Ранглистата на АТР е въведена за първи път на 23 август 1973 година. Оттогава изминаха повече от 50 години и никога в историята до 19 февруари 2024-а не е имало случай, в който в топ 10 да няма тенисист, играещ бекхенд с една ръка.
Това обаче е факт, след като от десетката изпадна Стефанос Циципас. Гъркът бе част от елитната група от 4 март 2019-а, или иначе казано – 237 последователни седмици, което дори му отрежда седмата най-дълга серия сред активните тенисисти.
В последните дни надеждата на много фенове на едноръкия бекхенд се бе насочила към Григор Димитров, който щеше да влезе в топ 10 при титла в Ротердам, но това не се случи. На фона на факта, че Циципас има да защитава доста точки в следващите седмици, то българинът изглежда като най-вероятният тенисист с еднорък бекхенд, който потенциално може да бъде част от топ 10 в близко бъдеще.
Всичко това обаче води до логичния въпрос: Идва ли краят на едноръкия бекхенд с една ръка на най-високо ниво в тениса?
„За жалост, да“ – категоричен е един от най-добрите български треньори при подрастващите Пресиян Коев. „Все по-малко деца са обучавани на бекхенд с една ръка, защото е по-трудно да се стартира. С две ръце имаш по-голяма сила.“
Според него тенденцията е логична и е свързана с модерните тенис ракети и с темпото на игра, което е най-бързото в историята. „Налага се да бъдеш конкурентен на това темпо. С една ръка имаш ограничения в защита.“
Коев присъства на три от четирите турнира от Големия шлем при юношите и девойките през 2023-а и не можа да се сети за нито един млад талант, играещ бекхенд с една ръка. Гледайки към тийнейджърите в световната ранглиста на АТР, също не откриваме такива, които да са поели по стъпките на Роджър Федерер, Стан Вавринка и Григор Димитров.
Неслучайно самият Федерер в едно интервю беше казал, че не би учил децата си на бекхенд с една ръка, тъй като в съвременния тенис това води със себе си много повече недостатъци, отколкото плюсове.
Разбира се, в последните 15-20 години никой не говореше толкова за изчезването на едноръкия бекхенд, тъй като Маестрото спечели 20 титли от Големия шлем. Към тях можем да добавим трите на Стан Вавринка и едната на Доминик Тийм. „Реалността е, че в последните 20 години имахме късмета Федерер да бъде сред най-добрите. Аз също изпълнявах бекхенд с две ръце преди да сменя на еднорък на 11 години. Треньорът ми ми каза, че движението ми с две ръце не изглежда естествено“– споделя Вавринка, който не е такъв песимист. „Това, че сега нямаме представители в топ 10 не значи, че няма добри играчи с този стил.“
Неговата смяна от две ръце на една обаче е рядкост. Много по-чести са обратните случаи – таланти, започнали да играят с една ръка, които впоследствие променят на две, за да бъдат конкурентни на връстниците си.
Най-яркият пример за недостатъците на играта с една ръка можем да видим в спечелената само една титла от Федерер на Ролан Гарос. Според мнозина, трофеите на Маестрото в Париж щяха да са много повече, ако имаше възможността да противодейства на силно лифтираните топки към бекхенда, които идват на голяма височина, при която обратният удар с една ръка няма особен шанс.
Разбира се, едноръкото изпълнение има и своите предимства, защото дава възможност за по-добър ъгъл на удара. За мнозина, друг голям плюс е красотата в изпълнението, но тя трудно може да бъде водещо за тези, които искат да успеят в спорта на най-високо ниво.
В момента в топ 100 има 10 тенисисти, практикуващи бекхенд с една ръка – двамата шампиони от Шлема Вавринка и Тийм, които са далеч от славните си дни, Циципас и Димитров, които са най-близо до топ 10 в момента, както и още Дан Еванс, Лоренцо Музети, Кристофър Юбенкс, Даниел Алтмайер, Кристофър О‘Конъл и Душан Лайович.
От тях на под 25-годишна възраст е единствено Музети. Според Коев италианецът е демонстрирал лимит в изявите си и влизането му в топ 10 не изглежда напълно сигурно. „Юбенкс е интересен тенисист, но не бих могъл да прогнозирам влизане в топ 10“.
Все пак светлина в тунела на едноръкия бекхенд има, макар и в краткосрочен план. „Аз съм сигурен, че до края на годината Григор Димитров ще се завърне в топ 10“, категоричен е Коев.
Предпоставки за това има достатъчно. Българинът е №7 в класацията за 2024-а, а и в настоящата ранглиста е много близо като точки до завръщане в десетката за първи път от 2018-а насам.
По всичко обаче изглежда, че поне в обозримото бъдеще той ще остане един от последните ярко изявени представители на бекхенда с една ръка. И ако се наслаждавате на този стил, то трябва да оценявате още повече тенисисти като Григор, защото след няколко години може да стигнем до ситуация, в която това изпълнение се счита за абсолютна екзотика в тениса на високо ниво.
Какво мислите вие – ще изчезне ли бекхендът с една ръка? Споделете своето мнение в коментарите.
