След края на Уимбълдън 2018 един въпрос започна да се дискутира в медийното пространство и сред феновете: наистина ли в момента наблюдаваме тримата най-велики тенисисти за всички времена?
Федерер, Надал и Джокович вече притежават невъобразимите 50 титли от Големия Шлем. От 2004 г. насам тези тримата печелят почти всеки “Мейджър”, в който участват. Въпреки че всеки един от тях отдавна надхвърли 30 години, по нищо не личи, че имат намерение да отстъпят в скоро време и да дадат път на по-младите играчи.
Титлата на Джокович от Уимбълдън бе неговата тринадесета в турнири от Големия Шлем. За известен период от време изглеждаше сякаш Ноле е загубил мотивация и повече няма да бъде фактор в най-големите надпревари. Нищо подобно: още в Рим сърбинът доказа, че възвръща формата си, а с помощта на стария си съюзник Мариян Вайда, Джокович триумфира и на All England Club само два месеца по-късно.
По начало не съм фен на сравненията между тенисисти от различни епохи – има толкова много фактори, които са различни. Всички знаем как Australian Open например дълго време не е бил считан за достатъчно престижен и повечето от топ играчите са го пропускали; ракети, топки, кордажи, настилки, конкуренция – твърде много неща са се променели, за да бъде едно такова сравнение адекватно.
И все пак – в интерес на дискусията и предвид не чак толкова големия период от време, е любопитно да си зададем въпроса: какво би се случило, ако съпоставим Джокович с най-титулувания тенисист от 90-те години – Пийт Сампрас? Успя ли Ноле да задмине великия американец във вечната класация след триумфа си в неделя или все още Пистъл Пийт притежава солидни аргументи в подобен дебат?
Нека да погледнем по-подробно, отчитайки основните компоненти:
Титли от Големия Шлем:
Сампрас: 14 (7 – Уимбълдън, 5 – US Open, 2- Australian Open)
Джокович: 13 (6 -Australian Open, 4 -Уимбълдън, 2 – US Open, 1 – Ролан Гарос)
Сампрас все още води в тази класация, но сякаш изглежда въпрос на време Джокович да го настигне и изпревари. Голям коз за сърбина е фактът, че той е притежател на т.нар. “Кариерен Шлем”, т.е. печелил е всеки един от четирите турнира поне по веднъж, докато Сампрас така и не достигна дори финал в Париж. Най-доброто му постижение бе полуфинал през 1996 г., когато бе спрян от Евгени Кафелников.
Американецът може много да съжалява, че в началото на века на US Open бе в сила т.нар. “Супер събота” и на практика нямаше нито ден почивка между полуфиналите и финала при мъжете. Това попречи на вече поизхабения Сампрас да бъде равностоен във финалите през 2000 и 2001 г. срещу Марат Сафин и Лейтън Хюит съответно.
Ако имаше достатъчно време за възстановяване, Пийт спокойно можеше да приключи кариерата си с три поредни титли в Ню Йорк. Любопитен факт е, че Сампрас никога не е губил в нощна сесия на Флашинг Медоус.
Седмици като №1 в света:
Тук Сампрас все още е на второ място във вечната класация с 286 седмици. Роджър Федерер е малко пред него, докато Джокович е на пето място с 223 (под №3 и 4 са Лендъл и Конърс).
Изглежда сякаш предимството на американеца ще се запази по този показател, защото на Джокович ще му трябва повече от година на върха, за да го изпревари. Естествено, не е невъзможно, ако последва нов период на доминация на сърбина, но засега няма смисъл да спекулираме.
Сампрас все още държи еднолично и рекорда за най-много години, завършени под №1 – цели 6! Джокович е с 4, а с по 5 са Федерер и Конърс.
Титли от сериите Мастърс/АТП 1000:
Джокович: 30
Сампрас: 11
Огромно предимство за сърбина, който всъщност отстъпва само на Рафаел Надал по брой титли от сериите “АТП 1000”. Сампрас е печелил пет от деветте турнира във веригата, като изненадващо, но факт – победа има и на не дотам любимия си клей. През 1994 г. Пийт надигра с 3-0 сета Борис Бекер в Рим, но и двамата твърдят, че през цялата надпревара настилката е била необичайно бърза й е помогнала на стила им сервис-воле. Най-успешният турнир за Сампрас е в Маями, където има три титли.
Джокович пък е печелил навсякъде освен в Синсинати, където има пет финала. Най-успешен също е в Маями, но с 6 трофея.
Има едно сериозно “но” обаче – през 90-те години тези надпревари все още не бяха толкова реномирани и не притежаваха съвременните невероятни наградни фондове. В най-престижната надпревара, ATP World Tour Finals (или Мастърс Къп, както бе известен навремето), където участват най-силните осем за годината и парите винаги са много, Сампрас има пет титли – също колкото и Джокович.
Други аргументи в полза на Джокович
- Състезава се с двамата най-велики за всички времена: ако се съгласим с масовото мнение, че Федерер и Надал са най-добрите тенисисти в историята, то Джокович през цялата си кариера си съперничи именно с тях. И Роджър, и Рафа имаха някои контузии и спадове, но общо-взето почти винаги са в крайните фази на турнирите и всеки играч с амбиции за големи титли, трябва да мине през тях. Невероятно е колко победи и рекорди притежава сърбинът въпреки постоянното присъствие на тези двамата.
Сампрас имаше много противници през годините, някои от тях велики шампиони като Бекер, Агаси и Рафтър, но никога толкова постоянни съперници като Федерер и Надал. Нека си спомним как Агаси беше извън топ 100 в един момент през 90-те, докато Пийт печелеше титла след титла. - Притежава по-комплексна игра от Сампрас и е по-добре подготвен физически. Джокович е заплаха на всяка една настилка. В началото на кариерата му някои специалисти твърдяха, че няма да постигне успехи на трева, но ето, че вече има 4 титли от Уимбълдън – повече от Бекер, Едберг и Джон Макенроу например! Докато Пийт определено не притежаваше подходящата игра за червено, а след 1996 г. откровенно казано отписваше Ролан Гарос, за да бъде свеж за тревата.
Джокович няма и очевидна слабост в техниката – преди време не бе убедителен на мрежата и най-вече при изпълнение на смаш, но с годините подобри и тези елементи. Докато бекхендът на Сампрас очевидно бе доста по-слаб от форхенда му и в края на кариерата си често го подсичаше, за да се задържа в разиграванията.
Относно физическата подготовка също не би следвало да има съмнение – предвид и всички съвременни достижения на науката, не е учудващо, че съвременните атлети са като супермени. От друга страна, помним как Сампрас повръщаше на корта срещу Кореча на US Open, как не можеше да ходи след мача с Медведев за Купа Дейвис и т.н.
Други аргументи в полза на Сампрас
- Настилките през 90-те не бяха толкова хомогенизирани: тогава все още се играеше на тарафлекс, тревата на Уимбълдън бе много по-бърза и като цяло условията от турнир до турнир се различаваха драстично. Ако искаше да спечели в Париж, Сампрас трябваше да води войни от основната линия срещу плеяда клейкортъри от Испания и Южна Америка, а след това на Уимбълдън го чакаха бомбардири като Иванишевич, Крайчек, Филипусис и др. – все едно два съвсем различни спорта! Уейн Ферейра неведнъж е казвал, че по това време е било невъзможно да се спечели в Лондон, ако не си постоянна до мрежата (или не се казваш Андре Агаси). Естествено, че и сега има разлика в скоростта на настилките, но като цяло условията са много по-уеднаквени. Джокович може да печели с един и същ стил на игра и в Париж, и в Лондон. Отделно от това, няма специалисти на различните настилки, спрямо които да трябва да се нагаждаш – фаворитите са едни и същи навсякъде.
- Съвременната медицина позволява по-голямо дълголетие. Сампрас изглеждаше като ветеран от войната на 31, Джокович спокойно може да продължи да се състезава още поне 5 години, без това да навреди на здравето му. Тенденцията напоследък е непрекъснато да се вдига възрастта на шампионите не само в тениса, но и в спорта генерално погледнато. По-голямото спортно дълголетие, естествено, позволява и постигане на повече успехи. Неслучайно и осемте полуфиналисти при мъжете и жените на тазгодишния Уимбълдън бяха на над 30 години.
Извод: трудно е да се отговори еднозначно и напълно обективно. Всеки от двамата превъзхожда и съответно отстъпва на другия по различните показатели. Струва ми се обаче, че ако всичко се развива нормално, след приключването на кариерите на Федерер, Надал и Джокович, наистина ще можем да твърдим, че сме имали късмета да гледаме тримата най-успешни и забележителни тенисисти в историята!
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
