Всяка година в „Чалънджър“ тура се появяват нови играчи, които правят големия си пробив, за да може да се изстрелят към ниво ATP. Някои от тях често печелят няколко титли на сезон и се изкачват бързо нагоре в ранглистата, а изминалото десетилетие не е изключение от това правило.
Пътищата на професионалистите са различни и докато някои веднага дават заявка за успех, то на други им отнема години, за да развият играта си и да достигнат до тяхното ниво. Григор Димитров започна своя пробив в „Чалънджър“ тура в началото на десетилетието и веднага стана ясно, че талантът му се простира отвъд тези граници.
Когато българинът започна сезон 2010, вече бе попаднал в радара на фенове и специалисти. Две години преди това той вече спечели Уимбълдън за юноши и около 18-годишния тогава тенисист имаше голяма истерия. Възходът му оттогава насам бе бавен и стабилен, а кулминацията му дойде през 2017 г. Тогава Григор триумфира с най-голямата титла в кариерата си на Nitto ATP Finals в Лондон, спечели и първи Мастърс трофей в Синсинати, добави отличията в София и Бризбън и завърши годината под №3.
Но как започна всичко? Димитров буквално спринтира през „Чалънджър“ тура. В първия си сезон като професионалист Григор бе извън топ 300, но завърши кампанията под №106. Постигна 30 победи. Вдигна титлата на клея в Женева, а месец по-късно спечели две поредни отличия в Банкок. Стана и финалист в Орлеан, за да завърши годината с актив 23-5.
„Това са двата най-добри „Чалънджъра“, които някога съм играл в живота си“, каза Григор през 2018 за турнирите в Банкок, когато от ATP му показаха негова снимка в тайландската столица. „Играх две седмици подред. Условията бяха много горещи и влажни. На мен обаче ми хареса и мисля, че това бяха най-добрите ми дни в „Чалънджър“ Тура“.
„Мисля, че когато набереш инерция и изиграеш няколко такива турнира, намираш допълнителна увереност, която ти помага да отидеш на по-високото ниво. За мен това беше най-важното нещо, „Чалънджър“ Тура беше най-доброто, което съм изпитвал тогава“, каза Григор.
Освен него през 2010 г. Кей Нишикори също направи заявка за нещо повече от успешен младеж. Това не бе неговият първи сезон – той бе спечелил ATP титла в Делрей Бийч две години преди това. Пропусна обаче почти цялата 2009 заради контузия в лакътя и бе принуден отново да върне най-доброто си ниво. Затова игра „Чалънджъри“ и постигна актив от 27-4 за годината. Той спечели титлите в Савана, Сарасота, Бингъмтън и Ноксвил. През март бе извън топ 800, а накрая беше в топ 100.
2011 г. беше годината на Седрик-Марсел Щебе, в която немецът прикова вниманието към себе си. Тогава бе едва на 20 години и вдигна титлата в още съществуващия турнир ATP Challenger Tour Finals. Вдигна трофеи в Банкок и Шанхай, за да завърши годината под №81 в ранглистата на ATP. Направи „мейджър“ дебюта си на Уимбълдън, а после победи Николай Давиденко по пътя към първия си четвъртфинал на ниво ATP в Щутгарт.
През 2012 г. Мартин Клижан спечели наградата за „Пробив на сезона“, след като спечели 28 от общо 33 мача в „Чалънджър“ Тура. Взе четири титли от пет финала – в Рабат, Маракеш, Бордо и Сан Марино, а на US Open победи Жо-Вилфрид Цонга, за да може да стигне до №30 в ранглистата на ATP в края на сезона.
През 2013 г. Пабло Кареньо Буста спечели общо 92 мача. Испанецът, тогава на 21 години, започна сезона извън топ 600, но след като достигна дебютен ATP полуфинал в Ещорил като квалификант, се изстреля стремглаво нагоре. Направи и своя „мейджър“ дебют, а накрая на сезона завърши под №64.
Диего Шварцман показа кой е през 2014 г. Седем финала в „Чалънджър“ Тура и пет титли от тях белязаха страхотната кампания за аржентинеца, който стигна до №61 в ранглистата на ATP. През следващата кампания Хьон Чунг постигна актив от 19-1 и завърши 2015 под №51. Кайл Едмънд и Тейлър Фриц също постигнаха невероятен прогрес през този сезон.
Франсис Тиафо бе героят на 2016, през 2017 Денис Шаповалов и Феликс Оже-Алиасим привлякоха погледите към себе си, а 2018 бе годината на Юго Умбер.
Последната година от десетилетието определено принадлежи на Яник Синер, който бе извън топ 800 в началото, но завършва в топ 80, след като спечели младежките финали на ATP в Милано.
TennisKafe.com по atptour.com
