Един турнир, който започна като забавление, е на път да завърши с трофей за Ник Кирьос и Танаси Кокинакис. Двамата изиграха нов много силен мач в турнира на двойки на Australian Open и достигнаха до мача за титлата, където ще се изправят срещу своите сънародници Макс Пърсел и Матю Ебдън. Това ще бъде първият изцяло австралийски мъжки финал на двойки на турнира в Мелбърн от 1980 г. насам.
Ето какво каза Танаси Кокинакис след днешната победа над Марсел Гранойерс и Хорацио Себайос.
„Постигнатото все още ми изглежда малко нереално. Не очаквахме това, когато решихме да се включим в турнира. Целта ни е просто да се забавляваме на корта, така че победите са просто бонус. Мислим само за следващия мач и се стараем да попиваме от атмосферата и обичта на хората. Невероятно е, че сме на финал, а предвид факта, че го постигнах заедно с Ник, не бих могъл да искам нещо повече“.
„Никога не сме целяли да прояваваме неуважение към опонентите. Искаме просто да забавляваме хората. Понякога съперниците ни го приемат лично, както се случи с Мектич и Павич. Доколкото разбрах, Майкъл Винъс също се е засегнал. Както казах обаче, искаме просто да правим шоу. Ако попитате Марсел и Хорацио, вероятно ще ви кажат, че това е един от най-атрактивните мачове, в които са играли“ – добави световният №103.
Шампионът от турнира в Аделаида коментира и опонентите във финалния сблъсък. „Макс и Матю играят на двойки много по-често от нас, това е ясно. Те го правят почти всяка седмица, докато ние играем в два или три такива турнира на сезон. Аз и Ник се съсредоточаваме върху турнирите на сингъл, но когато се обединим за двойки, чувството винаги е специално. Очаква ни труден мач, каквито бяха и всички други от началото на турнира. Не знам дали сме фаворити, лично аз не мисля така, но ако демонстрираме досегашната форма и продължим да разчитаме на феновете, със сигурност ще се справим добре“.
Кокинакис разказа и как се е зародило приятелството му с Ник Кирьос. „Срещнахме се случайно. Бяхме млади и вече бяхме спечелили по няколко национални турнира. Запознахме се на един детски турнир в Канбера. Той носеше екип на Майкъл Джордан, а аз също харесвах NBA. Така започна всичко. Бяхме най-добрите в нашата възрастова група и често пътувахме заедно за мачовете с младежкия национален отбор. Често играехме видео игри до 3 ч. сутринта. С Ник сме различни, но в същото време сме напълно еднакви в някои отношения“.
Ник Кирьос също не криеше радостта си след поредния силен мач и класирането за финала.
„Страхотно е, че стигнахме до тук. Развълнувам съм и нямам търпение да се завърна на корта и отново да играя пред тази страхотна публика. Независимо дали спечелим или загубим, финалът ще бъде невероятно изживяване. Изминалата седмциа беше откачена. Всеки път, когато излезем на корта, играем като за последно. Не очаквахме да спечелим толкова много мачове, но както и да сме го направили, се надявам да успеем да извадим зайци от шапките си още веднъж“.
Кирьос призова да няма разделение сред феновете по време на предстоящия двубой. „Имаме четирима австралийци на финала и затова смятам, че феновете не бива да бъдат разделени по отношение на това дали подкрепят нас или тях. Според мен фактът, че ни предстои изцяло австралийски финал е невероятен. В същото време Ашли Барти е на финал, а Дилън Олкот също игра за титлата. Това са невероятни постижения, затова не ми задавайте повече въпроси за това кого би трябвало да подкрепят феновете, защото просто ще стана и ще си тръгна“.
„Мисля, че тенисът никога досега не е бил толкова обсъждана тема в Австралия. Нужно е да засилим интереса към Australian Open и да привлечем повече публика. Точно това се опитвам да правя непрестанно – да ввдъхновявам повече млади хора да се занимават с тенис и да ги накарам да се влюбят в този спорт. Ако пуснат телевизорите си и има хареса как аз и Танаси играем на двойки, най-вероятно ще гледат и следващия ни мач. Така се започва, това е същината на всичко. Това е начинът спортът ни да оцелее“.
Четвъртфиналистът на УИмбълдън за 2015 г. сподели и дали има водеща фигура в тандема му с Кокинакис. „Никой от нас не е капитан на отбора. Подкрепяме се взаимно. Без значение дали Танаси сервира или посреща, аз винаги имам безрезервна вяра в неговите възможности. Той е побеждавал някои от най-добрите играчи в света лично съм виждал отблизо на какво е способен. Когато напрежението започне да идва в повече на някого от нас, другият веднага се намесва и го успокоява. Знам, че ако не съм в настроение, той винаги ще се опита да ме разведри, макар че понякога това е много трудна задача“.
