От златния фонд на „Купа Дейвис“: титлата на непоставената Хърватия през 2005 г.

|  от  

Обичана или подценявана, „Купа Дейвис“ определено притежаваше своя неповторим чар и внасяше екзотика в календара на АТР. Един от златните моменти от близкото минало в надпреварата, която датира от далечната 1900 г., бе изненадващата титла на Хърватия през 2005 г.

Хърватите ще останат в историята като последния шампион в класическия формат на „Купа Дейвис“. Но докато през 2018 г. те бяха сред фаворите още от самото начало, то през 2005 г. експертите съвсем не ги слагаха в сметките. Всъщност тимът дори не бе поставен и още в първи кръг „шахматистите“ изтеглиха звездния отбор на САЩ и крахът им изглеждаше сигурен.

По това време „янките“ имаха в отбора си 22-годишния Анди Родик, който се намираше в топ 3 на света и все още бе считан за най-голямата заплаха за Федерер, заедно с Лейтън Хюит. В тима бе и легендата Андре Агаси, както и доминаторите в карето – близнаците Майк и Боб Брайън.

Хърватите разчитаха изцяло на топ ракетите си Марио Анчич и Иван Любичич. Всъщност, никой друг хърватски състезател не записа игрови минути в изданието на турнира през 2005 г. освен в срещи без значение за крайния победител.

2005 бе може би най-силната година в кариерата на Любичич, а знаците за това бяха видни още от първите месеци на сезона. Гологлавият бомбардир записа четири финала в първите месеци – в Доха, Марсилия, Дубай и Ротердам, като в три от случаите загуби от Федерер.

В началото на март дойде ред и за сблъсъка с Щатите, в който хърватите бяха твърди аутсайдери. Не само заради звездния тим на „янките“, но и защото срещите щяха да се играят в Лос Анджелис пред родната публика на Родик, Агаси и близнаците Брайън.

Още в петък обаче стана ясно, че двубоят ще е тежък за американците. Любичич прегази Агаси с 3-0 сета, което бе втора победа за него над Пирата от Лас Вегас след Канада през 2001 г.

Анчич загуби втория сингъл от крайно неудобния си Родик, но в събота се случи чудото – хърватите надделяха на двойки! Това бе и първо поражение за близнаците Брайън в „Купа Дейвис“. До ден днешен те имат само 5 загуби и са най-успешният американски тандем в историята с 24 успеха. В този ден обаче бяха принудени да преклонят глава пред мощните сервиси и елегантни волета на Любичич и Анчич.

В неделя първият сингъл между Родик и Любичич носеше особен заряд. Само преди година и половина хърватинът се чувстваше ограбен след поражението си от същия опонент на US Open. След края на срещата той заяви: „Навсякъде другаде по света, освен в Ню Йорк, аз щях да спечеля.“ Претенциите на Любичич бяха насочени към определени отсъждания на лайнсмените и невъздържаното поведение на публиката. Впоследствие Анди спечели и титлата, след като и в полуфинала срещу Давид Налбандиян не липсваха скандални моменти.

Родик и Любичич никога не са изпитвали особена любов един към друг и всеки от двамата бе готов да даде всичко за победата. Този път по-силен се оказа Иван, който взе реванш в пет тежки сета и изхвърли родината на Доналд Тръмп от турнира.

Анчич и Любичич продължиха със силните си игри през цялата година и Хърватия с лекота се справи с тимовете на Румъния и Русия. За да се стигне до финала срещу Словакия, който щеше да се проведе в негостоприемната Братислава.

Словаците разполагаха с опитен отбор, чиито лидери бяха добре известните Доминик Хрбати и Карол Кучера. Въпросът обаче бе – щеше ли да се справи Любичич с умората, след като хърватинът бе играл два поредни финала в Мадрид и Париж, а след това взе участие и на турнира на осемте най-добри в Шанхай? Никога в кариерата си до този момент „Любо“ не бе изигравал толкова много срещи в рамките на само един сезон, а над него тегнеше и напрежението да изравни супер рекорда на Джон Макенроу от 1982 г – 12 победи и нито една загуба в „Купа Дейвис“.

Словаците бяха избрали твърда настилка в зала за решителния финал. Великият Горан Иванишевич се бе завърнал в състава на Хърватия и някои дори очакваха да се появи в срещата на двойки.

Двубоят започна очаквано с чиста победа на Любичич над Карол Кучера. Словакът неведнъж бе създавал проблеми в миналото дори на Сампрас и Агаси, но вече бе към залеза на кариерата си и нямаше отговор на топовните сервиси на своя опонент. Във втория сингъл за деня обаче Хрбати, може би неочаквано, се наложи над Марио Анчич в 4 сета, с което остави интригата жива.

В двойките предимството бе за хърватите, които вече бяха изградили отличен тандем и останаха непобедени през цялата година. Очакваше се Любичич да донесе титлата за „шахматистите“ в първия сблъсък на сингъл в неделя, но „Купа Дейвис“ отново доказа непредвидимият си характер. Въпреки че отстъпваше с 0-5 в прекия баланс, Хрбати сътвори истинско чудо и с постоянство и отлична игра в защита нанесе първа загуба на Любичич в изданието на турнира през 2005 г.

В спомените ми е останал друга среща между двамата, във Виена година по-късно, когато Хрбати бе толкова отчаян от бомбардировката от сервис на Любичич, че в един момент реши да посреща на крачка от Т-то. Възможно е Федерер да се е вдъхновил за своя SABR ретур именно от словака, тъй като двамата са близки приятели. Въпреки това Любичич не се впечатли и отново пласира неспасяем ас.

В онзи ден през декември 2005 г. обаче Хрбати се възползва от умората на гиганта и доведе нещата до „dead rubber“. Това не позволи на Любичич и да подобри рекорда на Макенроу – високият хърватин остана с баланс 11-1.

Вариантите на капитана Милослав Мечир обаче се бяха изчерпали, след като втората му ракета Карол Бек продължаваше да страда от контузия на левия крак. Михал Мертинак, който бе спечелил „Чалънджър“ две седмици по-рано, бе пуснат по собствено настояване в решителния двубой вместо ветерана Кучера.

Промяната се оказа без резултат и въпреки бавния си старт, Анчич спечели последния мач след 2 часа и 49 минути битка. Това бе първа титла за Хърватия в турнира, а капитанът Ники Пилич пренаписа историята, ставайки първият наставник с титли за различни държави след трите за Германия през 1988, 1989 и 1993 г.

„Чувствам се като най-щастливият губещ днес“, пък бе краткият коментар на Иван Любичич.

На корта с титлата в ръце бе и Горан Иванишевич, който не взе участие в срещата, но завинаги ще остане в историята като участник и в този успех на родината си!

Борис Стрижлев, TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.