Дори най-великите имат своите тежки моменти. Красноречиво доказателство за това са някои от резултатите на Рафаел Надал на Уимбълдън.
Испанецът игра на пет финала в периода 2006-2011 г., като спечели трофея два пъти след победи над Роджър Федерер и Томаш Бердих. След това обаче за „Матадора“ настъпиха тежки времена на „Свещената трева“.
През 2012 Надал загуби във втория кръг от намиращия се на 100-тното място в ранглистата Лукас Росол с 6-7, 6-4, 6-4, 2-6, 6-4 след повече от три часа игра.
Година по-късно испанецът изживя един от най-тежките моменти в кариерата си – шокираща загуба от 135-ия в света Стив Дарсис с 6-7, 6-7, 4-6 още в първия кръг на турнира. Надал споделя, че причината за тези кошмарни резултати са били болките в коленете, които го измъчваха дълго време.
„През 2012 и 2013 изживях най-лошите си години на Уимбълдън. През 2012 участвах в турнира, но не трябваше да го правя. След това бях извън игра повече от шест месеца. През 2013 играх много по-добре. Спечелих Ролан Гарос и US Open и завърших годината като номер 1 в ранглистата, но отново не се представих добре на Уимбълдън“ разказва Надал.
„Когато играеш на трева е нужно да си пъргав, за което ти трябват много стабилни колене – нещо, което не можеше да се каже за мен в онзи момент. Знаех, че нямам почти никакви шансове да спечеля титлата. Усещах го още на тренировките, но въпреки това реших да опитам. В крайна сметка това се оказа грешка“ споделя още носителят на 19 титли от Големия шлем.
Колебливите представяния продължават още няколко години, като в периода 2014-2017 г. Надал печели само 7 мача на „Свещената трева“, като през 2016 г. дори не участва в надпреварата. В последните две издания на турнира обаче испанецът записа два 1/2-финала, напомняйки за най-силните си дни в Лондон.
