В рамките на 7 месеца да се изкачиш от №253 до №27, да играеш полуфинал на турнир от Големия шлем и да спечелиш титла от категория АТР 500. При положение, че не си някой млад и обещаващ талант, а 27-годишен тенисист, който е прекарал кариерата си до този момент на по-ниското ниво на тениса. Това, което направи Аслан Карацев от август 2020 до март 2021 е наистина невероятно и няма как да не прави руснака най-любопитното лице в мъжкия тенис в момента.
В Дубай той демонстрира нагледно, че постигнатото в Мелбърн не е никакво „еднократно чудо“. Но как се стигна до такова рязко подобрение на резултатите за тенисист, който близо 10 години така и не пробиваше сред топ 100 и през 2019-а имаше серия от 11 поредни загуби на ниво Чалънджър?
Отстрани изглежда наистина невероятно, но за самия Карацев моментът просто е дошъл най-сетне всичко да се подреди и да покаже това, което е имал в себе си от много време.
„Последният ми турнир преди пандемията беше Чалънджър в Казахстан. Стигнах до четвъртфинал и после турнирът беше прекъснат, изобщо не завърши. Като цяло дори тогава играех добре. Имах увереност, че мога да демонстрирам добри резултати. След това два месеца и половина само поддържах форма, после за месец и половина отидох в Америка, за да играя демонстративни турнири и да тренирам в същото време“, коментира Карацев по повод на този период, който изглежда като ключът за прогреса му.
„Това ми позволи през август да отида на Чалънджърите в Чехия с игрова практика, там играх три финала подред и спечелих два от тях. Вярно е, че не успях да постигна задачата, която си поставих миналата година, да вляза в топ 100, защото нямах успех на АТР турнирите. Трябваше да се класирам за Australian Open, но дори и това беше позитивно за мен. Участието на ATP Cup през февруари в Мелбърн също допринесе за прогреса. Успях да получа игрова практика на големия стадион.“
Но защо такъв огромен потенциал не е бил демонстриран до преди тези луди седем месеца? Здравословни проблеми, честа смяна на локация, финансови затруднения – всичко това е било част от препятствията пред Карацев по пътя му към най-високата сцена. Все пак през годините потенциалът се изявява на моменти – дебютът му на ниво АТР е през 2013, а през 2015 печели Чалънджър турнир. „Отне ми много време, имах контузии, отивах назад в ранглистата. От 18-ата ми година имам тази цел (топ 100), но заради контузии не можех да стигна далеч.“
Амбиция не му липсва. В името на мечтата да пробие в тениса Аслан сменя доста държави. „Започнах да играя тенис в Израел. Отидох там, когато бях на 3. Първият ми треньор беше Владимир Рабинович.“
На 12 е шампион на Израел, а на 14 се завръща в Русия със семейството си: първо в Таганрог, после в Москва. „На 21 тренирах в Германия в академията в Хале. Всичко бе добре, имаше добри треньори, но не беше това, което търсех. Не това отношение. Не се получи. Реших да отида да тренирам в Барселона.“
В днешни дни Карацев е на мнение, че прекалено често е сменял локацията си, но го е правил в името на това да намери правилните условия. През 2017-а травмира коляното си и е извън корта за 6 месеца. Това води до спад в ранглистата и докато сънародниците му Даниил Медведев и Карен Хачанов вече печелят АТР титли, то на 24 години Карацев играе на Фючърс турнири и то без особен успех.
Това е най-критичният момент в кариерата му. И тогава обаче не мисли да спре с тениса. Голяма роля играе и беларуският му треньор Егор Ятсук. „Това не идва от нищото. Разбира се, че той притежаваше добри удари и преди съвместната ни работа, но сега работим по отделните елементи всеки ден, променяме играта му. В третата година започна да носи плодове“, коментира треньорът.
Карацев е работил за кратко през 2013 и с бившия играч от топ 20 Дмитри Турсунов, който като треньор имаше големи успехи с Арина Сабаленка. „Винаги е било ясно, че той е много гъвкав. Достатъчно голям, атлетичен, но се движи като голяма котка. Изглежда малко като Федерер: сякаш не влага особено много в ударите си, но топката лети – тихо, като електрически влак. Не като при Рубльов, който ускорява топката така сякаш земята се тресе.“
Като в много случаи в тениса, според самия Карацев голямата разлика идва от психиката. „Вярвам, че по отношението на играта ми не отстъпвам на момчетата, които са по-напред от мен в ранглистата. Проблемите ми бяха повече в главата ми и работя върху това.“
Той отдава заслуженото и на Ятсук и на мястото, на което най-сетне се чувства у дома – Минск. „Минск е най-удобното място за мен. Хубав град, добри условия. Имам треньор, с когото се разбирам добре. Познаваме се от дълго време.“
Миналата година той не изпълни целта си да влезе в топ 100. Направи го след полуфинала в Мелбърн. Сега е 27-и в света. Целта му за 2021? Да влезе в топ 20. В Маями може да направи следващата крачка.
