„Това бе мачът на живота ми“, бяха първите думи на Миша Зверев на пресконференцията му след успеха над Анди Мъри, в който световният №1 загуби с 5-7 7-5 2-6 4-6.
„Повярвах в себе си, повярвах в играта си, повярвах, че да играя сервис воле и много слайсове ще наруши ритъма му, което в крайна сметка стана.“
Победителят определи последните месеци от кариерата на Анди като „феноменални“ и добави, че е знаел колко уверен ще бъде шотландецът.
„Гледах към майка ми, която не спираше да се усмихва, татко бе концентрирал, а всички останали просто се забавляваха. Усетих добрата атмосфера и опитах да запазя позитивизъм.“
Запитан как е останал верен на тактиката си да излиза толкова често на мрежата, той отвърна: „Знаех, че нямам план Б. Не мога да стоя на основната линия, опитвайки да го надиграя в разиграванията. Трябваше да навлизам навътре, това бе шансът ми.“
„Отнема време да се развие сервис воле играта, защото ще има минаващи уадари, особено когато си млад. Както се случи и с мен в Бризбън срещу Рафа, той направо ме уби.“
„Трябва да имаш много различна настройка, когато си сервис воле играч“, посъветва Зверев.
Той сподели, че познава играта на Мъри от дълги години, което също е помогнало.
„Не ми бе лесно, когато се завърнах от операция на китката преди две години. Брат ми ме окуражи и ми каза, че отново мога да съм в топ 100 и да съм невероятен. Трябваше многократно да му благодаря. Не ми бе лесно, ранкингът ми падна до 1100 през 2015-а.“
Миша обясни, че семейството му много е помогнало: „Гледайки колко добре се справя брат ми, настроението в семейството е позитивно. Дори когато не се справях добре, той биеше Роджър в Хале, което ми даваше позитивни емоции преди следващия турнир.“
Запитан колко близо е бил до отказване, роденият в Москва тенисист отвърна: „Отказване – не. Болеше. Имах гипс на лявата ръка, не можех нищо да правя. Почнах да пътувам с младежи, които са приятели на брат ми. Те бяха тренирани от родителите ми и им помагах. Пътувах с тях на „Фючърс“ турнири в Южен Тексас, и определено не най-хубавите места в света. Нищо против Южен Тексас, но бяхме в наистина малки градове в хотели без обслужване и ядяхме Subway.“
„Първо осъзнах, че ми липсва играта, а после и че още мога да създавам неприятности на корта. Щом почнах да се чувствам по-добре, и китката ми се подобри.“
Световният №50 обясни, че възрастовата разлика между него и брат му помага във взаимоотношенията им.
„Знам кога да съм негов брат, кога да съм му приятел, кога да му дам съвет и кога просто да го оставя намира. Много е млад, няма много опит, но е много позитивен. Когато нещата не вървят добре, до себе си винаги имаш човек, който винаги е позитивен и винаги вярва.“
В края Зверев отново поговори за неделния си успех:
„На първо място, всички сме хора. Всеки развива играта и личността си по различен начин. Играх доста добре, когато бях 21-годишен, после дойдоха контузиите, но не бях фокусира и изцяло върху тениса. Може би не тренирах достатъчно усърдно. Все малки неща, които доведоха до това да не реализирам напълно потенциала си.“
„Контузих си китката, ребрата, имах дискова херния. Настъпва време, когато непрекъснато не си здрав. Пробваш да играеш, после пак се контузваш и спира да ти се тренира, ранкингът ти пада, играта ти не върви, нямаш увереност. Отнема много, за да се върнеш. Трябваше да стигна дъното, за да осъзная какво значи тенисът за мен.“
TennisKafe.com
