“Мачът не е свършил преди последния съдийски сигнал”, “Нищо не е сигурно, докато двамата противници не си стиснат ръцете на мрежата”, “Един двубой може да бъде преобърнат с главата надолу за минути” – ако сте фен на спорта, със сигурност сте чували всяко едно от тези клишета многократно.
Има ли истина обаче в тези често повтаряни от коментаторите реплики? Колко предвидим е спортът в днешния XXI век и има ли все още място за приказни истории на аутсайдери?
За щастие, тенисът все още е сравнително труден за прогнозиране спорт и шокиращите резултати никога няма да изчезнат напълно. TennisKafe.com ще ви върне назад към най-големите изненади през последните десетилетия, както и към някои от най-паметните обрати.
Робин Сьодерлинг – Рафаел Надал 6-2 6-7 6-4 7-6, Ролан Гарос 2009, 4-и кръг
Мартина Навратилова обяви този резултат за най-сензационния в модерната ера на тениса. Надал бе във вихъра си и за поредна година изглеждаше непобедим на червени кортове. Само седмици преди това Рафа разгроми същия опонент с 6-1 6-0 на турнира в Рим. Букмейкърите даваха коефициент от 1.01 за победа на испанеца в този мач. Само преди 12 месеца Надал се разправи с 6-1 6-3 6-0 великия Федерер на същия този корт “Филип Шатрие”.
Бях в Париж през първата седмица на турнира през 2009 и Матадора играеше с познатата лекота при лесния успех над Лейтън Хюит кръг по-рано. Колкото и налудничаво да звучи обаче, видя се още в Рим, че Сьодерлинг може да създаде затруднения на Надал. Въпреки кошмарния резултат, шведът успяваше да достигне до геймбол/брейкбол или поне до 40-40 в почти всеки гейм в този мач. Правеше впечатление, че поради високия си ръст и стабилния бекхенд с две ръце, Робин се справя умело с камшичния топ спин на Надал и високия отскок на топката.
Времето в Париж през този ден бе влажно и студено, което бе бонус за Сьодерлинг още преди да бъде ударена и една топка. Двамата имаха вражда, датираща от онзи петсетов трилър на Уимбълдън през 2007 г. и шведът започна вихрено, печелейки първия сет с 6-2.
Никой до този момент не бе вкарвал Надал дори до пети сет на Ролан Гарос, но бурното начало даде надежда на парижани (открито недолюбващи Рафа) че този път чудото е възможно
Във втория сет Робин се върна от ранен пробив пасив, за да се добере до тайбрек. В него няколко пресилени топки и перфектна защита на Надал се оказаха решаващи – сет на сет и вече всички знаци сочеха по посока на остров Майорка. Коментаторите на американската телевизия бяха уверени, че испанецът най-после ще поеме пълен контрол над срещата.
Нищо подобно – Сьодерлинг продължи с бруталните сервиси и форхенди и с един пробив постигна нещо невиждано до този момент – два спечелени сета срещу Рафа в Париж! По впечатляващ начин Робин затвори частта – с бърз сервис гейм на нула, а през по-голямата част от времето Матадора бе принуден да играе в защита на метри зад основната линия.
“Най-после намерихме човека, който е в състояние да спре великия Рафа! И все още трябва да спечели цял сет”, бе коментарът на легендата Патрик Макенроу.
В четвъртия сет и двамата се движеха на ръба на бръснача. Ясно бе, че стигне ли се до пета чест, предимството без съмнение ще е за трикратния шампион. Сьодерлинг бе мобилизирал всичко у себе си, за да реши спора още тук.
Тайбрекът бе черешката на този феноменален спектакъл. С помощта на грандиозни минаващи удари шведът без капка притеснение отвори аванс от 6-1 точки. Дори при този резултат обаче завръщането на Краля на клея не изглеждаше немислимо – той намали на 6-2 след брилянтно разиграване и контра от форхенд.
Последната точка също бе паметна и инициативата отиваше от единия към другия като йо-йо. В крайна сметка волето на Надал излезе в аут и Сьодерлинг вече можеше да празнува най-голямата победа в кариерата си. Публиката аплодираше все едно на корта е Яник Ноа, а не роденият в град Тибро викинг.
По-късно шведът достигна до финала, където отстъпи на Роджър Федерер.
Джими Конърс – Микаел Пернфорс 1-6 1-6 7-5 6-4 6-2, Уимбълдън 1987, 4-и кръг
Джими Конърс е известен като един от най-големите бойци в историята на играта. Едва ли някога ще бъде забравен неговия магически рейд на US Open през 1991, когато на 39-годишна възраст Джимбо печели трилър след трилър чак до полуфиналите.
Четири години по-рано Конърс е в наглед безнадеждна ситуация срещу шведа Микаел Пернфорс в 4-и кръг на Уимбълдън. Пасив от 1-6 1-6 1-4 на тревна настилка със сигурност означава край на надеждите дори за великия Джими, нали? Английски вестник обявява двубоя за спечелен от Пернфорс в ранното си издание, без да дочака неизбежния край.
Шведът се бе завърнал в предишния кръг от изоставане 0-2 сета срещу Тим Майот, а срещата с Конърс изглеждаше приключила още преди да започне – Пернфорс доминира напълно от основната линия и е на два гейма от победата. Вече започва да се стъмва на Централния корт, а Конърс e измъчван и от контузия на крака.
“До този момент той ме сритваше безмилостно по задника. Но при 4-1 започнах да удрям топката по-чисто и да излизам по-често на мрежата”, спомня си американецът.
Обратът започна, когато Конърс удържа сервиса си за 4-2, а след това пробива за първи път своя опонент и внезапно равенството в третия сет е факт – 4-4. Моментът е на страната на Джимбо и след 14 поредни спечелени точки той отмъква частта със 7-5.
“Той е известен с подобни прояви. Успява да повиши нивото си на игра в точния момент. Аз обаче не се чувствах притеснен, а опитвах да се концентрирам върху своята игра”, обяснява Пернфорс.
Четвъртият сет започва с ранен пробив и аванс от 3-0 гейма за Пернфорс. И този път обаче Конърс отказа да се предаде – два поредни брейка и 6-4 за легендата. В този момент и самият Джими знаеше, че петият сет няма да има нищо общо с тениса, а ще бъде битка на волите на двамата.
Драма не липсва и във финалната част. Конърс отваря аванс от 4-1 гейма, а екзалтираната публика вече се чувства като пълноправен участник в срещата благодарение на жестовете и емоциите на Джими. Това все още не бе краят обаче – Пернфорс осъществява рибрейк, а Конърс вика физиотерапевта заради крампи.
“Щях да довърша мача дори лазейки, ако се бе наложило”, категоричен е американецът.
За щастие до това не се стигна – Конърс пробива отново, а с марков уинър от любимия бекхенд слага точка на спора и този фантастичен обрат.
Силите на Конърс не са изчерпани и в четвъртфиналите той се справя и с мощно сервиращия Слободан Живойнович преди да отстъпи на Пат Кеш в полуфиналите.
Освен с този двубой, Пернфорс остава в историята и с друго – през 1990 именно той бе противник на Джон Макенроу, когато другият легендарен американски левичар бе дисквалифициран от Australian Open от съдията на стола Джери Армстронг.
Серина Уилямс – Роберта Винчи 6-2 4-6 4-6, US Open 2015, полуфинал
С колкото и титли от Големия Шлем да завърши кариерата си Серина Уилямс, тази загуба от Роберта Винчи завинаги ще остане в съзнанието й ще я преследва дори след оттеглянето й от тениса.
През 2015 г. американката бе в изключителна форма – номер 1 в ранглистата, поставена под номер 1, с 21 “Мейджър” титли, включително последните три във “Флашинг Медоус”. Уилямс се нуждаше от само още две победи над удобните й Роберта Винчи и Флавия Пенета, за да попълни календарния Големия Шлем – за последно правено от Щефи Граф през далечната 1988 г.
Винчи, от друга страна, вече бе на 32 години, непоставена и номер 43 в ранглистата на WTA. Никога преди това италианката не бе достигала полуфинал в турнир от Големия Шлем въпреки 43-те си участия.
В баланса между двете предимството бе изцяло на страната на Серина – 4-0 победи, като Винчи никога не бе печелила повече от 4 гейма на сет. Дори най-големите врагове на Уилямс не си представяха, че нисичката италианка е способна на чудото.
Мачът започна по типичния за Серина начин – мощно сервиране, безпощадни ретури и свистящи уинъри за скоростното 6-2.
Както често се случва обаче, няколко дребни моменти преобръщат събитията на корта и дават началото на обрата. Уилямс отпусна хватката в началото на втория сет и това се оказа фатално. Винчи удържа първите си две подавания за 2-2 и вече се чувстваше като пълноправен участник в срещата.
Започнаха да се появяват обичайните проблеми в играта на Серина – когато няма ден, броят на непредизвиканите грешки на американката започва да расте, а движението й по корта става по-сковано. Винчи проби за 3-2 и публиката осъзна, че двубоят се превръща в истински кошмар за тяхната любимка. Голямата фаворитка така и не можеше да се справи с коварния слайс бекхенд на италианката.
До края всеки трезвомислещ фен очакваше неизбежният момент, в който Уилямс отново ще вземе превес, но той така и не дойде – паметната победа на Винчи бе подпечатана с технично стоп воле, което сложи край и на мечтата на великата американка!
Във финала Роберта загуби от своята сънародничка и приятелка Флавия Пенета.
Лори Макнийл – Щефи Граф 7-5 7-6, Уимбълдън 1994, първи кръг
90-те години бяха период, в който бяхме свикнали да виждаме неизменно Щефи Граф с титлата от Уимбълдън. Германката доминираше женския тенис, но превъзходството й бе дори по-осезаемо на тревна настилка.
Всъщност, в периода между 1988 и 1996 Щефи има едва две загуби на Уимбълдън. Една от тях обаче бе истинска сензация. През 1994 г. още в първи кръг Граф се изправи срещу тъмнокожата и непоставена Лори Макнийл.
Макнийл вече бе доказала, че е способна на изненади срещу Граф – през 1992 тя се наложи над същата опонентка в Шампионата на WTA, което бе първата загуба на германката в първи кръг на турнир от 1985 г.
Светкавицата не удря два пъти на едно и също място обаче, а и всички останали осем срещи между двете бяха спечелени безапелационно от шампионката. Специалистките очакваха този път Граф да се разправи безпроблемно със своята опонентка.
“Не можех да я победя от дъното на корта, затова реших, че ще излизам на мрежата при всяка възможност”, спомня си своята тактика за мача Макнийл.
Наистина американката, която е с 6 години по-възрастна от Граф, показва завидна атлетичност при своите волета. Първият сет отива за Макнийл – 7-5.
През втората част двубоят е прекъснат на два пъти заради дъжд. Макнийл спасява сетбол с ас от втори сервис и се добира до тайбрек.
“Чак когато гледах запис от мача вечерта, разбрах, че при онази точка Щефи е имала сетбол!”
В дългия гейм нервите на американката са по-здрави и тя постига забележителен успех! За първи път шампионката при дамите отпада още в първи кръг, а мечтата на Граф за четвърта поредна титла не се сбъдва.
Гастон Гаудио – Гийермо Кория 0-6 3-6 6-4 6-1 8-6, Ролан Гарос 2004, финал
Гаудио дори не бе сред поставените на онзи Ролан Гарос, тъй като се намираше под №44 в световната ранглиста. За цялата си кариера дългокосият аржентинец никога не премина отвъд трети кръг в другите турнири от Големия Шлем, а в Париж най-доброто му постижение (извън титлата от 2004 г.) бе осминафинал.
Всички очакваха турнирът да завърши с възможно най-логичната титла на Гийермо Кория – доминатор на червени кортове по това време, със само една загуба за целия сезон на клей, при това от Федерер във финала в любимия на швейцереца Хамбург.
Финалът между Кория и Гаудио започна очаквано – сет на нула за Гийермо, който бързо се озова с аванс от 2-0. Когато всичко изглеждаше ясно, Кория получи контузия, а нещо сякаш прищрака и в главата му. По някакъв начин Гаудио се завърна и изравни за 2-2 сета.
На куц крак Кория стигна до мачбол в петата част, но допусна грешка след маратонско разиграване. Минути по-късно Гаудио стигна до сензационната победа с 8-6 гейма във финалния сет и хвърли ракетата си високо към небето. В интервюто на корта шампионът бе по-учуден и от зрителите по трибуните от успеха си и направи пълна обиколка на „Филип Шатрие“, за да се поздрави с всички хора от първите редове. Брад Гилбърт определи този двубой за най-големия “чоук”, който той някога е виждал.
Гаудио остана в топ 10 още година, главно благодарение на титлата от Ролан Гарос и още няколко добри резултата на клей, и след това бързо-бързо залезе и се оттегли от професионалния тенис. Ще бъде запомнен и със загубата 0-6 0-6 от Роджър Федерер в Шанхай през 2005 г.
Достойни за споменаване:
Иво Карлович – Лейтън Хюит 1-6 7-6 6-3 6-4, Уимбълдън 2003, 1-и кръг – от дистанцията на времето този резултат не изглежда сензационен, но по това време Иво Карлович бе никому неизвестен тенисист извън топ 100 от Загреб. Хюит, от друга страна, бе шампион от преди година време и завърши 2001 и 2002 г. като номер едно в света.
Има само още един случай в историята на турнира, когато шампионът от предишната година си тръгва в първи кръг. Жертва е Маноло Сантана, а неговият палач се казва Чарли Пасарел, но случката е още отпреди т.нар. “Опън ера”.
Питър Дуън – Борис Бекер 7-6 4-6 6-2 6-4, Уимбълдън 1987, 2-и кръг
20-годишният Бекер бе в абсолютния си апогей след двете си титли през предишните две издания на турнира. Срещу него се изправяше непознатия австралиец Питър Дуън, който никога не пробива в топ 40 на света и има баланс от 51 победи и 83 загуби за цялата си кариера.
Резултатът е шокиращ, а след края на мача Дуън получава прякора “The Becker Wrecker” в родината си. Отпадането на Бекер павира пътя към титлата за друг австралиец – Пат Кеш. За съжаление, Питър Дуън почина през 2017 г. след тежко боледуване.
Сергей Стаховски – Роджър Федерер 6-7 7-6 7-5 7-6, Уимбълдън 2013, 2-и кръг
Федерер не бе губил в първата седмица на Уимбълдън от 2002 г., а титлите му в SW19 вече бяха набъбнали до 7. През 2013 г. турнирът започна по обичайния начин за швейцареца с експресна победа над Виктор Ханеску в първи кръг.
В следващия двубой обаче срещу Маестрото излезе снажният украинец Сергей Стаховски. Аутсайдерът бе решил да играе почти непрестанно сервис-воле в този двубой и дори загубата на първия сет не го накара да промени тактиката си.
Мачът напомни за вечните класики на Уимбълдън, а този път измъкване за геният от Базел нямаше – дни, след като и Надал бе отстранен от белгиеца Стив Дарси!
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
