Отнема много време на Дилън Алкот, 28-годишен мъж, който е парализиран от кръста надолу, да се придвижи от една точка до друга около кортовете на Australian Open.
Не, не се бъркайте. Той не е бавен, популярен е.
„Хората ме зяпаха, защото съм с инвалидна количка и мразех това. Сега ме зяпат, защото ме разпознават. Колко невероятно е това? Еми толкова, че „О, това е Дилън!“, а не „О, човек в инвалидна количка!“
Алкот трупа популярност, откакто на параолимпийските игри през 2008 г. донесе златен медал на страната си. Тогава е на 17 години, а вече на сметката си има седем титли от Големия шлем, пет от които са спечелени на Australian Open. Петото си отличие взе в събота, пред погледа на 15,000 зрители на централния корт „Род Лейвър Арена“.
Тенисът в инвалидни колички е съставен от едно много малко общество. Дилън обаче е рекламно лице на гиганта ANZ – банката, която е сред основните спонсори на Australian Open, така че лицето му е по всички екрани на мониторите около игрищата в Мелбърн.
Алкот е специален анализатор на местната телевизия, а през останалата част от годината непрекъснато има медийни изяви, така че няма нужда да бъде представян. Хората в Мелбърн се усмихват, когато го видят, а той им отделя часове от времето си всеки ден. Звездите също го познават.
Миналата седмица двамата с Роджър Федерер се срещнаха на тренировъчните кортове и носителят на 20 титли от Шлема се спря, за да поговори с колегата си.
„Сякаш съм един от тях. Поздравяват ме и сякаш не виждат, че аз съм в инвалидна количка. Представих се кой съм на Стефанос Циципас, а той ми каза: „Човече, ти си най-популярният тук. Разбира се, че знам кой си!“
Най-голямата награда за Дилън идва, след като през 2016 г. спечели златните медали на сингъл и двойки от параолимпийските игри. След това тенис федерацията на Австралия му дава медала „Нюкъмб“ – най-престижното отличие, което ежегодно се дава на австралийски тенисист. Така че това е признание, надхърлящо такова за хора в неравностойно положение.
„Аз се гордея със състоянието ми. Повечето хора не говорят за това, но не съм така. Хората си мислят, че ако след автомобилна катастрофа пострадат и трябва да са в инвалидна количка, животът им е свършил. Мислят го и за мен.“
Дилън има и собствена фондация, а за мисията си в живота казва, че може и да спечели 20 титли от Големия шлем и ще е щастлив, но много по важно за него е да промени начина, по който хората приемат хората в неравностойно положение.
TennisKafe.com по The New York Times
