На среща със смъртта: инцидентът, който промени живота на Циципас

 от  

Вълнуващо е да го гледаш. Той е бижуто в академията на Патрик Муратоглу. Може да играе на всяка настилка и преодоля психологическата бариера срещу играчите от първата десетка. Звездите в тура говорят колко отдаден е на тениса и че ако не го намериш във фитнеса, значи е на корта.

Висок е 193 см., а със златните си коси и кехлибарени очи е като изваден от картина от Ренесанса. Може и да не е бог, но по отношение на тениса е най-близкото нещо, което Гърция е имала до божество.

На 12 август Стефанос Циципас навършва 20 години и да, грешно е, но вече го сравняват с някои от най-добрите в играта. От друга страна, това е напълно нормална човешка реакция, гледайки го как се представя на Мастърса в Торонто и как израства с всяка следваща победа.

На Rogers Cup гръцкият суперталант започна с победа над Дамир Джумхур, а после взе и първия скалп на представител на топ 10, елиминирайки Доминик Тийм. В трети кръг бе перфектен срещу Новак Джокович, а на 1/4-финал демонстрира дух на шампион, побеждавайки носителя на титлата Александър Зверев. На 1/2-финал триумфира в трилър срещу финалиста от Уимбълдън Кевин Андерсън и си гарантира място в големия неделен мач срещу световния №1 Рафаел Надал.

Видно е, а и Циципас сам казва, че всеки един от ударите му е оръжие. На най-високо ниво обаче всички играчи са впечатляващи от техническа гледна точка, така че идва ред на тактиката и психологията. 20-годишният играч не може да се похвали с големи титли в тура все още, но настройката и поведението му са шампионски. Как успява да изгради такъв манталитет?

Истината е, че просто не се взима прекалено на сериозно, а този начин на мислене произхожда от един инцидент в младежките му години, който едва не завършва трагично.

challenger-chronicles-2017-tsitsipas-main

Когато е на 16, Стефанос има среща със смъртта. След поредица от „Фючърс“ турнири той решава да се наслади на почивния си ден в Ираклио, но вместо да се насочи към старото пристанище в столицата на остров Крит или да се разходи в двореца Кносос, решава да поплува.

Красотата на морето обаче понякога е лъжовна. Внезапно вълните стават огромни и хващат тенисиста в смъртоносните си окови. Той започва да губи ориентация, да гълта вода и да е сигурен, че няколко секунди го делят от отвъдното. Борбата за живот е жестока, но водата постепенно изпива жизнените му сили, прониква във всяка клетка от тялото му и започва да пречупва волята му.

В такива моменти човек осъзнава колко незначителен и безсилен е при челен сблъсък с величието на природата. В такива моменти единствено капризите на Фортуна са от значение. И, по всичко изглежда, тя е била в настроение.

За щастие единствено навременната намеса на баща му, който някак си изплува до близките скали и го насочва към тях, му спасява живота… и го променя завинаги.

Четири години по-късно тръпки вледеняват цялото тяло на Циципас, когато само си помисли за случката. Оттогава е и почитател на емблематичния афоризъм на Борис Бекер: „Просто изгубих тенис мач. Никой не е умрял.“

tsitsipas

„Промених отношението си към спорта след този инцидент – разказва Стефанос. – Когато успееш да се пребориш за живота си и да оцелееш, мозъкът ти започва да работи по друг начин. Оценяваш живота повече.  След това станах по-дисциплиниран. Когато губех на корта, бях по-спокоен.“

А в тениса не му е никак лесно. В Гръция няма идоли, на които да подражава. Възхищава се на Пийт Сампрас и Марк Филипусис. Помага му обаче семейната среда, защото двамата му братя и сестра му също играят тенис.

„Израснах с Константинос Економидис, той се справяше добре, когато играеше. Даде ми и мотивация да го надмина, да бъда по-добър. Миналата година бе с мен на Ролан Гарос и в Австралия.  Всичко, което той е направил в този спорт, го е сторил сам, без треньор. Което е необикновено.“

Стефанос стига до №1 при младежите и направи успешен преход към професионалния мъжки тенис, като сезон 2018 ще е първият му пълен. Бащата на Циципас, Апостолос, е и негов треньор, а майка му, която е рускиня, е бивша тенисистка. Дядо му пък има златен олимпийски медал като футболист и е бил треньор на Спартак Москва.

„Гърците са малко мързеливи и безгрижни, което е добре, но да си мързелив не е толкова хубаво. Имаме богата история и хората имат очаквания, но не са толкова трудолюбиви. Въпреки че преди няколко месеца проверих в Wikipedia, че сме нацията, която работи най-много часове, не го очаквах. Мексико е на първо място, а Гърция – на второ“, сподели наскоро Циципас.

И за да не бъде животът само форхенди и бекхенди, Циципас проявява креативността си чрез своето хоби – фотографията. Обича уличната фотография, да снима пейзажи. Никога обаче не снима колегите си, защото около корта е само с ракета в ръка.

Така разпуска.

Креативен, харизматичен и престъпно талантлив – виждайки го, човек се замисля как една секунда може да промени съдбата.

Най-големите победи вероятно предстоят, но какво ли щеше да бъде, ако един баща в Ираклио не беше намерил изход в безиходна ситуация, за да спаси сина си? Феновете на тениса никога нямаше да знаят какво са изпуснали.

Борислав Орлинов, TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.