Насладата от добре изпълнен бекхенд с една ръка – без значение дали си с ракета или страничен наблюдател, е специално чувство на корта. Балансът, позиционирането на тялото, разгръщането на удара и елегантността, която внушава. Когато е технически издържан, за мнозина, този удар е поезия на игрището. Дали обаче не е на изчезване?
През 2014 година тенисистите в топ 100 на АТР, които играят бекхенд с една ръка са 26. В момента са едва 11.
Кой в топ 100 играе бекхенд с една ръка?
| Стефанос Циципас (№3 в световната ранглиста) |
| Лоренцо Музети (№21 в световната ранглиста) |
| Григор Димитров (№25 в световната ранглиста) |
| Даниел Еванс (№29 в световната ранглиста) |
| Денис Шаповалов (№30 в световната ранглиста) |
| Ришар Гаске (№43 в световната ранглиста) |
| Душан Лайович (№71 в световната ранглиста) |
| Кристофър О’Конъл (№86 в световната ранглиста) |
| Даниелл Алтмайер (№98 в световната ранглиста) |
| Марко Чекинато (№91 в световната ранглиста) |
| Стан Вавринка (№100 в световната ранглиста) |
От изброените, петима са в топ 30 на световната ранглиста. А от тях Григор Димитров и Стефанос Циципас са най-успешните. И двамата са стигали до №3 в световната ранглиста. Гъркът има девет титли (една повече от първата ни ракета) в кариерата си, а за последната година беше няколко пъти само на една победа от това да спечели първата си титла от Големия шлем.
От общо всички 11 личат имената и на Стан Вавринка и Ришар Гаске. Швейцарецът спечели 16 титли (три от Големия шлем) в ерата на Федерер, Надал и Джокович, а френският тенисист също има 16 трофея на ниво АТР.
Разбира се, в първите 100 липсва името на Доминик Тийм (№102 в момента), който спечели US Open през 2020 година, но дори и да добавим неговото име, играчите, играещи бекхенд с една ръка в елита, намаляват.
Каква е причината? Един от отговорите дава капитанът на България за Купа „Дейвис“ Валентин Димов. Според него има пряка връзка с това кога децата започват да тренират тенис:
„Когато тези играчи от топ 100, дори топ 200 на световната ранглиста, са започнали да играят преди 15-20 години тенис, този стил много повече е бил навлязъл в играта. Те са започнали да се учат на тенис, когато са били само на 5-6 години и тогава е по-лесно и достъпно да играеш бекхенд с две ръце. По-назад във времето, децата са започвали да се учат на тенис, когато вече са на 7-8 години и понеже са физически по-развити на тази възраст, са използвали и повече бекхенд с една ръка“ – смята Димов.
Има и още една тенденция – тенисът да става все по-динамичен и физически взискателен спрямо състезателите. Това е резултат от техническите изисквания при играта с две ръце. Тоест, играчи, които много рано са започнали обучението си и играят обратния си удар с две ръце, ставайки професионалисти, за да подобрят ефективността си, се нуждаят от оптимална спортна форма, което води и до по-бърза игра.
„Бекхендът с две ръце има предимство откъм сила, пласиране и контрол. В модерния тенис се развива и кондиционната подготовка. Повишават се физическите възможности на играчите. Наблюдаваме колко динамичен спорт става тенисът. В този контекст, бекхендът с две ръце дава предимство откъм сила и контрол, но подготовката за всеки един удар трябва да бъде много по-прецизна, отколкото за бекхенд с една ръка. При втория случай имаш много по-голяма свобода да компенсираш не толкова добро позициониране с краката или позицията на тялото спрямо топката. Така че нещата са свързани – тенисистите кондиционно се подготвят по-добре, за да може по-пълноценно да използват бекхенда с две ръце“ – смята Валентин Димов.
Играчите под 25 години, играещи бекхенд с една ръка в топ 100, са: Лоренцо Музети (21), Денис Шаповалов (23) и Даниел Алтмайер (24), така че може след години този стил да изчезне?
„Не мога да кажа, че бекхендът с една ръка е изчезващ стил, но определено има по-малко деца, които играят така. Разбира се, ако едно дете има развита физика, а и има предпочитания от него и треньора му, то ще бъде обучено да играе с една ръка“ – обяснява Валентин Димов, който освен с националните състезатели на България, работи и с много деца в школата си.
Интересно е, че много възрастни, които за първи път хващат ракета, естествено им идва да играят бекхенд с една ръка – без, разбира се, да е правено конкретно изследване, а по-скоро на база на субективни впечатления. Когато обаче става дума за работа със състезател, няма време за губене.
„Моите лични предпочитания са за бекхенда с две ръце. Аз също така играя и това е любимият ми удар в арсенала. Технически и визуално как изглежда изпълнението на бекхенда с една ръка е много красиво, така че игрово избирам бекхенд с две ръце, но за набюдаване предпочитам с една ръка“.
Това може би е и заключението, до което стигат все повече играчи и любители.
