Новак Джокович заяви, че според него е невъзможно да бъде приятел с Роджър Федерер и Рафаел Надал, предвид дългогодишната конкуренция помежду им. Въпреки това обаче, световният №1 отново изказа огромното си уважение към Маестрото и Матадора и е категоричен, че съперничеството с тях му е помогнало да стане играчът, който е днес. Сърбинът даде интервю за Corriere della Sera, в което коментира и други важни теми като войната в Украйна и позицията му спрямо ваксините срещу Covid-19.
„В детството си бях много свободен, тъй като нямаше мобилни телефони и не бяхме заобиколени от толкова много технологии. Когато слънцето залезеше, това беше сигналът, че трябва да се прибираме вкъщи. Гората и природата изиграха голяма роля във формирането ми като личност, затова бих искал децата ми да играят навън възможно най-често. Преди тениса, най-обичаният спорт в нашето семейство бяха ските. Когато бях на 4 години родителите ми ми подариха първата ми ракета, но не знаехме как се борави с нея, тъй като никой от нас не беше играл тенис преди това“ – спомни си рекордьорът по титли от Australian Open.
Джокович разказа и как е започнал да възприема вълка като своето духовно животно.
„Като малък веднъж видях вълк, докато се разхождах в гората, и много се изплаших. Бяха ми казали, че в такива ситуации трябва да отстъпваш бавно без да изпускаш животното от поглед. С вълка се гледахме в очите около 10 секунди, които ми се сториха цяла вечност, след което той просто се обърна и си тръгна. Почувствах се така, сякаш душите ни се свързаха. Изпитах силно усещане, което никога не ме напусна. Не мисля, че тази среща е била случайна, тъй като не вярвам в съвпаденията. Това беше кратък, но много важен момент от живота ми“.
„Вълкът олицетворява моя характер. Подобно на него, аз винаги защитавам семейството си, но понякога имам нужда да бъда сам. Другата причина да се почувствам толкова специално в онзи ден, е че за сърбите вълкът е свещено животно. Той е символ на онези наши традиции и вяра, които предшестват християнството. Религия преди религията, ако мога да се изразя по този начин“.
Джокович сподели, че иска ритуалът по кръщенето на децата му да се състои в Косово, но осъзнава, че има много трудности, преди това да стане възможно.
„Бих искал децата ми, Стефан и Тара, да бъдат кръстени в Косово. Осъзнавам обаче, че ситуацията там е много деликатна. Въоръжените конфликти там приключиха отдавна, но напрежението все още е огромно. Не искам да говоря за политика, но Косово е в сърцето на всеки сърбин. То е много важно за културата, идентичността и традициите ни“.
На въпроса какво е мнението му за войната в Украйна, носителят на 22 титли от Големия шлем отговори: „Като човек, израснал във военно време, мога да ви кажа, че в тези ситуации всъщност няма победители. Войната е най-грозното нещо на света и най-ужасното изобретение на човека. Години наред гледах отблизо страданието и бедността, които войната донесе на моята страна. Единственото, което можеш да направиш, е да се молиш на Бог да свърши по-скоро. Войните разделят семейства и отварят рана в душата на всеки човек, така че никога не бих могъл да подкрепя каквато и да е военна агресия“.
Сърбинът коментира и позицията си относно ваксините срещу Covid-19. Той продължава да отказва да се ваксинира, като миналата година това му коства участието на турнирите в Австралия, САЩ и Канада, а тази година отново не бе допуснат на Мастърс надпреварите в Индиън Уелс и Маями. Извънредното положение в САЩ обаче бе прекратено през лятото и Джокера ще може отново да атакува титлата на US Open.
„Страдах много заради убежденията си, но в същото време много хора оценяват това, че не предадох своите принципи. 95% процента от нещата, които бяха казани и написани за мен в медиите през последните три години, са напълно неверни. Не съм „за“ ваксините, но и не съм антиваксър и никога не съм твърдял, че съм. Просто защитавам правото на избор. Мисля, че всеки има право да реши какво да инжектира в тялото си. След завръщането си от Австралия миналата година дадох интервю за BBC, в което обясних всичко, но те изрязаха някои откъси, които явно не са им допаднали. Това е причината никога след това да не съм коментирал тази тема повече“.
„Следвах всички правила и не съм застрашил никого, но по някакъв начин изведнъж ситуацията ми придоби политически измерения и се превърнах в обществен враг. Медиите имаха нужда от изкупителна жертва, противник на системата, и това бях аз. Сложиха ми напълно неверен етикет и ме обявиха за „персона нон грата“ – нещо, за което продължава да ме боли и до днес. Когато воюваш с медиите, победата е нвъзможна. Много хора ме разочароваха. Когато половината свят е срещу теб, разбираш кои са истинските ти приятели. Много хора ми обърнаха гръб, включително играчи и организатори“.
Джокович бе попитан и какви са отношенията му с неговите големи конкуренти Рафаел Надал и Роджър Федерер.
„Не сме приятели, тъй като мисля, че това е невъзможно, предвид конкуренцията помежду ни, но и не сме врагове. Изпитвам огромно уважение към Роджър и Рафа, но никога не сме били близки. Надал е само една година по-възрастен от мен, а освен това сме една и съща зодия. В началото на кариерите ни няколко пъти вечеряхме заедно, но впоследствие това стана невъзможно. Както казах обаче, винаги ще уважавам както него, така и Роджър. Благодарение на тях станах играчът, който съм, и смятам, че аз оказах същото влияние върху тях. Това е нещо, което ще ни свързва завинаги. Надал е част от моя живот. През последните 15 години го виждам почти толкова често, колкото майка ми“.
В заключение, Джокера сподели кои според него са двата най-силни мача в кариерата му.
„Финалът на Уимбълдън през 2019 г. беше невероятен. Публиката постоянно скандираше „Роджър, Роджър“, но в главата си чувах „Новак, Новак“. Другият мач на живота ми беше финалът на Australian Open 2012 срещу Надал – изумителна и изтощителна битка, продължила почти 6 часа. Когато играеш срещу Надал и Федерер, в повечето турнири публиката е срещу теб. Знаех, че трябва да се науча да се справям с това, защото в противен случай никога нямаше да успея да ги победя. Трудно е да го постигнеш, но, както е казал Майкъл Джордан – „Опитвах и се провалях, докато не победих“.
