Вълнуващо е да го гледаш. Той е бижуто в академията на Патрик Муратоглу. Може да играе на всяка настилка и преодоля психологическата бариера срещу играчите от първата десетка. Звездите в тура говорят колко отдаден е на тениса и че ако не го намериш във фитнеса, значи е на корта.
Висок е 193 см., а със златните си коси и кехлибарени очи е като изваден от картина от Ренесанса. Може и да не е бог, но по отношение на тениса е най-близкото нещо, което Гърция е имала до божество.
На 12 август Стефанос Циципас навършва 20 години и да, грешно е, но вече го сравняват с някои от най-добрите в играта. От друга страна, това е напълно нормална човешка реакция, гледайки го как се представя на Мастърса в Торонто и как израства с всяка следваща победа.
На Rogers Cup гръцкият суперталант започна с победа над Дамир Джумхур, а после взе и първия скалп на представител на топ 10, елиминирайки Доминик Тийм. В трети кръг бе перфектен срещу Новак Джокович, а на 1/4-финал демонстрира дух на шампион, побеждавайки носителя на титлата Александър Зверев. На 1/2-финал триумфира в трилър срещу финалиста от Уимбълдън Кевин Андерсън и си гарантира място в големия неделен мач срещу световния №1 Рафаел Надал.
Видно е, а и Циципас сам казва, че всеки един от ударите му е оръжие. На най-високо ниво обаче всички играчи са впечатляващи от техническа гледна точка, така че идва ред на тактиката и психологията. 20-годишният играч не може да се похвали с големи титли в тура все още, но настройката и поведението му са шампионски. Как успява да изгради такъв манталитет?
Истината е, че просто не се взима прекалено на сериозно, а този начин на мислене произхожда от един инцидент в младежките му години, който едва не завършва трагично.
Когато е на 16, Стефанос има среща със смъртта. След поредица от „Фючърс“ турнири той решава да се наслади на почивния си ден в Ираклио, но вместо да се насочи към старото пристанище в столицата на остров Крит или да се разходи в двореца Кносос, решава да поплува.
Красотата на морето обаче понякога е лъжовна. Внезапно вълните стават огромни и хващат тенисиста в смъртоносните си окови. Той започва да губи ориентация, да гълта вода и да е сигурен, че няколко секунди го делят от отвъдното. Борбата за живот е жестока, но водата постепенно изпива жизнените му сили, прониква във всяка клетка от тялото му и започва да пречупва волята му.
В такива моменти човек осъзнава колко незначителен и безсилен е при челен сблъсък с величието на природата. В такива моменти единствено капризите на Фортуна са от значение. И, по всичко изглежда, тя е била в настроение.
За щастие единствено навременната намеса на баща му, който някак си изплува до близките скали и го насочва към тях, му спасява живота… и го променя завинаги.
Четири години по-късно тръпки вледеняват цялото тяло на Циципас, когато само си помисли за случката. Оттогава е и почитател на емблематичния афоризъм на Борис Бекер: „Просто изгубих тенис мач. Никой не е умрял.“
„Промених отношението си към спорта след този инцидент – разказва Стефанос. – Когато успееш да се пребориш за живота си и да оцелееш, мозъкът ти започва да работи по друг начин. Оценяваш живота повече. След това станах по-дисциплиниран. Когато губех на корта, бях по-спокоен.“
А в тениса не му е никак лесно. В Гръция няма идоли, на които да подражава. Възхищава се на Пийт Сампрас и Марк Филипусис. Помага му обаче семейната среда, защото двамата му братя и сестра му също играят тенис.
„Израснах с Константинос Економидис, той се справяше добре, когато играеше. Даде ми и мотивация да го надмина, да бъда по-добър. Миналата година бе с мен на Ролан Гарос и в Австралия. Всичко, което той е направил в този спорт, го е сторил сам, без треньор. Което е необикновено.“
Стефанос стига до №1 при младежите и направи успешен преход към професионалния мъжки тенис, като сезон 2018 ще е първият му пълен. Бащата на Циципас, Апостолос, е и негов треньор, а майка му, която е рускиня, е бивша тенисистка. Дядо му пък има златен олимпийски медал като футболист и е бил треньор на Спартак Москва.
„Гърците са малко мързеливи и безгрижни, което е добре, но да си мързелив не е толкова хубаво. Имаме богата история и хората имат очаквания, но не са толкова трудолюбиви. Въпреки че преди няколко месеца проверих в Wikipedia, че сме нацията, която работи най-много часове, не го очаквах. Мексико е на първо място, а Гърция – на второ“, сподели наскоро Циципас.
И за да не бъде животът само форхенди и бекхенди, Циципас проявява креативността си чрез своето хоби – фотографията. Обича уличната фотография, да снима пейзажи. Никога обаче не снима колегите си, защото около корта е само с ракета в ръка.
Така разпуска.
Креативен, харизматичен и престъпно талантлив – виждайки го, човек се замисля как една секунда може да промени съдбата.
Най-големите победи вероятно предстоят, но какво ли щеше да бъде, ако един баща в Ираклио не беше намерил изход в безиходна ситуация, за да спаси сина си? Феновете на тениса никога нямаше да знаят какво са изпуснали.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
