На 25 май през 1999 година Новак Джокович и Рафаел Надал са били на по 12 г., Даниил Медведев е бил на 3, а Стефанос Циципас – на 9 месеца. Също така, на този ден през 1999 година Роджър Федерер за пръв път стъпи на най-голямата сцена в световния тенис – турнирите от Големия шлем.
На Ролан Гарос преди 21 години непознатият 17-годишен швейцарец бе най-младият състезател в схемата и все още се намираше извън топ 100. Организаторите, дали му „уайлд кард“ за надпреварата, едва ли са подозирали какво предстои да постигне това момче с проблемен в ранните си години характер.
Още първият мач обаче загатна за величието, което ще последва. Тийнейджърът се изправя срещу третия в схемата Пат Рафтър и изненадващо повежда със сет на австралиеца, който преди това печели две поредни титли от US Open.
Да, Рафтър обръща мача по категоричен начин за 5-7 6-3 6-0 6-2, но първите впечатления от младия Роджър Федерер са позитивни. L’Equipe излизат с коментар:
„Този млад мъж от Швейцария може да се превърне в един от хората, които ще оформят тениса в следващите десет години“ – право в десятката.
Години по-късно Маестрото си припомня този двубой с Рафтър:
„Водех със сет, бях само на 17 и не очаквах да победя. Мисля, че ме проби във втория сет и си помислих „Господи, какво правя?“. В следващия момент паднах с 6-3 6-0 6-2.“
„Беше много психически мач. Имах огромно уважение към по-възрастните, които вече бяха постигнали успехи. Звезди като Пат бяха за мен хора, към които гледах и на които подражавах, въпреки че знаех, че мога да ги бия. Не бях стабилен психически.“
Рафтър е един от малцината с перфектен баланс (3-0) срещу Роджър и макар да признава, че си е личало, че е спечелил психическата битка, загубеният първи сет се е дължал на факта, че това е бил първият им сблъсък и не е познавал играта на опонента си:
„Срещнах Роджър за пръв път тогава. Беше неговият дебют на Големия шлем. Не познавах играта му и ми отне време, за да се наглася спрямо нея. Затова загубих първия сет. Най-големият му недостатък бе липсата на зряла психика – беше само на 17. Това е една от причините да победя в четири сета.“
С времето обаче именно солидната психика се превърна в едно от големите оръжия на Маестрото. Днес в колекцията си има титла от Ролан Гарос, 8 от Уимбълдън, 6 от Australian Open и 5 от US Open.
