Американецът Стив Джонсън, който загуби баща си дни преди Ролан Гарос, спечели двудневна битка в първия кръг
„Усещам само болка и се опитвам да го преодолея. Просто е трудно“, бяха думите на Стив Джонсън след първия му мач на Ролан Гарос вчера следобед.
Само няколко часа преди това Джонсън спечели двубоя си от първи кръг срещу японеца Юичи Сугита с 3-2 (6-3 6-3 6-7(4) 6-7(3) 6-3), след като пропусна възможността си да затвори срещата при собствен сервис още предната вечер. Емоциите, които американецът изрази на пресконференцията след края мача, обаче нямаха много общо с победата му.
Джонсън все още преживява изненадващата кончина на баща си (Стив-старши), който почина в съня си на 11 май, на възраст от 58 години. Майката на тенисиста (Мишел), сестра му (Алисън) и неговата годеница (Кендал) са в Париж с него, но е нужно много време преди нещо евентуално да успее да запълни оставената празнина.
„Майка ми и сестра ми бяха планирали това пътуване с години. Тя (Алисън) завърши колежа и планът беше да останат с мен до турнира в Куийнс Клъб, след което да се приберат… за мен е едновременно и по-лесно, но и по-трудно като ги гледам тук“, коментира Джонсън.
„През последните две седмици на корта изобщо не мисля за тенис“, допълни американецът.
За всеки, който е следил играта на Джонсън през последните десет година, е трудно да си го представи без баща му да е до него край корта. Именно Стив-старши, който бе известен треньор в Южна Калифорния през последните три десетилетия, вкара сина си в любимия спорт още от най-ранна детска възраст. Той наставлява Стив-младши както в колежанското първенство, така и в тура при професионалистите.
Приживе Стив-старши бе пламенен популяризатор на играта. Говорих с него миналата година, когато писах една история за колежанския тенис в САЩ и не останах изненадан от думите му, че „всеки млад играч, независимо колко е талантлив, може само да спечели от участие на колежанско ниво“. Най-добрият пример за това е синът му, който изведе Университета на Южна Калифорния до четири титли от NCAA за четиригодишния си престой.
Най-добрите треньор в бранша, от Ник Болетиери до Вик Брейдън, са все търговци и ентусиасти по душа, като основната им работа е да продават играчите на самите тях. Джонсън правеше успешно тъкмо това, а за него най-често ще чуете хората да казват: „Когато говориш с него, той те караше да се чувстваш като най-важния човек наоколо.“
Като оставим настрана техническата и тактическа подготовка, вероятно именно това умение направи от сина му тенисиста, който наблюдаваме днес. От разговорите ми със Стив-младши по време на миналия сезон, който вървеше с главата надолу за него, той в нито един момент не спря да вярва във възможностите си, независимо от разочароващите резултати. Част от тази вяра трябва да е наследил именно от баща си.
Мнозина от американските топ тенисисти са имали роднини в щаба си – Крис Евърт, Джими Конърс и сестрите Уилямс са само част от тези имена. Но дори от тази гледна точка трябва да отбележим, че Стив Джонсън бе изключително близък с баща си. на въпросите какво е обичал да прави като дете или какво най-много обича в тениса, той неизменно посочва времето, което е прекарвал с баща си на корта. Изглежда сякаш никога не се е нуждаел от повече.
Слушайки Джонсън да говори за баща си, винаги съм си припомнял, че тенисът, въпреки репутацията си на богаташки, всъщност е един семеен спорт, особено в САЩ. Там не е чак толкова популярен и не е непрекъснато по телевизията, не се изучава в училище и децата не се запалват лесно по него, защото ги държи по-далеч от приятелите им. Повечето американци биват посветени в този спорт именно от родителите си и споделят любовта към него цял живот. Фактът, че в Америка е трудно да срещнеш много съмишленици в тази си страст, само прави връзката много по-силна и лична. Стив-младши и старши най-добре знаеха колко силна може да бъде тази връзка.
„В края на третия сет емоциите просто се стовариха върху мен“, разказа Джонсън след двудневната битка със Сугита.
Това бе видно и от промяната в играта му – тъкмо когато зависеше от него на затвори мача, той не можа да вкара и една топка в очертанията на корта. Все пак на следващия ден, когато в петия сет отново му се откри шанс, Джонсън успя да сдържи емоциите си – отпусна се, едва когато напусна корта.
Следващият опонент на Джонсън в лицето на Борна Чорич е по-сериозен. По думите на Стиви обаче в момента изобщо не става дума за тениса, а за семейството. За него, както и за много от нас, тези две неща са неделими.
Стив Тигнър, Tennis.com
