Когато 12-годишният Джими Конърс се зарече да стане легенда

Когато 12-годишният Джими Конърс се зарече да стане легенда

Както всички деца, 12-годишният Джими Конърс има големи мечти: „Целта ми в тениса е да играя в Англия и да съм част от отбора за Купа „Дейвис“. Искам да играя за страната си“, казва тогава момчето пред журналист от списание TENNIS през 1965 г.

52 години по-късно статията на изданието не само е много ценна, но и показателна по няколко причини. Защото за разлика от желанията на повечето деца, тези на Джими се превръщат в реалност.

Основна тема на материала е профилът на играча, който е успял да привлече вниманието с успехите си.

През 1994 г. Конърс пътува до Флорида за „Orange Bowl“:

„Играх тенис, ядох и спях“ – това е единственото, което разказва за изживяването. Истината е, че печели престижната надпревара до 12 г. и на секундата забравя постигнатото, защото изцяло се фокусира върху това да спечели турнира до 14 г. Толкова е последователен и целеустремен. Не е изненада, че успехът го следва после в гимназията и колежа. На 19 г. вече е професионалист.

През май 1980 г. Конърс е на корицата на списание TENNIS. Косата му е по-дълга, носи класическото облекло, но нещо друго е по-различно – във витрината си вече има бляскавия трофей от Уилмбълдън, титла от Australian Open и три от US Open.

s-l300

Конърс оставя история след себе си, печелейки 109 титли, осем от които от Големия шлем. Сбъдва и мечтата си да е в отбора за Купа „Дейвис“ на САЩ.

Но едно нещо е определящо за кариерата му – никога не спира да мечтае

През 1991 г. – 3 години след последната си титла – 39-годишният тенисист се прицелва в US Open – турнирът, определил го като играч: „Имам само една цел: Ню Йорк.“ В едно от най-запомнящите се представяния в спорта той достига до 1/2-финалите пред лицето на ревящата тълпа, защото продължава да мечтае.

Не спечелва US Open, но няма и нужда, с постигнатото за пореден път се доказва. Само година по-рано Конърс има травма в китката, която поставя под въпрос кариерата му. След месеци положени усилия успява да се възстанови, а през 1991 г. достига до трети кръг на Ролан Гарос и Уимбълдън.

В Ню Йорк обаче играе срещу Патрик Макенроу в първи кръг, изостава 0-2 сета, 0-3 гейма и 0-40 точки. В този момент публиката започва да си тръгва. Тогава Конърс си казва: „Майната му, няма да позволя на Патрик Макенроу да ме победи в задния ми двор.“ Удържа, а после се понася на крилата на вдъхновението. През цялото време до 1/2-филаните феновете не просто подкрепят Джими, а ерата, която носи със себе си – 70-те и 80-те.

През 1991 г. на корта на US Open отново е мечтаещото 12-годишно дете от статията на списание TENNIS, което вече е легенда с толкова силна връзка със спорта, която не може да бъде прекъсната дори от годините.

„Джими е посветил живота си на тениса“, казва Глория Конърс, неговата майка и треньор, през 1965 г. – изказване, което е вярно до ден днешен.


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH