срещу Надал през 2017 и малко по-късно вдигна трофея? Иска ни се да се беше случило така, но Матадора за пореден път в кариерата си успя да се измъкне като победител от изключително динамичен двубой на изумително ниво срещу съперник, който играе най-добрия си тенис.
В действителността испанецът продължи към финала, след като няколко точки направиха разликата за крайното 6-3 5-7 7-6(5) 6-7(4) 6-4, но повечето от нас най-вероятно са си задавали въпроса какво ли би било, ако двубоят се бе развил по различен начин.
ATP реши организира състезание за есета на фенове на спорта до 18-годишна възраст, като им даде свободата променят резултата на любимия си мач в историята. Победителите бяха трима, а първи сред тях се класира Харолд Брент Хо на 13 от Малайзия. Изборът му – Димитров срещу Надал от 2017 в Мелбърн.
Ето и превод на цялото есе:
Борбеният дух на българина
Ако можех да променя една част от историята на любимия ми тенисист, Григор Димитров, то тя била класиката му срещу Рафаел Надал на полуфиналите на Australian Open.
Причината да променя развоя на този двубой е интензитетът, който го характеризираше – двамата състезатели обменяха изстрели като в див сблъсък на тенис на маса или оспорван футболен мач. Страстта и непреклонността на Григор, смесени с борбената нагласа на Рафаел, винаги правят срещите им интригуващи. Най-мъчителната болка, която съм изпитвал пред телевизионния екран, потта, която се спускаше по лицата на двамата, постоянно гаснещите им сили и интензитетът, който надскачаше всички граници – бях опустошен, когато Григор загуби.
Представям си края по следния начин – Димитров и Надал продължават битката до последната минута от тайбрека, Григор изостава с 15-16 и има мачбол за Надал. Ред е на Димитров да сервира. Изпраща топката над мрежата и забива ас с възможно най-големия топспин, виждан някога. Резултатът е равен – 16-16.
Сега е ред на Надал да сервира. Изпълнява добър начален удар, Григор все пак успява да върне топката, Рафа залага на удар по диагонала в дъното на корта, Григор отвръща с удар по правата, Рафа се впуска с пълна скорост и остава в разиграването. Тогава от нищото Григор изстрелва супер бекхенд по линията, до който Рафа не може да стигне навреме.
Първоначално Григор изоставаше с 15-16, но сега води със 17-16. На екрана с големи, дебели букви пише: МАЧБОЛ. Григор има мачбол на свой сервис. Изпълнява началния удар към Надал, но Рафа не връща топката – сервисът е отсъден в аут.
Григор решава да оспорва, всички на стадиона насочват погледите си към екрана, на който показват графиките за обжалванията. Докато топката лети по време на повторението, безкрайна нервност се усеща в очите на всеки един човек там. Топката докосва малка част от линията, Григор печели тайбрека – така си представям края. Впоследствие печели и финала.
Независимо от факта, че разказът на малкия Харолд не съвпада с истината, полуфиналът в Мелбърн през 2017 година остава един от най-великите мачове в историята на българския тенис:
