„Понякога си пускам някой мач, който ме интересува, но подобни такива са малко. С изключение на Роджър Федерер и няколко италиански момчета, всички играят по един и същи начин“, каза в едно от интервютата си легендата на италианския тенис Адриано Паната. Бившият номер 4 в световната ранглиста и шампион от Ролан Гарос през 1976 г. е превърнал в запазена за себе си марка подобен тип изказвания.
Разбира се, думите на успешните хора в дадена област винаги имат тежест, но май не са много хората, които биха се съгласили в този случай с Паната. Е, поне за „няколкото италиански момчета“ има аргументи, защото сред сънародниците му има играчи, заради които бъдещето изглежда интересно.
„Честно да ви кажа, няма голяма разлика между това да си №115 и №90“ – въпреки че този коментар изглежда в стил именно Пената, не е. Така Матео Беретини отговори на еуфорията, която медиите в Италия създадоха, след като той проби в топ 100 на световната ранглиста. След това успехите за него ставаха все по-големи, но по никакъв начин не го залъгаха родения в Рим тенисист да лети високо в облаците.
Тази седмица момчето от града на Никола Пиетранджели и Адриано Паната е в София. Настоящият №53 подчини топ поставения Карен Хачанов, а след това елиминира и Фернандо Вердаско и с всеки следващ ден дава заявка за обещаващ сезон, без значение как ще завърши участието му на Sofia Open.
Гледайки сега представянето на високия 196 см. тенисист, човек би си казал, че 22-годишният италианец още от малък е бил обещаващ талант. Истината обаче е, че никой не е вярвал, че ще успее да пробие в АТР.
Не е изненадващо, че Беретини като дете се влюбва във футбола, като същевременно практикува и джудо. Малкият му брат Якополо обаче тренира тенис и всеки ден го кара да зпочне. Накрая бъдещата звезда вдига белия флаг и хваща ракетата… и никога повече не я пуска. И до ден днешен обаче твърди, че е страхотен футболист.
Като юноша Матео почти няма сериозни успехи на ITF ниво заради отсъствие от корта и много контузии. Освен негативно влияние, това има и позитивно – не се развива под тежестта на очакванията и може спокойно да се наслаждава на играта. Да прави всичко стъпка по стъпка и да изгради психологическа нагласа на победител – онази, която пролична и при победата над Хачанов, и при тази над Вердаско.
През 2015 г. печели първия си професионален турнир. В началото на следващия сезон отово му се налага да отсъства от корта заради травма, но въпреки това успява да върне формата си и да стигне първия си „Чалънджър“ финал, който губи от Лука Вани в Андрия. Голямата промяна в развитието му настъпва все пак под ръководството на италианския специалист Винченцо Сантопадре, който признава, че е започнал да работи с Матео не защото е блестящ виртуоз, а защото е добро момче. Години по-късно не съжалява, защото в ръцете си има един от най-успешните млади играчи в света.
През 2017 г. Беретини започва да бъде все по-успешен на „Фючърс“ и „Чалъндър“ турнири и възходът в ранглистата е налице. И докато на Апенините, продължават да настояват „Запомнете това име!“, Матео остава здраво стъпил на земята. Учи се от успехите и грешките на Фабио Фонини и Марко Чекинато, търси вдъхновение и следва пътя нагоре.
Първата АТР титла идва през 2018 г. в Гщаад. А само часове по-късно печели и титлата на двойки на швейцарска земя. В края на сезона се изкачва и до рекордното за кариерата си 52-ро място в световната ранглиста.
„Не знам как се случва всичко. Просто тренирам много здраво и се наслаждавам на изживяването. Надявам се да имам дълга кариера. Преди няколко години не съм си и помислял да печеля титла от АТР.“
В тениса обаче е така – фурията на тура те поглъща и всичко става толкова бързо, че прилича на сън и сякаш вчера си бил момчето, което просто играе за забавление, а днес вече си топ играч със светоло бъдеще. Някои неща обаче никога не се променят, а години по-късно Матео продължава да мечтае да стане… биолог и да се занимава с животни.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
