Иво Карлович отвори своята душа и сподели историята си за “Behind the Racquet“, сайтът на тенисиста Ноа Рубин, в който неговите колеги разказват за своя път в тениса и нещата, които остават зад светлините на прожекторите.
Вече 41-годишният хърватин се върна към детските си години на войната в Загреб, в които е имало месеци, в които той и семейството му са пестили от ядене, и не са можели да излизат навън заради бомбардировките.
Той говори и за тежкото начало на професионалната му кариера в тениса и съмненията, дали ще успее да направи своя пробив.
Ето и целият разказ на Карлович:
„Прекарах 41 години като човешко същество. На 6 хванах ракета, но не харесах тениса. Няколко години по-късно се влюбих в спорта. Израснах в Югославия по време на войната. Някои играчи успяха да напуснат страната, но ние нямахме много пари. Имаше месеци, в които не можехме да ядем много или да излезем навън, защото имаше самолети над нашия град и трябваше да търсим подслон под земята.
Тренирах, когато имаше отворен корт. Играех и баскетбол до 13 години. Бях висок и се движех добре, така че баскетболните треньори ме караха да играя срещу 18-годишни, но не ми харесваше. Може би можех да отида в НБА.
Стартирайки на 21, прекарах три години под номер 300 в света. Терзаех се, защото виждах моите връстници да достигат по-висок ранкинг. Нямах треньор, така че пътувах сам. Мислех да се откажа преди да пробия на тура. В тениса не можеш да си реалист. Трябва да си мечтател. Когато си млад, си изпълнен с радост и се надяваш да си номер 1 в света. После остаряваш и осъзнаваш, че пътят е труден и изисква късмет. През времето кариерата ми стана монотонна и имах проблеми да остана мотивиран. Все още мога да вдигам тежести и да спринтирам като преди 10 години, но започнах да се питам, защото хората казват, че ставам стар. По време на пандемията имах проблеми да се състезавам без публика.“
„Исках да имам деца по време на моята кариера, защото исках да ме видят в Големия шлем. Дъщеря ми е на 9 години, а синът ми е на 3. През последните 8 месеца те свикнаха да съм вкъщи. Сега е трудно да пътувам за турнири, защото трябва да ги изоставя.“
Изминалата година не бе особено успешна за Карлович, който записа общо само 3 победи в 14 мача, от които повечето на ниво Чалънджър. Промяната в точкуването помогна на 211-сантиметровият хърватин да завърши годината под №147, но пък за първи път от 2003-а година насам не е част от топ 100 в края на сезона.
Въпреки това той продължава кариерата си като ще участва на квалификациите за Australian Open.
