Недялко Йорданов гостува в предаването „Тази събота“, в което разказа за стихотворението, което посвети на Григор Димитров след титлата в Лондон.
„То е част от една поредица от стихотворения, които от един месец всяка сутрин пиша и ги публикувам във Facebook. То е римейк на „Момчето, което говори с морето“. За мен беше голямо вълнение. Аз съм тенисист от 40 години може би. Но не само тези, които играят тенис, за първи път от много години, от световното първенство по футбол през 94-та година, се получи такава общонародна радост. Милиони хора гледаха мача на Григор. Аз се помъчих да си напиша своето вълнение и си публикувах стихотворението, без да очаквам такъв ефект. Оказа се, че стотици хиляди хора са се вълнували по същия начин“, разказа поетът.
Той беше приятно изненадан от вълнението, което написаното от него предизвиква и в малките съграждани на Димитров от Хасково, тръгнали по неговите стъпки към върха в световния тенис. Преди всяка тренировка малчуганите четат стихотворението и дори искат да го изучават в училище.
„Хубаво е, че най-малкото поколение също може да изпитва чисти чувства. Там ние надеждата, защото много се омърсихме вече. Не искам да обиждам българите, но понеже времето ни поднесе токова разочарования през годините, тук при Григор нещата са много по-различни. Става въпрос за нещо от национален мащаб и това още не могат да го проумеят някои хора – да си трети в света в най-популярния спорт в света е страхотно“, заяви Йорданов.
