Съществуват различни типове и нива на доминация, а през седмицата в Лондон Новак Джокович определено достига най-високото от тях. Той доминираше тихо – без фанфари. Неумолимо. Безспорно. Почти безпроблемно.
В неделя сърбинът спечели трофея от ATP World Tour Finals, като негова жертва стана Роджър Федерер, и завърши една година от кариерата си, по-добра дори превъзходната за него 2011-а. Това беше четвърти пореден трофей от Финалите за световния №1 и общо пета, с което се изравни с един от треньорите си – Борис Бекер.
Джокович спокойно, почти методично премина през агресивния и на моменти дори брилянтен Федерер. Сърбинът спечели с 6-3 6-4 след час и 20 минути на корта.
Въпреки че Джокович бе топ поставен, на едноседмичния турнир в Лондон доста се говореше за някои от другите участници. Много шум се вдигна около Рафаел Надал и формата му в края на сезона, дали може да се измъкне от разочароващия си сезон със силно представяне в края му?
След това център на вниманието бе бруталната игра от основната линия на Стан Вавринка, който на твърди кортове изглеждаше толкова силен, колкото и на клей.
След това беше ред на Анди Мъри, който пред погледите на сънародниците се бори здраво, въпреки че бе заявил финала на Купа „Дейвис“ като свой приоритет.
И разбира се, Роджър Федерер – единственият играч според усещанията на мнозина, който притежава средствата, опита и самочувствието да предизвика Джокович. Въпреки всичко той имаше две победи от шест мача с Ноле, две победи от четири срещи във формат 2/3.
След финалния мач обаче единственото, което Роджър можеше да стори, е да поздрави съперника си за стабилността, с която пое всички удари. „Трудно е – каза Федерер на пресконференцията след мач. – Трудно е да играеш с това темпо през целия мач. Разликата е малка – ако аз не спечеля брейкбол, то той ще успее, а това променя напълно изхода от двубоя.
Не може винаги да побеждаваш. На върха разликите са много малки. Именно затова тази година за Новак е невероятна. Рафа беше тук, аз бях тук. Ние знаем колко е трудно да правиш това, а именно да се доказваш година след година.“
През 2015-а Джокович определено успя. Седмица след седмица, месец след месец. През 2011-а, която беше невероятна година за Новак (70-6, 10 титли), той рухна физически в края. Не и през 2015-а. Това е основната разлика между двата великолепни сезона на сърбина.
„Дори след края на турнирите от Големия шлем за сезона, все още бях свеж и намирах енергия да продължа да играя добре – каза Джокович на своя пресконференция. – Това е ключовото, опитах да отделя еднакво внимание на тренировките и възстановяването, физическо и психическо. Това води до дълголетие.“
В Лондон Федерер бе екипиран в сиво и с нетипична за него дълга брада, която му придаваше леко страховит вид. В срещата от груповата фаза между двамата Роджър нанесе на Ноле едва шеста загуба през сезона, но на този етап който и да беше загубил, можеше да продължи напред.
На финала обаче ситуацията не беше такава. Джокович също. Във финала неговите удари бяха по-точни и опасни, а сервисът му беше наистина ценно оръжие.
По резултата може да се предположи, че не му е било трудно, но тази победа бе всичко, но не и лесна. Никой, дори доминиращият Докович, не може да победи с лекота своя най-голям съперник, носителя на 17 титли от Големия шлем в ден, в който швейцарецът не е изобщо далеч от най-добрия си тенис.
И неведнъж в срещата изглеждаше, че Федерер е на един бекхенд уинър от това да се върне в мача – той притискаше Джокович на сервис, постоянно дишаше в лицето му. Всъщност сигурността в сервиса на Новак и ненадеждността при подаването на Роджър бяха основните разлики между двамата.
Новак успява да се събира и да показва най-доброто в най-важните моменти, затова той доминира. Но не го прави, биейки се шумно в гърдите, прави го тихо с увереността на човек в своя пик и на върха на силите си.
Сега накъде? Той е на 28 години и има 10 титли от Големия шлем. През тази година спечели три, загуби на финала на Ролан Гарос, но продължава да се доказва като сила на всички настилки и турнири. Възможно е да изравни постижението на Надал от 14 мейджър трофея за нула време, особено ако испанецът не успее отново да стане онази сила на парижкия клей.
Джокович е наясно, че през тази година беше много близо до съвършенството, но остава скромен и в същото време жаден да става все по-добър. „Чувствам се благословен и щастлив от това, че направих подобен сезон. Това ме кара да продължавам напред и дано и в бъдеще играя така.“
Федерер вече е на 34, Надал все още има затруднения, а Мъри невинаги присъства в разговора за върха на тениса, то тогава какво или кой може да спре доминацията на Джокович?
Питър Бодо, ESPN
