Очакваният полуфинал на Уимбълдън между Роджър Федерер и Рафаел Надал приключи в полза на швейцареца. Той надигра най-големия си опонент в четири сета и се класира за своя 12-и финал в турнира, както и 31-и в надпреварите от Големия шлем.
В последния класически мач преди това Рафаел Надал се приспособи по-добре към ветровитото време в Париж и елиминира големия си съперник Роджър Федерер в последователни сетове. На „свещената трева“ обаче нещата бяха различни за Матадора, а в своето царство Маестрото беше безпощаден.
В този материал ще се върнем към истинския старт на съперничеството между двамата най-титулувани от “big four”- Роджър Федерер и Рафаел Надал. Двамата се изправиха за първи път на финал един срещу друг в Маями през вече далечната 2005 г., като двубоят иначе е втори между тях.
Кратка предистория: по това време швейцарският Маестро вече се бе утвърдил като неоспоримия световен номер едно, въпреки загубата си от Марат Сафин в полуфинален трилър в Мелбърн два месеца по-рано. Федерер бе спечелил 3 от 4-те турнира от Големия Шлем през 2004 г. – нещо, което за последно бе правено от Матс Виландер 16 години по-рано. Супер талантът от Базел тъкмо бе завоювал втора поредна титла в Индиън Уелс и бе увеличил преднината си в ранглистата пред втория Лейтън Хюит на близо 2000 точки – цяла пропаст при тогавашната система на точкуване.
Надал все още бе далеч от първата десетка на света, но повечето специалисти вече бяха отлично запознати с неговите качества – всеизвестно бе, че хлапето даваше сериозен отпор на бившия номер едно Карлос Моя в тренировъчни мачове в Майорка, още когато бе на 15. Година по-рано Рафа шокира света с рутинна победа над Федерер в самото начало на турнира, след като Маестрото бе записал само една загуба във всичките си мачове през сезона до онзи момент. По-рано през 2005 испанецът за малко не отстрани Хюит в домашния за Лейтън Аустрелиън Опън. Само опитът и огромната воля за победа на австралиеца го спасиха в онзи петсетов трилър, игран в Мелбърнската жега.
Пътят до финала и на двамата не бе труден. Федерер загуби по един сет от Сабалета и Анчич, но след това разнищи Хенман и Агаси и продължи да бъде толкова безапелационен, колкото бе и в Калифорнийската пустиня седмица по-рано. За първи път швейцарецът бе вперил поглед в т.нар. „Съншайн дубъл“ – последователни титли в Индиън Уелс и Маями.
Рафа се възползва от ранното отпадане на втория поставен Анди Родик и също мина през схемата, без да бъде реално застрашен. Надал загуби един-единствен сет от Иван Любичич, който и за в бъдеще щеше да се окаже сред неудобните противници за бика от Майорка, а на полуфинал преодоля добрия си приятел Давид Ферер.
Категоричното мнение на специалистите преди финала бе: убедителна победа на Федерер. Загубата в Маями 12 месеца по-рано бе обяснявана с натрупаната умора у швейцареца след триумфите в Мелбърн и Индиън Уелс и с това, че изненади все пак се случват. Титлите, опитът, позицията в ранглистата към онзи момент, жаждата за реванш, форматът 3 от 5 сета – всичко това говореше в полза на Маестрото в часовете преди финалния двубой.
„Играх страхотно от основната линия и концентрацията ми бе великолепна през целия двубой“, уверено заяви световният №1 пред медиите след полуфиналния си успех над Андре Агаси.
Самият Агаси добави: „Той е няколко нива над всички останали и продължава да го доказва. 47 победи и само 1 загуба от US Open насам, това е щуро!“
Претендентът от Манакор пък остана скромен въпреки страхотната си форма: „Изненадан съм, че стигнах дотук. Да, наистина, спечелих два турнира през последните две седмици, но те бяха на клей – моята предпочитана настилка. Миналата година срещу Федерер изиграх един от най-добрите си мачове в кариерата и трябва да покажа същото ниво, за да имам шансове.“
Твърдата настилка в Маями е сред по-бавните, а топката скача високо, което импонираше на стила на игра на Надал. Испанецът още от началото започна да прилага тактиката, емблематична за цялото му съперничество с Федерер– непрекъснато търсене на бекхенда на Роджър с форхенда по диагонала, подсечен сервис от дюс страната и удивителна игра в защита. Федерер очевидно бе изненадан от този старт на двубоя, а екстремният лифт в ударите на Надал водеше до голям брой несполучливи удари (“мисхитове”) от бекхенд страната.
Швейцарецът на няколко пъти се опита да разнообрази играта с атаки към мрежата, но Рафа отвърна със смразяващи минаващи удари от бекхенд, които отиграваше някъде между рекламните пана и първия ред на трибуните.
Така първият сет приключи за отрицателно време в полза на испанеца – 6-2. Лек шок и за публиката, която вече бе свикнала Федерер да печели безапелационно големите финали в последователни сетове.
Във втория сет играта бе нервна, и двамата допускаха нетипични за тях грешки. Надал успя да осъществи забележителен обрат и да се добере до тайбрек, след като изоставаше с 2-5 гейма. Когато всички очакваха световният №1 да вземе своето в дългия гейм – Рафа отново отприщи унищожителния си форхенд. Няколко смели атаки и неспасяем ретур уинър по правата и Матадора вече имаше преднина от 2-0 сета. Четвърти последователен сет, спечелен срещу големия шампион на този корт, и още само един до голямата титла. Все още напълно тъмнокосите чичо Тони и Себастиан Надал се усмихваха невярващо на трибуните.
И в третата част събитията продължиха да се развиват в посока остров Майорка. Надал осъществи ранен пробив и вече докосваше победата. Федерер се отправи към столчето за почивка при 1-4, забил поглед в земята. А както Агаси споделя в своята биографична книга: „Когато Федерер гледа към краката си, значи е притеснен и изненадан.“ Публиката стана свидетел и на нещо невиждано – джентълменът от Базел се разгневи и счупи ракетата си в след пропуснат елементарен смаш.
Тогава Рафа сякаш за първи път се притесни, че ще победи толкова лесно човека, считан по това време от мнозина за непобедим на твърда настилка. За миг испанецът забрави за тактиката си, толкова успешна до онзи момент, излезе необмислено на мрежата на няколко пъти и както често става в тениса – няколко минути се оказаха напълно достатъчни, за да се преобърнат събитията на корта.
Федерер изравни резултата, а в последвалия тайбрек наложи онова вихрено темпо, на което само той е способен, когато е в зоната. Надал нямаше отговор за гръмотевичните сервиси и форхенди и след 7-5 точки битката сякаш тепърва започваше.
Въпреки пасива, световният №1 вече показваше познатото на всички лице, убеден в крайната победа. Ранен пробив в четвъртия бе достатъчен, за да бъде сломен окончателно Матадора, който бе само на няколко точки от победата преди минути, а сега каузата му изглеждаше обречена. Вероятно тежките мачове на клей през последните седмици също натежаха на Надал, който постепенно изгуби остротата в ударите си от първите два сета.
6-3 6-1 във финалните две части за Маестрото и той победоносно вдигна ръце, затвърждавайки доминацията си на върха. Двамата се поздравиха приятелски на мрежата, едва ли подозирайки, че им предстоят още десетки големи финали един срещу друг.
„Не очаквах да постигна обрата, защото не съм измъквал много такива мачове в кариерата си. Много съм щастлив да го направя точно срещу Надал“, сподели шампионът вече с купата в ръце.
„Бе много равностоен мач, но накрая нещата не се получиха за мен. Щастлив съм от начина по който играя, това ми дава много самочувствие за сезона на клей“, заяви пък испанецът, който няколко месеца по-късно вдигна първата си от общо дванадесет към настоящия момент титли на Ролан Гарос.
Борис Стрижлев
