През 2017 година Григор Димитров спечели най-голямата титла в кариерата си, след като на финала на най-престижния ATP турнир Nitto ATP Finals надигра Давид Гофен със 7-5 4-6 6-3. Така българинът завърши без загуба в надпреварата и сложи край на сезон 2017, в който взе титлите в Бризбън и София, завоюва дебютен Мастърс трофей в Синсинати и покори финалите в Лондон. Първата ракета на България приключи кампанията и достигайки нови висини – №3 в световната ранглиста.
В момента ситуацията е коренно различна. Тази седмица водещият ни тенисист загуби 20 позиции в световната ранглиста и вече се намира на 74-о място. Първата ни ракета имаше да защитава 180 точки на Мастърса в Монреал, които бе спечелил от 1/4-финала си миналия сезон, но тази година отпадна в първи кръг след загуба от Стан Вавринка с 4-6 4-6. Така бившият №3 записва най-ниското си класиране от 2012 г. насам.
Кой аспект от играта си обаче най-добрият тенисист на България подобри през фамозния сезон 2017 и как стоят нещата сега?
Изкачването в ранглистата и подобреният ретур на втори сервис са взаимно свързани – това заключение направи анализаторът Крейг О’Шанеси след фантастичния за Димитров сезон 2017. Първият сервис винаги е оръжие заради мощта, но спечелените проценти на втори сервис са ключови и могат да се превърнат в слабост, особено срещу играч с добър ретур.
Ретурът на втори сервис може да се превърне в по-голямо оръжие от самия втори сервис. А това са показатели на играчи от сезон 2017:
Григор Димитров бе спечелил 48.2% (1033/2142) от точките, в които играе на втори сервис през сезон 2016, когато изиграва 65 мача. Всичко под 50% може да се счита за слабост. Силата на българина не бе в този компонент от играта тогава. През 2017-а обаче Димитров се изкачи до №3, печелейки 52% (1092/2101) от точките, в които играе на втори сервис в изиграните 68 мача. В тази категория през 2016-а Григор бе на 34-о място, а през 2017-а се изкачи до девето.
Перфектната мишена при този специфичен удар е центъра на корта към сервиращия. Важните удари трябва да са за големи мишени. Агресията на втори сервис опира повече до сила, спин и дълбочина, отколкото до посока – да пласираш удара си далеч от сервиращия.
Показателите в последните срещи
В мача си срещу Вавринка в Монреал миналата седмица, Димитров спечели общо 52% (13/25) от точките на втори сервис на съперника, като в първия сет по този показател бе 50%, а във втория – 53%.
При загубата срещу Гуидо Пея в Лос Кабос обаче Димитров спечели едва 29% от точките, когато посреща втори начален удар, a същият показател при успеха над Стийв Джонсън преди това бе 38%.
В двубоя срещу Кевин Кинг в Атланта, българинът обаче спечели 65% от точките на втори сервис на съперника, но тогава кошмарно бе представянето му на собствен втори начален удар – 8/34 т.
Така от последните четири мача ефективността на Димитров на ретур на втори сервис е 46%.
Изводът е, че през 2017 година посрещането на втори начален удар оказа голямо влияние, след като по отношение на останалите аспекти от играта си първата ни ракета бе запазил постоянство. Сега обаче се вижда, че такова липсва и рядко един и същи компонент от играта на Димитров запазва относително стабилни показатели без значение от съперника. А когато даден компонент е под обичайното за сезона ниво, тогава стават факт и изненадващи поражения.
Всичко това, комбинирано с контузията в рамото и трудностите в собствените сервис геймове, прави задачата трудна.
„Не мога да посоча една конкретна причина за резултатите. Има много причини да отпаднеш рано в даден турнир. Аз се опитвам да не мисля срещу кого губя – без значение дали е №400 или №500. За мен това няма значение, защото има много други фактори. Когато нямаш правилния подход към определени мачове, не е лесно просто да излезеш на корта и да победиш. Разбира се, няма никакво съмнение, че контузията в рамото ме върна много назад – тя едно от основните неща, с които трябваше да се преборя през изминалите шест месеца. Трябваше да сменя конфигурациите на ракетата ми и след това да свикна с новите. Така губиш от увереността си, губиш от играта си“, каза наскоро Димитров.
И ако отново се върнем на фамозния финал в Лондон, тогава Григор също имаше колебания в началния удар, но имаше и солиден бекхенд и мощен форхенд. Тоест имаше с какво да компенсира.
Когато Гофен сервираше при 2-3 например, Димитров удари 12 бекхенда, правейки две грешки. По-важното обаче бе, че нито един от неговите удари от бекхенд не предизвика грешка на съперника му. Форхендът му, от друга страна, свърши трудната работа – 11 форхендра бяха изстреляни от българина в този гейм, 5 от които накараха белгиеца да сгреши, като към тях включваме и двете точки, които донесоха брейка. Тези 5 удара от форхенд няма да бъдат включени в броя на уинърите, но имаха огромно влияние върху крайния резултат.
В три от петте случая топката всъщност летеше към бекхенда на Григор, който въпреки това реши да се намести за форхенд. Ако просто бе приел ситуацията и бе изпълнил по-удобния удар, мачът можеше да придобие съвсем различен облик.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
