През юни миналата година All England Club посрещна ново лице – 16-годишният Шинтаро Мочизуки имаше само един сезон на трева зад гърба си и то изигран още преди да стане тийнейджър. Малко по-късно той вече беше шампион на Уимбълдън.
Триумфирайки в младежката надпревара, той се превърна в първия японец, стигал до трофея при юношите от 1969 година насам. Изненадата не бе само за зрителите и специалистите, но и за самия него:
„Бях объркан, когато държах трофея – наистина ли спечелих Уимбълдън?“
Може би най-любопитното при вече 17-годишният Мочизуки е стилът му на игра. С неговите 175 сантиметра бихме очаквали да видим стабилен състезател от основната линия, който се опитва да надбяга и надстреля съперниците си оттам – както го прави сънародникът му Кей Нишикори и както са го правили мнозина други, които трябва да преодолеят разликата в ръста с опонента си.
Не и Шинтаро. Той залага основно на тактика, която е определяна като изчезваща в света на тениса. В неговата сервис-мрежа виждаме нов Щепанек или нов Клемент:
„Когато го наблюдавах за първи път в Япония, бях изненадан от високото му воле от бекхенд,“ споделя треньорът му Нацуо Яманака, цитиран от Japan Times. „Играта на мрежата му идва отвътре.“
Двамата работят заедно от пет години в IMG Academy във Флорида. Пристига там като малък като част от фонда „Масааки Морита“ – програмата, която спонсорира и включването на Нишикори в академията:
„Не говорех никакъв английски, когато пристигнах и бях по-изплашен, отколкото нервен. Но се справих с това.“
По думите на Яманака в началото Мочизуки е бил много по-слаб от европейците и американците, но е работил здраво, за да се подобри и постепенно загубите са се превърнали в победи: „След загуба идва на корта в 7 сутринта и започва да тренира, като полудял е,“ разказва наставникът му.
Трудолюбието му е видно и по време на пандемията. Въпреки, че фитнесите са затворени, той е наясно, че следващата крачка в кариерата му е да изгради по-стабилна физика, за да може да се състезава на професионално ниво:
„Работя много по физиката си с фитнес треньор. Правя също спринтове и бегови упражнения. Разбира се, тренирам много неща всеки ден, но съм по-фокусиран върху физиката си спрямо преди.“
След успеха на Уимбълдън е съвсем нормално очакванията към японеца да скочат драстично. Треньорът му обаче признава, че няма идея как ще се развие кариерата му, предвид особения стил, който изповядва:
„За повечето играчи можеш да кажеш – ще стигнат топ 10, топ 50, топ 100. За него не мога, защото тенисът му е много, много, много по-различен от на другите. Може да стигне топ 10, може и да завърши на 500 или 600 място. Чувствам, че тенисът ще го отведе или до пълен успех, или до провал – няма средна точка.“
