Светът е футбол по време на Световното първенство, но тенисът също има контактни точки със спорта, който в момента е завзел телевизорите на зрителите.
Рафаел Надал
Матадора неведнъж е демонстрирал уменията си с тенис топка в крака. С футболна е още по-впечатляващ. Чичо му Мигел Анхел Надал е бивш футболист на Барселона и от следното видео става ясно, че талантът явно е останал в семейството:
Роджър Федерер
И докато Рафа винаги е гледал към тениса като голямата си цел и страст, друг от Голямата тройка можеше да се озове на по-различен път. Роджър Федерер тренира футбол за един от местните си отбори в Базел като дете:
„На 12 години тенис програмата ми бе толкова пълна, че трябваше да спра да се състезавам в други спортове. Иска ми се да вярвам, че можех да стана футболист,“ споделя Маестрото пред FourFourTwo преди няколко години.
„Играех като атакуващ халф или нападател. Бях добър лидер, щях да съм приличен капитан.“
Новак Джокович
Ноле демонстрира футболните си умения в навечерието на злощастния демонстративен турнир в Белград преди няколко години, след който повечето участници се заразиха с коронавирус.
Тогава в мач на тенисистите Григор Димитров отбеляза гол, но голямата звезда бе именно Джокович.
Анди Мъри
Мъри е още едно от големите имена, които можеха да имат по-различна кариера. Дори и съвсем заслужено да е поставян сред най-великите тенисисти на поколението си, той можеше да е футболист.
В тийнейджърските си години шотландецът е трябвало да вземе съдбоносно решение:
„Когато Анди беше на 14 години той трябваше да избира между тениса и футбола. Глазгоу Рейнджърс му предложиха договор и много искаха да се присъедини към тяхната академия,“ разказва майка му Джуди пред подкаста The Chase.
Доминик Тийм
От следващите поколения на преден план изпъква Доминик Тийм, който много пъти е демонстрирал футболните си умения. Той бе и най-честият избор на колегите си, когато им дадоха задача да формират петчленни селекции, съставени от тенисисти.
Паоло Малдини
Един от най-легендарните защитници в историята на футбола – дългогодишен капитан на Италия и „Милан“ и вторият състезател след Буфон с най-много мачове в италианското първенство (647). За 25 сезона в Милано той спечели 26 трофея, сред които пет от Шампионска лига и седем от Серия А.
Всъщност Паоло има един мач на нелошо тенис ниво. През 2017 година получава „уайлд кард“ за Чалънджър на двойки в Италия, но губи в първия кръг с 1-6 1-6 и така професионалната му кариера в този спорт се изчерпва.
Рангел Рангелов
Разбира се, имаме ярка българска следа в тази тема. Рангел Рангелов стига до два финала на Купата на България – през 1956 г. с „Ботев“ Пловдив и през 1960 г. с „Локомотив“ Пловдив. Титуляр в юношеския национален отбор, който трябва да изостави спорта през 1963 заради тежка контузия.
Отдава се на тениса и то по впечатляващ начин. Именно през същата година побеждава Илие Настасе с 6-3 6-3, а от 1964 до 1966 г. е тенисист №1 в страната. Има 3 победи и 5 поражения за Купа Дейвис и е основоположник на пловдивската тенис школа.
