През годините Джон Макенроу се превърна в „Г-н Уимбълдън“. Той се прочу на Централния корт, а след това стана гласът на играта. Някога вечено недоволният младеж сега е 60-годишен експерт, който обаче никога не изневерява на стила си.
Вижте още:
„You cannot be serious“ – 1o случая, в които стана напечено между играч и съдията
Макенроу тази година отново е в Лондон и, разбира се, винаги има какво да разкаже. Той все пак е човекът, който е бил в компанията на най-големите рок звезди, а пред списание GQ разки и кога някой трябва да е сериозен и кога „просто не може да е сериозен“.
„Да си професионален спортист не може всъщност да се нарече истинска работа. Изпитах го през 1977 година, когато бях на 18 и стигнах до 1/2-финал на Уимбълдън. Нататък животът ми на професионалист бе предопределен, всичко се промени. Определено си е работа, но от този тип, който искаш да вършиш“, разказа Макенроу.
Връщайки се на 1977 година, американецът сподели, че всъщност е трябвало да играе при младежите, но се оказва, че участва в квалификациите при мъжете. Постига три победи, а след това някои от поставените отпадат и разчистват пътя му към втората седмица.
„Нямах възможност да контактувам с някои от играчите, които имах за идоли, защото всеки си има собствена рутина. Джими Конърс обаче направо ме издуха. Правеше се, че не съществувам. Хората си имат различни начини да се справят с някого. Може би е опитал психо атака.“
Макенроу каза и колко важно е човек да е себе си:
„Готин си, когато не се опитваш да се правиш на такъв. Ако се правиш на друг, вече си загубил. Витас Герулайтис и Бьорн Борг бяха сред най-готините – не само заради начина, по който играеха, но и заради външния си вид. Отне време, преди да ме приемат.
Самият Макенроу е фен на рока още от малък и обожава Led Zeppelin. Винаги е имал и китара, защото е искал да бъде част от рок група. Американецът дори е близо до издаването на албум, но в последния момент решава, че не е достатъчно добър и песните така и не виждат бял свят.
На корта, „Най-известният тайбрек” е мачът, който е един от любимите на Джон. Освен Уимбълдън 1980, паметен остава и двубоят срещу Конърс четири години по-късно:
„Това бяха може би трите ми най-добри сета тенис в кариерата. Ако трябва да избера един от двата, емоцията срещу Борг бе несравнима. Гледал съм тайбрека няколко пъти, но предпочитам да остане просто в паметта ми.“
„Не мисля, че сложих край на кариерата си прекалено рано. Мисля, че в края на 80-те и началото на 90-те хората осъзнаха, че има и тренировки извън корта, които може да помогнат. Разбирането стана друго, откриха се начини за възстановяване. Сега съм на 60 и честно казано, не звучи никак добре.“
А вече на 60 по-спокоен ли е Джон Макенроу?
„И да, и не. Аз обаче съм човек, на когото му плащат да не е млад.“
TennisKafe.com
