Когато е 10-годишен, Лео сяда до майка си и ѝ казва нещо, което я разплаква – той иска да стане професионален тенисист.
Дотогава Патрисия Борг тайничко се е надявала, че физически надареният Лео ще избере друг път. Когато е по-малък, треньори от местния футболен клуб ѝ доверяват, че той е един от най-изявените таланти, които са гледали. Патрисия обича да напомня на Лео точно това.
Тенис? Това е царството на съпруга ѝ, който печели 11 титли от Големия шлем в сравнително кратката си кариера, намирайки място сред най-великите в историята. За Патрисия, идеята, че синът ѝ харесва играта и показва потенциал, е направо жесток обрат. Сянката на съпруга ѝ винаги ще е твърде дебела.
„И затова се разплаках. Опитахме се да го насочим към друг спорт, така че да не бъде сравняван с баща си. Щеше да е толкова по-лесно.“
„Бях уплашена.“
Отглеждането на амбициозен спортист може да е опасно за всеки родител. Как може да го насърчавате, без да сте арогантни? Как балансирате между преждевременното порастване и детството? Както са научили спортисти като Майкъл Джордан, Джо Монтана и Зинедин Зидан, тези въпроси стават все повече, когато сте сред най-известните спортисти в света.
Бьорн и Патрисия се справят собственоръчно с тези въпроси. Решимостта им надмогва колебанието.
Сега 15-годишният Лео Борг е сред най-добрите млади играчи в Швеция. Той тренира два пъти на ден – преди и след училище. И когато завърши задължителното си образование следващата пролет, ще се отдаде изцяло на тениса. Мечтата му е да стане професионалист, а родителите му знаят колко дълъг път го чака.
„Винаги ще ми напомня за мен самия, а за него това е тежест – казва Бьорн. – Така че не го поставям под напрежение и се уверявам, че живее живот без излишен натиск. Това е задачата ни. Това е начинът ни да му помогнем. Така единственият човек, който може да го постави под напрежение, е той самият.“
Миналия месец на турнира в Стокхолм Лео получи премия от 11,000 долара в The Royal Tennis Club за това, че е най-добрият шведски състезател до 16-годишна възраст. Той достига до финалите на четирите най-големи турнира в страната и печели два от тях.
The Royal Tennis Club, със своите дървени трибуни, прилича на монумент на шведската тенис история. Има снимки и плакати на Бьорн навсякъде. И защото една от марките тенис екипировка, спонсориращи турнира, е кръстена на него – целият екип на надпреварата е облечен с дрехи, на които пише „Борг“.
„Разбирам го. Не ме притеснява толкова много, винаги съм знаел кой е баща ми“, казва Лео.
В този ден Лео е партньор в тренировките на професионалистите Тенис Сандгрен и Хьон Чунг. Той носи шорти, дълги чорапи и шапка, обърната на обратно върху люлеещата му се руса коса. Видът му е ненатрапчив и излъчва тийнейджърско безразличие, което прави всички притеснения на родителите му безпредметни.
Първият му досег с тениса е, когато е 6-годишен и блъска топката в стената на мазето на баба си. Баща му прави същото като дете – само че във вратата на гаража. Когато е по-малък, Лео обожава да играе тенис с баща си, но признава, че вече почти нямат такъв шанс.
Запитан дали е гледал някой от мачовете на баща си, той отвръща: „Всъщност не. Не, не мисля.“
После се замисля отново върху въпроса, за да се увери сякаш, че е прав, и добавя: „Не. Нито един мач.“
Родителите му се разсмиват, когато чуват историята. Любимият играч на Лео е Рафаел Надал. Патрисия разказва, че синът ѝ е комично безразличен към постиженията на баща си.
„Веднъж се опита да го съветва – обръща се Патрисия към съпруга си, – каза му да навлезе по-навътре в корта, а той отвърна: „Уф! Нищо не разбираш от тенис“, а Бьорн отговори: „Добре, повече никога няма да ти кажа каквото и да било за тенис.“
Бьорн е щастлив да е настрана. 46-годишният Ричард Билинг, който тренира Лео през изминалите пет години, споделя, че семейство Борг е по-спокойно от тенис родителите по принцип. Билинг разкрива, че когато е бил млад, негов идол е Борг, чийто образ все още стои на плакат на стената му у дома. Описва взаимоотношенията си с героя от детството си като задоволително неусложнени.
„Аз съм играч и родител. Треньорството е твоя работа“, каза Борг на Билинг, когато се запознават.
Има все пак един случай, когато Лео се превръща в олицетворение на баща си. Когато е на 12, той и майка му отговарят на онлайн обява, търсеща млади актьори в Стокхолм, които могат да играят тенис. Чак после разбират, че става дума за ролята на Бьорн Борг като дете във филма „Борг срещу Макенроу.“
Първоначално Бьорн е против тази идея. Редно ли е да дава на сина си да се преструва на него в популярен филм, имайки предвид всичките му опасения за дебелата сянка, която хвърля? „Опитах се да го защитя“, обяснява Борг.
Янус Мец, датският режисьор на филма, също не е толкова сигурен – дали тенис легендата ще се опита да повлияе на сюжета на филма, в който играе синът му? Резервираността на Мец се изпарява, когато се среща с Лео. Физическата прилика е поразителна. А в очите на момчето вижда онази „онази срамежлива уязвимост, но и решителност, толкова присъщи на Борг.“
Сцената на Лео пресъздава една от тренировките на гаражна врата на баща му.
„Беше толкова истинско. Губех се в лицето и очите му“, разказва Мец.
Борг също наглежда, а Мец разказва как се е разплакал на сцената, която показва тихите му моменти след финала на Уимбълдън през 1980 г. с песента “Stars” за фон.
След това Патрисия има мимолетна надежда, че синът ѝ може да се откаже от тениса.
„Помислих си, че той е роден актьор. Беше добър. Казах му, че може би трябва да се занимава с актьорство.“
Не било писано. Тя се смее, когато си спомня за пътуване със сина ѝ до Кипър това лято за тенис турнир. Казват им, че филмът „Борг срещу Макенроу“ ще се излъчва по време на чартърния им полет, а по желание на сина ѝ, отпътуват ден по-късно и с друг самолет.
Разбирайки, че присъствието му ще отвлича вниманието във всички тенис клубове по света, Бьорн е оставил на жена си да пътува с Лео. Това обаче не е достатъчно. Миналата година на Les Petits As, престижен тенис турнир в Тарб, Лео трябва неочаквано да даде пресконференция, след като фотографи научават, че е син на тенис величие.
Патрисия разказва, че в един момент е трябвало да избягат, а Билинг споделя, че възрастни са искали да си правят селфи с тийнейджъра. Във втория си мач в турнира Лео губи нарочно, за да може да се прибере у дома.
„Не беше подготвен за това. Почувствах се зле, защото е било ужасно за него“, разказва Бьорн, който смята, че опитът е ценен за него. Ако Лео продължи по възходящия си път, вниманието ще расте.
Нина Венерстром, която е агент на Лео от година, се опитва да навигира играч по деликатния път между известното му фамилно име и да има собствена идентичност. Тази година той подписа първия си спонсорски договор с Fila, с каквато екипировка е бил баща му, както и с Babolat.
„Мисля, че той и хората около него се справят много добре, осъзнават го, но не се фокусират върху него, защото това няма да им помогне да сбъднат мечтата си. В спорта няма преки пътища. Няма значение кой е баща ти“, казва Венерстром.
В края на краищата за успеха на Лео ще се съди по постигнатото на корта. Той казва, че целта му сега е да натрупа мускулна маса. След като завърши училище догодина, ще продължи да живее в Стокхолм в търсена на възможности да отиде другаде.
Родителите му го подкрепят, но и се надяват, че може да дойде момент, в който сърцето му да го насочи далеч от корта.
„Продължавам да търся начини – усмихва се Патрисия. – Бейзбол?“
Източник: The New York Times
