В навечерието на 20-то си поредно и последно участие на Australian Open Лейтън Хюит влезе в залата за пресконференции на Rod Laver Arena с неизменната си усмивка. 34-годишният тенисист върна лентата през годините, а на няколко метра от него бяха децата му Миа, Круз и Ава.
След края на Откритото първенство Хюит се впуска в ролята на капитан на Австралия за Купа „Дейвис“, но сега мисли да завърши по подобаващ начин знаменитата си кариера, в която стигна до №1 в света и спечели две титли от Големия шлем.
„Чувството е малко странно, но се опитвам да го попивам, доколкото това е възможно. Не съм мислил, че ще продължа да играя и след като навърша 30 години“, заяви Лейтън, който се класира за първи път за основната схема на Australian Open на 15-годишна възраст – през 1997-а, а 4 години по-късно на ATP World Tour Finals в Сидни стана най-младият №1 в историята, печелейки финалите.
Дни преди трагедията на 11 септември 2001 Хюит завоюва титлата от US Open, а на следващата година покори All England Club и Уимбълдън след победа над Давид Налбандян. 3 години по-късно пък отстъпи на финала в Мелбърн на Марат Сафин.
„Радвам се на младите австралийски момчета. Много от тях са идвали да тренират с мен. Един ден те ще са лидерите на тениса в нашата страхотна страна. Горд съм от този факт.“
Във вторник Лейтън излиза срещу Джеймс Дъкуърт в двубой от първия кръг. В своите 19 предишни участия в Мелбърн Лейтън се бе изправял срещу сънародник само веднъж.
„Ако не бях мотивиран да се трудя и да тренирам усърдно, нямаше да продължа да играя до 34. Това ме тласкаше напред. Никога не съм страдал от липсата на мотивация. Когато си на тренировка, не си заобиколен от фенове и камери. Сам си – с корта или уредите в залата. Това е едно от нещата, които ще ми липсват – да излизам и да се трудя ден след ден.“