Гаел Монфис не прие определението „странен“ за полуфиналния двубой срещу Новак Джокович в Ню Йорк. Сърбинът спечели с 6-3 6-2 3-6 6-2 и достигна до шестия си финал през последните 7 години на US Open.
„Защо да е бил странен мачът?“, обърна се французинът към журналистите на пресконференцията след двубоя.
„Беше горещо и влажно, но в един момент мачът стана доста физически и имаше добри разигравания. В началото Новак играеше наистина добре и набързо изостанах с 0-5. Трябваше да променя нещо, но не е лесно. Нямаше как да седя на корта, да губя на нула и да не променя нещо. Опитах се да вляза в главата му и да му предложа нещо ново. Но когато срещу теб е някой толкова добър, а ти не играеш толкова добре, е нужна промяна. И видяхте, че почти се завърнах в първия сет“, добави той.
„Мисля, че всеки път опитвам най-доброто от себе си, но той беше твърде добър. Тенис не се играе само по един начин. Когато той играе чисто, а ти нито сервираш добре, нито посрещаш добре, трябва да предложиш нещо различно. С бавните и къси топки го виках на мрежата и пласирах добри минаващи. Стратегията беше страхотна. Той ме убиваше именно в моментите, в които играех „оригинален“ тенис.“
„Когато реших да играя по този начин, знаех, че ще е различно. Но не играя за очакванията на хората, а за себе си. И винаги се опитвам да печеля. В крайна сметка всеки има мнение. Ще ми кажат – ето как игра в третия сет и го спечели. Бла-бла-бла. Но когато беше 0-5, не беше така. Просто ви казвам, че промених нещо. Тези, които говорят толкова, да дойдат да ми помогнат. Ще съм щастлив.“
Монфис отвърна и на Джон Макенроу, който си позволи доста остри коментари по негов адрес, наричайки поведението му „непрофесионално“.
„Харесвам Джон и съжалявам, да чуя, че е казал такива неща за мен. Съжалявам, че такава легенда ме критикува, защото това, което мога да му кажа е, че искам да бъда най-добрият и се опитвам да печеля. Съжалявам, ако ме смятате за непрофесионалист, но се трудя и се уча. Трудно е, защото, казвайки, че съм непрофесионалист, той нарича така и треньора ми, и физиотерапевта ми, и целия ми щаб. Лесно е да ме критикуват, защото не съм спечелил нищо. Но аз съм щастлив и съм усмихнат. Казвам му на Джон, че винаги е удоволствие да говоря с него и съм тъжен, че ме критикува с лека ръка.“
