Даниил Медведев даде специално интервю, в което сподели какви са очакванията му за подновяването на тенис сезона. Пред камерата на „Евроспорт“ световният номер 5 сподели и някои любопитни подробности от личния си живот като например коя знаменитост би искал да срещне и какъв е един от любимите му начини за прекарване на свободното си време.
Какви са плановете ти за подновяването на сезона? Ще участваш ли във Вашингтон и Синсинати или ще се включиш едва за US Open?
Календарът е много, много натоварен, тъй като в рамките на 7 седмици има три Мастърс турнира и два турнира от Големия шлем, което е невероятно. Ще се радвам да се завърна във Вашингтон – играх там в последните три години, а миналата година достигнах до финала. В Синсинати никога не знаеш какво ще се случи. Ако отпадна рано веднага след това ще ми се наложи да играя 5-сетов мач на US Open след 6 месеца пауза, което ще е много трудно. Реших да участвам във Вашингтон за да установя на какъв точно етап съм по отношение на физическата си подготовка.
Имаш ли някакви притеснения да играеш на US Open?
Ситуацията в Ню Йорк е много несигурна. Няма как да знаем какво ще е положението утре, а много играчи са против строгите противоепидемични ограничения. Без тях обаче шансът да се заразим ще е много голям. Трябва да се намери добър баланс. Всички искаме да играем тенис, но също така искаме да сме здрави и да сме в безопасност.
Освен това някои страни ограничават пътуванията, което може да се окаже проблем за някои играчи и няма да е честно спрямо тях. Искам да се завърна възможно най-скоро и да играя за феновете, но ситуацията е много сложна и трябва да спазваме указанията.
Представи се много силно на последния US Open, но тази година няма да има фенове на корта. Какво според теб ще бъде усещането да играеш пред празни трибуни?
Със сигурност ще бъде много странно. Всички сме минали през младежките турнири, където на корта са само играчите и треньорите, но повечето от онези мачове се играят на малки закрити кортове насред нищото. Сега е много различно. Излизаш на 20-хилядния „Артър Аш“ и виждаш там само другия играч и по двама души от щабовете ви. Със сигурност ще отнеме време да свикнем с това. Нощните мачове ще бъдат най-трудни.
Какво ти липсва най-много от тура?
Състезателната атмосфера. Обичам да печеля и да давам 100% от себе си, без значение за какъв спорт става дума. Дори се обзалагам с приятели кой от нас ще победи в надбягване. Такъв човек съм. Но тенисът е моята професия и ми липсва вълнението да разбереш на какво ниво си в сравнение с най-добрите играчи в света. Нямам търпение да се завърна на корта и да се боря за победи.
Обмислял ли си участие в демонстративни турнири?
Реших да си дам малко почивка преди подновяването на тура. Искам да направя всичко възможно, за да опазя здравето си и това на моето семейство, а видяхме, че на подобни турнири нещата могат да излязат извън контрол.
Миналата година бе страхотна за теб, отбеляза голям прогрес. Как успя да развиеш играта си толкова много за толкова кратко време?
Това е обичайният подход, който следвам от началото на кариерата си. Всяка година се опитвам да надграждам. Завърших 2018 г. на 16-о място в ранглистата, което беше огромно постижение за мен. Започнах добре 2019 и през годината записах 6 поредни финала и спечелих 3 титли – нещо, за което дори не мечтаех. Чувството беше невероятно. Играех добре и бях уверен, но също така осъзнавам, че на моменти имах и късмет. Ще направя всичко възможно да повторя това представяне.
Преди три години започнах да се отнасям доста по-професионално към тениса. Бях пробил в Топ 100, но извън корта имаше доста неща, върху които трябваше да поработя. Излизах твърде често, лягах си късно… Знаете как е. Мислех, че това не влияе на играта ми, но с напредването на възрастта и след няколко сериозни разговора с треньора ми реших да се стегна и да огранича някои неща. Като например да ходя по заведения с приятели два дни преди мач и да си лягам в 2 през нощта. Това не е нещо възмутително, всеки го прави, но реших да бъда професионалист. Започнах да си лягам в 23:00, да ставам рано и да закусвам обилно. Това се оказа много добър подход и резултатите го показват съвсем ясно.
Защо избра да живееш в Кан?
Бях на 18 и по това време родителите ми вземаха решенията вместо мен. Преди това живеех в Москва, който е прекрасен град и ако зависеше от мен може би все още щях да живея там, но ако това се беше случило вероятно нямаше да съм тук и да говоря с вас. Кан беше необичайно, но, както се оказа, доста добро решение. Ако там не се беше получило щях да опитам в Испания или САЩ, но за щастие не се наложи.
Баща ми винаги е искал да стана професионален спортист, докато майка ми беше доста скептично, тъй като знаеше, че не всички успяват. Тя искаше да имам резервен план и затова завърших един от най-добрите университети в Москва, но сега тенисът е моят живот. Ако трябва да съм честен беше малко трудно да играя, когато те ме гледаха. Като по-млад чувствах огромно напрежение да играя пред тях тъй като те бяха моите ментори и ако не направех нещо както трябва те ми го казваха така, както би ми го казал треньор, а не родител. Затова никога не се чувствах напълно комфортно да играя пред тях.
Разбрахме, че си голям фен на PlayStation?
О, да! Много ми харесва да играя с приятели и, за разлика от много други, аз считам електронните спортове за истински спорт. Но една от стъпките към професионализма беше да огранича сериозно игрите. Имаше един период преди да се оженя, когато страдах от мононуклеоза след Индиън Уелс. Трябваше да стоя вкъщи един месец без да се движа и бях много слаб и отпаднал. През това време играех по 10-12 часа на ден!
Веднъж, много отдавна, бях на турнир и три дни преди един от мачовете ми с мои приятели играхме от 8 вечерта до 7 сутринта. После те отидоха да си лягат, а аз им казах „Момчета, аз отивам на закуска, защото имам тренировка от 8“. Отидох на закуска и заспах на масата за 20 минути (смее се). Турнирът не приключи никак добре за мен и тогава реших, че трябва да променя някои от навиците си.
Какви са взаимоотношенията ти с останалите руснаци в тура?
С Карен Хачанов и Андрей Рубльов сме много добри приятели. Когато непрестанно си на път винаги е добре да имаш сънародници около себе си. Това не се отнася само за руснаците – всички в тура искат да прекарват възможно най-много време със своите хора. Така че с тях двамата сме в много добри отношения и прекарваме много време заедно извън корта.
Ако имаше възможност отново да изиграеш един свой мач, кой би бил той?
Мачът срещу Рафаел Надал в Лондон. 5:1 и мачбол, какво мога да кажа… Бих искал и финалът на US Open да беше приключил по друг начин, но там нямаше как да се справя по-добре. Направих всичко както трябва, но Рафа просто беше твърде добър.
Ако можеше да играеш срещу двама тенисисти, срещу които никога не си играл, кои биха били те?
Бьорн Борг и Джон Макенроу. Борг е истинска легенда. Спечелил толкова много титли и е поставил толкова много рекорди. Също така бих искал да играя срещу Макенроу на „Артър Аш“ тъй като и двамата щяхме да го мразим в началото, но да се наслаждаваме накрая.
Кой е човекът, който те е вдъхновил най-много?
Може би някои хора ще ме помислят за арогантен, но не е така. Винаги съм искал да бъда себе си и да не подражавам на никого. Но все пак винаги съм се възхищавал на руснаците в тура, най-вече на Давиденко и Сафин. Също и на Кафелников, макар че съм твърде млад, за да съм го гледал на живо.
Ако можеше да срещнеш една знаменитост, кого би избрал?
Леонардо Ди Каприо. Обожавам филмите му.
TennisKafe.com
