За десетина минути през втория сет битката се обърна безвъзвратно. Рафаел Надал беше под пара и удряше не само по подаванията на Хуан Мартин дел Потро, но сломяваше и духа му.
Световният № 1 играеше като човек, който имаше нещо за доказване и вероятно успя да го докаже.
Иначе Дел Потро, който беше победил Надал в последните им два двубоя, включително на полуфинал тук през 2009 г., бе влязъл под кожата на турнира.
Той вече бе елиминирал Роджър Федерер на четвъртфиналите по-рано тази седмица и бе отворил нова глава от своята история.
Но Надал го превърна в брашнян чувал, достигайки до финал срещу Кевин Андерсън след победа с 4-6 6-0 6-3 6-2.
„Играех горе-долу в началото на турнира, след което подобрявах представянето си ден след ден“, каза Надал след битката с Делпо, продължила над два часа и половина. „Събудих се сутринта и си казах: „Днес е денят, в който трябва да играя с точната енергия и трябва да покача нивото“. Много пъти съм се стремял към това и не се е получавало, но днес стана. Играх на правилното ниво, за да спечеля този мач. Много съм щастлив.“
По-рано в турнира Надал имаше и други причини, освен от нивото на своята игра, от които да бъде недоволен. Въпреки че беше поставен под №1, изглеждаше сякаш Федерер е големият фаворит.
Дали Роджър ще спечели третия си турнир от Големия шлем за годината? Дали това няма да стане след четвърта поредна победа над Надал за сезона в битката на гигантите, изживяващи ренесанс?
Но от другата страна на мрежата бе почти двуметровият Дел Потро – играч, който отново удря така, както в най-добрите си времена.
В началото на третия гейм познатата песен „Оле, Оле, Оле, Дел-по, Дел-по“ отекна на стадион „Артър Аш“. Всички го обичат, но Надал подобно на него, познава чувството, след като самият той пропусна седем състезания от Големия шлем заради травми. Тази година той се издигна след едно ужасно пропадане и заигра с преоткрита динамика и искра.
Независимо от това, нещото което описваше първия сет, беше безкомпромисният форхенд на Делпо. Надал следваше игровия си план в първите 10 гейма, атакувайки бекхенда на аржентинеца, от който Хуан се опитваше да бяга.
Но след като загуби първия сет, Рафа осъзна, че тази стратегия праща мача в ръцете на Делпо.
„Реших да променя всичко напълно и да играя повече форхенди по правата“, обясни Надал. „Така станах по-непредсказуем, а той имаше повече проблеми, защото не знаеше накъде да тръгне.“
Назабавният успех на стратегията окуражи и разгърна най-доброто от Надал. Скоро форхендите му бяха остри и дълбоки, търсещи линиите. Неговите сервиси бяха като внимателно насочени стрели. Надал забавяше обичайните си ритуали преди начален удар, за да не дава възможност на съперника дори да си поеме дъх.
Основният проблем за Дел Потро е, че операциите на китките му направиха така, че бекхендът му да не е онова смъртоносно оръжие за съперниците, което бе преди контузиите. Той е солиден и надежден удар, но аржентинецът няма достатъчно увереност в него.
„Мисля, че това е първият път, в който той доминираше в мач между нас. Но е и първият път, в който не разчитам на добър бекхенд“, сподели шампионът от 2009 г.
Всъщност и бекхенд от ранга на този на Новак Джокович може би нямаше да е достатъчън, за да бъде спрян Надал в хладната вечер в Куинс. Двукратен шампион на тези кортове, Рафа познава големи успехи, но и големи разочарования на „Артър Аш“.
За последен път спечели турнира през 2013-а, но оттогава не бе минавал четвърти кръг – до този сезон.
Експертите се колебаеха дали да го посочат като фаворит за титлата, вероятно защото доминацията му на клей често го прави много уязвим, когато дойде летният сезон на твърди кортове.
Надал има още един мач да им докаже обратното и той е срещу ас машината Кевин Андерсън.
Южноафриканецът стигна до първи си финал в Шлема. След победата си по-рано над Кареньо-Буста, той се качи в ложата си, за да отпразнува със своя щаб, което е традиционен ритуал при титла. По начина, по който играе Рафа, вероятно е по-добре, че Кевин го направи на полуфинала, защото в неделя той може да изглежда точно като сломения Дел Потро.
