За феновете на тениса март е един вълнуващ месец, но не така е за играчите, смята Тод Уудбридж, който в рубриката си за коментари изрази мнението си за Мастърсите в Индиън Уелс и Мями.
От гледна точка на зрителите, последователните турнири от категория „Мастърс“ в Индиън Уелс и Маями правят март фантастичен. И двата турнира се доближават максимално до нивото на Големия шлем, играят се две седмици и това е прекрасно за играта.
Ако си играч обаче, и си извън топ 10 (въпреки че и на тях им се случва), месецът е труден. Ако отпаднеш рано в Индиън Уелс, не играеш официални двубои в рамките на две седмици. А после, ако загубиш рано в Маями, още две седмици нямаш възможността да трупаш точки.
Изведнъж се настъпва паника и си мислиш „Защо не съм във форма и как ще запазя ранкинга си?“. Гледайки в перспектива, тези два турнира са изпълнени с напрежение за много от играчите.
Имат и задължително естество, ако не си специалист на клей. Ако си имал труден сезон на хард и изпитваш трудности на клей, какъвто е случаят на Бърнард Томич, говорим за период от 4 месеца, в който може да не си спечелил мач. Много е тежко и напряга играта ти.
Някой, какъвто е Бърнард, не се чувства комфортно до юни. Така между март и юни не записваш точки, освен ако не вземеш участие в надпревари от по-ниска категория. Няма логика двата турнира да са един след друг, въпреки че казват, че няма къде да се премесят в календара. Трябва да се направи така, че междувременно да има турнири от по-ниска категория, даващи достатъчно точки и достатъчен награден фонд.
Тук идва и другият източник на напрежение – наградният фонд.
Говорили сме достатъчно за тлъстите чекове на турнирите от Големия шлем и на Мастърсите. Ако обаче си средна класа играч и нямаш победа от 5-6 седмици, нямаш и приходи. Това е от съществено значение за тези тенисисти, които трябва да издържат екипа си и да управляват финансите си до края на годината.
Много играчи трябва да избират дали да се пробват на големите турнири или да се върнат към Чалънджъри, където да натрупат достатъчно точки за ранкинга си, но не и достатъчно пари. Така попадат в ситуация като от „Параграф 22“[1].
Обратно на Томич, има ли проблеми в Маями, ще изпадне извън топ 50 и така цялата година се променя. Може да му отнеме 12 месеца добра игра, за да бъде отново в топ 40 и всичко това заради лош старт на хард.
За много тенисисти март е месец на стрес и игра под напрежение.
[1] Роман на Джоузеф Хелър, издаден през 1961 г. Действието в него се развива по време на Втората световна война, като събитията са разказани от различни герои в нехронологичен вид и от различна гледна точка.
TennisKafe.com
