Протестите в САЩ срещу полицейското насилие и расизма продължават вече повече от седмица, а за Джеймс Блейк, бившият №4 в света, те са по-специални, отколкото за повечето световни спортни звезди.
Преди близо пет години вижда как към него в Ню Йорк бяга мъж с бяла тениска, бившата първа ракета на САЩ изобщо не подозира какво предстои да се случи.
Блейк е в града заради US Open, като мирно чака кола, която да го откара до комплекса на турнира. Виждайки човека, той си мисли, че това е фен и е готов да го приветства. Но в следващите секунди събитията се развиват по различен начин.
„Мислех, че този, който бягаше към мен беше фен – някой, който щеше да каже: „Хей, видях те да играеш, бях на мача, детето ми играе тенис. Усмихвах се, а ръцете ми бяха свалени ниско,“ спомня си турнирният директор на Miami Open.
Цветът на кожата му обаче изиграва лоша шега. Афроамериканецът е погрешно идентифициран като заподозрян по схема за измами с кредитни карти. Бягащият към него мъж се оказва полицай под прикритие, който директно го хвърля на земята и го закопчава с белезници.
Впоследствие се обсъжда прекалената агресивност на офицера при арест без доказателства и съпротива, но въпреки това към него така и не е повдигнато обвинение от съда. Преди това към Фраскаторе срещу е имало няколко оплаквания, включващи ненужно насилие при арести и обиди на расистка основа към залавяните от него хора. В крайна сметка всичко, което получава са пет почивни дни.
При случая с тенисиста той не показва значката си и не обяснява защо е там, а директно извива ръката на един от най-добрите американски спортисти и го сваля със сила на земята.
„Не ми се мисли какво щеше да се случи, ако бях оказал съпротива – може би щях да съм с няколко счупени ребра и със сътресение,“ казва по-късно Блейк. „Често мисля за този момент, най-вероятно до края на живота си ще бъда нервен при всеки контакт с полицейски лица.“
В САЩ афроамериканците са най-силно потърпевши от полицейско насилие, като случаите на на убийства от офицери при тях са три пъти повече на 1000 души спрямо при белите.
За Джеймс Блейк, който изиграва ключова роля за трофея на страната от Купа „Дейвис“ през 2007 година и е завършил в елитния Харварски университет, инцидентът се оказва преломен момент – изглежда няма значение колко си успял, расизмът винаги може да те засегне директно.
Оттогава използва статута си на знаменитост, за да говори публично по въпроса, като според него евентуалните решения са някога – реформа в полицията, която да включва по-висока заплата, по-добра тренировка и независими разследвания за нарушенията на офицерите. Другият път, според него, е чрез гласуване за хора, които са готови да направят промени.
Съвсем естествено случаят с Джордж Флойд го връща към 2015 година и го афектира повече, отколкото много други:
„Натъжавам се, когато видя, че подобни действия от полицаи все още се случват, подобна жестокост, често тя е насочена към хора от чернокожото общество,“ коментира той настоящите събития от дома си в Сан Диего.
Блейк казва, че смъртта на Флойд го кара да се замисли колко голям късмет е имал при своя арест и да бъде благодарен, че е бил сам, а не с дъщерите си – сега на 6 и 7 години.
„Не съм им показвал видеото, в което ме свалят на земята, защото не знам дали ще го разберат на този етап. С всичко, което се говори по новините тези дни, със съпругата ми започнахме да мислим кога ще говорим с тях за тези проблеми – полицейското насилие и расизма, който наблюдаваме в тази държава.“
TennisKafe.com
