Най-добрият ни тенисист Григор Димитров напомни за себе си и впечатли цялото тенис общество с представянето си в Индиън Уелс. Играта, големите победи и Мастърс полуфинала го направиха главното действащо лице в рубриката „Tennis Elbow“ на Tennis Connected, където Чарлз Блон-Гаскон публикува статията „Ренесансът на Григор Димитров“. Представяме ви превод.
Колко перфектно олицетворение на кариерата на Григор Димитров се оказа BNP Paribas Open 21′.
Българинът, който някак вече е на цели 30 години, пристигна на Мастърс в Индиън Уелс скромно – като 23-ия поставен в мъжката схема. Струва ни се, че през 2021 това е сравнително подходящ номер за човека, който премина през няколко тенис живота след определението „Бейби Фед“.
Но почакайте, ще стигнем дотам. Засега нека споменем, че ако Димитров пристигна в Индиън Уелс като №23 в схемата, то той игра много по-добре от това. Първо победи Даниел Алтмайер, което не е особено впечатляващо, но след това влезе в серия. Последователно се справи с 16-ия поставен Рейли Опелка, първия в схемата Даниил Медведев и осмия Хуберт Хуркач, за да стигне до полуфиналите.
Да, това е просто Мастърс полуфинал, но в сравнение с предишните двубои, този с Камерън Нори трябваше да е лесен – или поне по-лесен. Не беше. Димитров, след толкова успехи, загуби убедително с 6-2 6-4. Когато изведнъж сцената се освободи за него, той някак се смали.
Били сме тук и преди
Това може би не е изненадващо за всеки, който следи кариерата на Димитров през годините. Изглежда сякаш е направена, за да повтаря тази на Роджър Федерер – както като стил, така и като бляскавост, но както казват хората – съдържанието е най-важно. И въпреки красотата в играта на Федерер и Григор, само първият има съдържание.
Българинът стигна до №1 в света при младежите през 2008 след спечелени Уимбълдън и US Open, но успехите при младежите невинаги са гаранция за предстоящи такива и в професионалния спорт. По време на ATP кариерата си Димитров спечели осем различни трофея, включително Финалите на ATP през 2017 и Мастърса в Синсинати през същата година, стигна три полуфинала от Големия шлем… и общо взето това е.
Най-доброто нещо, което можем да кажем за Димитров е, че някак натрупа 20 милиона долара от наградни фондове през годините. Ако ви изглежда много, така е. Всъщност Димитров се класира 25-и сред тенисистите в историята, печелили най-много от наградни фондове. А не е 25-ият най-велик в историята, но отново – ще стигнем дотам.
Негова ли е вината?
Димитров прекара годините след успехите при младежите като изключително добър професионален тенисист. Спечели няколко титли, както споменахме, и общо взето печели по три двубоя на всеки два загубени. Рекордният му ранкинг е №3, постигнат през ноември 2017, но прекара по-голямата част от последното десетилетие между №10 и №20 в класирането. Сега е №28 (б.а. – преди понеделник, вече е №21).
Да постигнеш това в рамките на повече от 13 сезона е забележително. Ако погледнем голямата картина, до момента Димитров се е насладил на великолепна, успешна и изпълнена със суперлативи кариера. Уредил е живота си, както и този на внуците си и техните деца.
Това, което искаме да кажем тук е, че кариерата на Димитров е предимно чудесна. Само ако я сравняваме с най, най-големите в тениса, изглежда сякаш нещо ѝ липсва. Липсва ѝ, само ако я сравняваме с хората от Маунт Ръшмор на ATP Тура. Когато го сравняваме с хора като Федерер, Рафаел Надал, Новак Джокович, Пийт Сампрас, Андре Агаси и други подобни.
Но на чия кариера точно не ѝ липсва нещо, когато я сравняваме с тези играчи? Можем да кажем, че Григор е сред най-добрите 1000 тенисисти в историята. И то във възможно най-лошия случай. Това е велико постижение, шегувате ли се? Той е прекрасен тенисист и винаги ще бъде.
Кой от нас?
Кой от нас може да каже това за себе си в контекста на своята професия? (И кой от нас може да каже, че е заработил 20 милиона долара от наградни фондове?)
Димитров не спечели битката в Индиън Уелс, но спечели войната.
