Михаел Щих – помнете го заради стила му, а не заради победите

Михаел Щих - помнете го заради стила му, а не заради победите

В петък Михаел Щих за първи път се разходи из залата на славата в Нюпорт, а в събота вече ще бъде и един от членовете на престижната група. Докато се разхожда из музея със семейство и приятели, бившият №2 среща един младеж.

„Никога не се предавай“, казва Щих на момчето.

Това е и нещо, което носителят на 18 титли в Тура никога не направи. Когато германецът е на възрастта на момчето, с което се размина в коридора, не мечтае да стигне толкова далеч. Истината е, че по това време футболът му е на първо място. Започва да се занимава с тенис на 6 и през ума не му и минава, че може да стане член на залата на славата. Не спира обаче да се труди и изгражда една успешна кариера.

„Когато заиграх тенис и осъзнах, че мога да стана добър играч, когато станах и професионалист, направих си списък с нещата, които искам да постигна. Не съм си и представял обаче, че мога да съм част от залата на славата.“

Щих иска да играе добре в Германия, да спечели турнир от Големия шлем на сингъл и двойки и да помогне на Германия да спечели Купа „Дейвис“. Мисията е изпълнена.

През 1991 г. побеждава Стефан Едберг на 1/2-финал на Уимбълдън, а после се справя и със сънародника си Борис Бекер. На следващата година става шампион на двойки с Джон Макенроу, а през 1993 г. печели Купа „Дейвис“ с Германия. Има и златен медал от олимпийски игри.

През 1994 г. играе финал на US Open, а през 1996 г. – на Ролан Гарос. В кариерата си има баланс 385-176.

В музея на залата на славата ще са предоставени за известно време някои от най-ценните отличия на Щих – титлата от Уимбълдън през 1991 г., златният медал от триумфа на двойки на олимпийските игри и Deutsche Bundesverdienstkreuz – най-високото почетно отличие в Германия. Какво е обаче да вижда тези награди сред други, най-значими в историята на играта?

„Първо си казах: „Дявол да го вземе, изоставам по отношение на турнирите от Големия шлем. Трябваше да са малко повече“, шегува се бившият №2.

„Разглеждаш, и виждаш, че Джон Макенроу си е дарил трофея от двойки от Уимбълдън. Ако и аз имах пет трофея, щях да дам единия. Колекцията е впечатляваща. Аз съм много благодарен, че съм малко парченце от пъзела на историята.“

Щих никога не е бил в Нюпорт, преди изпълнителният директор на залата на славата Тод Мартин да му се обади:

„Не знаех какви очаквания да имам, защото не познавах мястото. Атмосферата по улиците е подобна на тази на Уимбълдън – традицията и усещането за история. Много малко са тези места по света. Гледам си снимките и всички те са на моя бекхенд, така че сигурно хората това са запомнили. За мен това не е толкова важно. Важно е да идват при мен и да ми казват, че са се забавлявали, докато ме гледат как играя – заради стила, лекотата.“

„Прави ме щастлив да радвам хората. Не искам да ме помнят с конкретни победи и трофеи. Бих искал да запомнят финала на Уимбълдън, но заради самия мач, а не защото спечелих титлата в края.“

TennisKafe.com


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH