Когато „тенис“ означава семейство

Когато "тенис" означава семейство

Американецът Стив Джонсън, който загуби баща си дни преди Ролан Гарос, спечели двудневна битка в първия кръг

„Усещам само болка и се опитвам да го преодолея. Просто е трудно“, бяха думите на Стив Джонсън след първия му мач на Ролан Гарос вчера следобед.

Само няколко часа преди това Джонсън спечели двубоя си от първи кръг срещу японеца Юичи Сугита с 3-2 (6-3 6-3 6-7(4) 6-7(3) 6-3), след като пропусна възможността си да затвори срещата при собствен сервис още предната вечер. Емоциите, които американецът изрази на пресконференцията след края мача, обаче нямаха много общо с победата му.

Джонсън все още преживява изненадващата кончина на баща си (Стив-старши), който почина в съня си на 11 май, на възраст от 58 години. Майката на тенисиста (Мишел), сестра му (Алисън) и неговата годеница (Кендал) са в Париж с него, но е нужно много време преди нещо евентуално да успее да запълни оставената празнина.

„Майка ми и сестра ми бяха планирали това пътуване с години. Тя (Алисън) завърши колежа и планът беше да останат с мен до турнира в Куийнс Клъб, след което да се приберат… за мен е едновременно и по-лесно, но и по-трудно като ги гледам тук“, коментира Джонсън.

„През последните две седмици на корта изобщо не мисля за тенис“, допълни американецът.

За всеки, който е следил играта на Джонсън през последните десет година, е трудно да си го представи без баща му да е до него край корта. Именно Стив-старши, който бе известен треньор в Южна Калифорния през последните три десетилетия, вкара сина си в любимия спорт още от най-ранна детска възраст. Той наставлява Стив-младши както в колежанското първенство, така и в тура при професионалистите.

Приживе Стив-старши бе пламенен популяризатор на играта. Говорих с него миналата година, когато писах една история за колежанския тенис в САЩ и не останах изненадан от думите му, че „всеки млад играч, независимо колко е талантлив, може само да спечели от участие на колежанско ниво“. Най-добрият пример за това е синът му, който изведе Университета на Южна Калифорния до четири титли от NCAA за четиригодишния си престой.

Най-добрите треньор в бранша, от Ник Болетиери до Вик Брейдън, са все търговци и ентусиасти по душа, като основната им работа е да продават играчите на самите тях. Джонсън правеше успешно тъкмо това, а за него най-често ще чуете хората да казват: „Когато говориш с него, той те караше да се чувстваш като най-важния човек наоколо.“

Като оставим настрана техническата и тактическа подготовка, вероятно именно това умение направи от сина му тенисиста, който наблюдаваме днес. От разговорите ми със Стив-младши по време на миналия сезон, който вървеше с главата надолу за него, той в нито един момент не спря да вярва във възможностите си, независимо от разочароващите резултати. Част от тази вяра трябва да е наследил именно от баща си.

Мнозина от американските топ тенисисти са имали роднини в щаба си – Крис Евърт, Джими Конърс и сестрите Уилямс са само част от тези имена. Но дори от тази гледна точка трябва да отбележим, че Стив Джонсън бе изключително близък с баща си. на въпросите какво е обичал да прави като дете или какво най-много обича в тениса, той неизменно посочва времето, което е прекарвал с баща си на корта. Изглежда сякаш никога не се е нуждаел от повече.

Слушайки Джонсън да говори за баща си, винаги съм си припомнял, че тенисът, въпреки репутацията си на богаташки, всъщност е един семеен спорт, особено в САЩ. Там не е чак толкова популярен и не е непрекъснато по телевизията, не се изучава в училище и децата не се запалват лесно по него, защото ги държи по-далеч от приятелите им. Повечето американци биват посветени в този спорт именно от родителите си и споделят любовта към него цял живот. Фактът, че в Америка е трудно да срещнеш много съмишленици в тази си страст, само прави връзката много по-силна и лична. Стив-младши и старши най-добре знаеха колко силна може да бъде тази връзка.

„В края на третия сет емоциите просто се стовариха върху мен“, разказа Джонсън след двудневната битка със Сугита.

Това бе видно и от промяната в играта му – тъкмо когато зависеше от него на затвори мача, той не можа да вкара и една топка в очертанията на корта. Все пак на следващия ден, когато в петия сет отново му се откри шанс, Джонсън успя да сдържи емоциите си – отпусна се, едва когато напусна корта.

Следващият опонент на Джонсън в лицето на Борна Чорич е по-сериозен. По думите на Стиви обаче в момента изобщо не става дума за тениса, а за семейството. За него, както и за много от нас, тези две неща са неделими.

Стив Тигнър, Tennis.com


Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH