BBC публикува пълната част на интервюто си с Новак Джокович, в което намираме още интересни отговори от световния №1. Интервюто е с обща продължителност от 39 минути. То е проведено на територията на „Тенис клуб Новак“ в Белград, като акцентът си остава върху това, което научихме от кратката петминутна версия – нежеланието на световния №1 да се ваксинира, независимо от последствията, които това би имало за него.
Цялото интервю на журналиста Амол Раян можете да чуете ТУК.
Още в началото Джокович обяснява, че е запазил мълчание толкова дълго от уважение към колегите си и към Australian Open.
Той потвърждава, че е бил готов да не замине за Австралия и го е направил само заради възможността да използва медицинското изключение на скорошно преболедуване на Covid. Новак смята, че в това да се заразиш с коронавирус няма никакъв късмет, макар и да е прекарал болестта асимптоматично. Не бе зададен конкретен въпрос за автентичността на PCR теста от средата на декември.
„Цялата причина да отида в Австралия бе да участвам на Australian Open, обичам Австралия. Там са били най-добрите резултати в кариерата ми, винаги съм имал прекрасни отношения с хората там. Следвах протоколите, за да стигна до Австралия и съм тъжен, че трябваше да си тръгна по този начин.“
„Само мога да си представя колко сложно е било за австралийците. Разбирам защо реагираха така към мен и към цялата ситуация. През цялото време следвах правилата. Бях готов да не замина за Австралия. Беше много трудно решение за мен. Знаех, че ще има последствия.“
„Приемам, че не трябва да има специални правила за мен. Когато имаше възможност за медицинско изключение, го използвах, предоставих моя PCR тест и бях приет и одобрен от два независими медицински панела. Беше анонимно, това е важно. Мисля, че имаше 20-25 медицински изключения, които бяха приети. Знам, че имаше поне един тенисист и един треньор със същото изключение като мен.“
„Втората седмица на декември разбрахме, че при скорошно заразяване с Covid може да получиш медицинско изключение. Приемам Covid много сериозно. Тестван съм стотици пъти от началото на пандемията. Разбирам, че хората имат различни теории, но никой не е късметлия, че има Covid. Вторият път бях асимптоматичен, но при първия имах симптоми и не беше лесно.“
Джокович потвърди своята версия за събитията в дните след положителната проба и факта, че не е знаел за нея при срещата си с деца ден по-късно. Впоследствие се е свързал с федерацията, за да може да бъдат уведомени и децата, и родителите, които са били в близък контакт с него. Той оценява като грешна преценка проведената два дни по-късно фотосесия за вестник „L’Equipe“.
„Бях асимптоматичен. Исках да съм там за децата. Знам колко значи за тях да им дам наградите. Бяха около 20 деца. Това е, което мога да кажа. Видях си PCR теста няколко часа по-късно. Ако го бях видял, нямаше да присъствам. Разбирам защо хората са ядосани. Не мисля, че съм направил грешка.“
Да, това беше грешна преценка. Щеше ми се да върна времето назад и да не го направя. Уважавам „L’Equipe“ като един от най-авторитетните спортни вестници. Познавам и журналиста от много години и го уважавам. Беше трудно да насрочим дата за фотосесия. Съжалявам много.“
Джокович опита да акцентира върху това, че не е против ваксинацията като цяло, а решението му е свързано със, според него, липсата на „достатъчно информация“ за въздействието на Covid ваксината.
„Нямам против генералния подход към ваксините. Бил съм ваксиниран като дете. Просто смятам, че в момента нямаме достатъчно информация за тази ваксина и като елитен спортист обмислям това, което поставям в тялото си и съм взел решение да не се ваксинирам към момента. Към момента нямаме достатъчно информация. Надявам се хората да уважат решението ми. Най-вероятно няма да мога да играя много турнири. Това решение идва от принципите ми на професионален спортист. Всички имат своето мнение и основно човешко право да избират какво да поставят в тялото си. Надявам се хората да разберат моето мнение.“
„Вдъхновявам хора, но никога не съм вдъхновявал хора да излизат на улицата и да говорят антиваксърски. Всеки има право да избира да действа по начина, по който желае. Никога не съм казвал, че съм част от това движение. Никой не ме е питал за мнението ми по тази тема, докато бях в Австралия.“
„Винаги има възможност нещата да се променят. Засега това е решението ми. Ще си понеса последствията. Надявам се нещата да се променят. Ще видим какво ще се случи. Искрено се надявам ситуацията да се промени, защото искам да играя тенис.“
„Принципите ми са по-важни от всички титли. Опитвам да съм в синхрон с тялото си. През 2010-а промених диетата си. Това промени астмата и проблемите с дишането, които имах. Това помогна. Оттогава внимавам какво ям, колко спя, времето, което прекарвам на въздух, обкръжението ми, всичко това има значение.“
Джокович направи и много любопитно изказване за финала на Australian Open, който е гледал заедно със семейството си.
„Усмихвам се, защото се сещам за жена ми и за сина ми, които подкрепяха различни тенисисти на корта. Синът ми е голям фен на Рафа Надал, жена ми подкрепяше Медведев. При всяка точка на Надал той подскачаше. Надявам се да ме подкрепя, когато играя срещу Рафа.“
„Онзи ден, когато го приспивах, той ме попита кога ще е следващият турнир, в който ще участвам и в който ще е и Рафа. Казах му, че се надявам да е скоро. Попитах го защо, а той ми каза, че иска да се снима с Рафа.“
В края на интервюто Джокович говори и за това как иска да бъде запомнен от хората:
„Искам хората да ме запомнят като някого, който споделя страстта и любовта си към играта, който винаги е бил верен на себе си, автентичен, изразяващ емоциите си. Не се гордея, когато чупя ракета на корта. Не се притеснявам да призная, че съм сгрешил. Надявам се да ме запомнят и като човек, който използва тениса като платформа, за да сподели позитивно послание за образованието, здравето.“
„Бях благословен с невероятни резултати. Надявам се и в бъдеще да мога да чупя рекорди, но не е най-важното нещо. Играя тенис, защото все още усещам връзка с четиригодишното дете, което взе ракетата и каза, че обича този спорт. Все още го правя в моя център като тенисист, треньор и ментор. Тук прекарвам повечето си време в Сърбия, тренирам деца на различна възраст. Всичко, което съм постигнал, не струва нищо, ако не го споделям със следващото поколение.“
