Часове след жребия за финалите в Лондон, сайтът на Nitto ATP Finals посвети материал на Григор Димитров:
Когато Григор Димитров влезе в залата, обстановката ще му бъде позната. Преди три години той бе резерва във финалния Мастърс. Тренираше и се подготвяше в очакване на възможност за изява, която така и не се отвори. (б. пр. това не е точно така, тъй като Григор Димитров официално се отказа през 2014-а да бъде резерва. Той бе заявил още докато имаше шансове за класиране, че ако не е сред осемте основни играчи, няма да пътува за английската столица)
„Беше трудно, но това ме направи по-силен и останаха позитивите от ситуацията“, спомня си Димитров, който сега може да си позволи да се усмихне спокойно.
Димитров беше на 23 години, когато за пръв път влезе в Топ 10 през юли 2014 г., оповестявайки появата на новото поколение, включващо още Кей Нишикори и Милош Раонич. И докато Григор спечели три титли през този сезон, както и повече от 50 мача, 2014-а беше и година, в която той се справи с редица предизвикателства и натрупа доста опит.
Фокусът на вниманието се изместваше от неговия бекхенд и чудесната му за гледане игра, когато атакува, с несправедливи сравнения с тениса на Роджър Федерер, а също и с личния му живота. „Имаше моменти, в които нещата определено не вървяха добре, но все пак трябваше да играя и да се състезавам“, казва Димитров.
Опитът му от Топ 10 отпреди три години се превърна в основа на неговото възраждане през последните 16 месеца. „Да се състезаваме е това, което искаме“, казва Димитров. „Понякога, когато останем вкъщи в продължение на три седмици, нямаме търпение да се върнем в игра. Но докато си у дома, трябва да продължиш да тренираш и да положиш необходимите усилия. Понякога този труд е по-важен от всичко друго, защото ако се чувстваш свеж и щастлив, влизаш по-лесно в натоварения турнирен ритъм и всичко се напасва. Когато печелиш, искаш да печелиш още повече. Когато губиш, все едно ти се срутва целият свят. Така че трябва да намериш правилния баланс.“
Нататък в материала се посочва влиянието на Дани Валверду, който пое Григор като №40, а сега е сигурно, че за първи път ще завърши годината в челната десетка.
„Първоначално седнахме с Дани и останалите от екипа, за да начертаем план“, спомня си Димитров. „Това е, което ще направим и ето как ще го направим… Да започваме“. Основното беше да опростим всичко възможно най-много – от физическата подготовка до тренировките на корта и извън него.
Поставянето на цели – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни – спомогна за развитието на моята увереност и последователност. Така идва моментът, в който разбираш, че можеш да играеш добър тенис и заслужаваш да бъдеш сред най-добрите. Да се научиш да бъдеш търпелив също прави голяма разлика.“
Следва акцент върху успешната подготовка на българина преди сезон 2017.
„Няма скриване от австралийското слънце и когато започва новият сезон, си проличава кой е работил и кой не е, когато излезе на корта“, казва Димитров, който стартира тази година с 16 победи от 17 мача. Той победи трима от Топ 10 – Доминик Тийм, Раонич и Нишикори за титлата в Бризбън, игра полуфинал срещу Надал в Мелбърн и вдигна трофея в София.
Тези резултати го насочиха в правилната посока, след като приключи 2016 година под №17, а през юли се върна в Топ 10, печелейки най-голямата титла в кариерата си от Мастърса в Синсинати. Сега той е близо до втория си сезон с над 50 победи в тура.
Какво е бъдещето пред Димитров? Излизайки на корта, съзнанието му няма да препуска към 2018-а. „Напълно съм концентрирам върху настоящето, върху днес и сега. Върху Лондон.“