Първо Австралия, а после – света: в историята на тениса със златни букви е изписано името на Род Лейвър

 от  

Във всеки спорт рано или късно се появява една грандиозна фигура, която завинаги променя неговия облик и начина, по който той бива възприеман от световната общественост. За тениса Род Лейвър е това, което е Йохан Кройф за футбола или Мохамед Али за бокса – брилянтен иноватор, променил изцяло начина, по който се практикува спорта или в техния случай – изкуството. Австралиецът е неизменен номер 1 в професионалния тенис в периода 1964 – 1970, като преди това е на върха и при аматьорите в периода 1961 – 1962 г. Неговите 200 титли на сингъл до ден днешен са недостижим рекорд, както и постижението му от поне 10 спечелени титли на година в седем поредни години – от 1964 до 1970 – като печели трофеи на всички съществуващи тогава настилки – твърди кортове, трева, клей, килим и дърво/паркет. Лейвър печели 11 титли от Големия шлем, като е единственият играч, постигал Голям шлем два пъти – през 1962 и 1969, като вторият е единственото подобно постижение при мъжете в Откритата ера. Род има решаващ принос и за 5-те спечелени от Австралия купи „Дейвис“ в епоха, в която този трофей е считан за също толкова престижен, колкото и четирите от Големия шлем.

Неговите грандиозни успехи са известни на всички и едва ли някога ще бъдат забравени. Колко тежък обаче е бил пътят към тяхното осъществяване? Каква е историята на човека, който съвсем доскоро бе считан за най-великия тенисист в историята?

Родни Джордж Лейвър е роден на 9 август 1939 г. в Рокхемптън, Австралия. Той е третото от общо четири деца в семейството. Неговият баща, Рой Лейвър, е занаятчия и месар, когото всички в града познават и уважават. Именно на Лейвър-старши се дължи страстта на Род към аристократичния спорт. „Татко много обичаше тениса. Двамата с мама ни водеха по турнири винаги, когато имахме възможност. Като деца живяхме на няколко различни места, но където и да живеехме, едно нещо не се променяше – винаги си правехме игрище за тенис в задния двор. Футболът никога не е бил чак толкова любим спорт на австралийците, а по онова време баскетболът тепърва започваше да набира популярност извън Америка, така че най-очевидният вариант за едно австралийско хлапе, преследващо спортна кариера, беше тенисът. Род се забавляваше много и още тогава си личеше, че тенисът му доставя огромно удоволствие“ разказва Лойс, по-малката сестра на Род.

Първите си по-сериозни уроци по тенис малкият Родни получава в Куйнсленд. Негов първи треньор е видният любител на тениса Чарли Холис – семеен приятел и герой от войната. Забелязал неговия огромен потенциал, Чарли решава да го предаде в ръцете на много по-квалифициран специалист. Когато Род е на 9 години Холис го води в академията на Хари Хопмън. Да, става въпрос за същия онзи Хари Хопман, който е първата голяма звезда на австралийския тенис и дългогодишен капитан на националния отбор за купата „Дейвис“ и в чиято чест днес се провежда престижния турнир „Хопман Къп“.

Още след първата тренировка Хопман дава на Род прякора, с който той остава известен през цялата си бъдеща кариера – „Ракетата“. Самият Лейвър обаче споделя, че в началото това изобщо не е било комплимент. „На първите няколко тренировки бях доста притеснен и неориентиран. Адаптацията ми не беше никак лесна. Другите момчета в моята група играеха много по-грамотно и завършено от мен, което беше нормално предвид факта, че бяха в академията от много по-дълго време. Тогава обаче не си давах сметка за това. Имаше моменти, в които си мислех „Какво изобщо правя тук?“ и не бях далеч от това да се откажа и да си отида вкъщи. Ударите ми бяха добри, но движението ми по корта – не чак толкова. Бях доста бавен в сравнение с повечето други момчета.   Това беше причината Хари да ме нарече „Ракетата“ и после всички го подхванаха. Хари беше доста суров като треньор и можеше да бъде голям гадняр, когато поискаше, но не му се сърдя. Това просто беше неговият начин да те мотивира. Не беше някакво специално отношение към мен, действаше така с всички. Съдейки по успехите, които доста негови възпитаници постигнаха, смея да кажа, че методът работеше“ разказва Лейвър.

Работил е и още как. През 1957 г. Род става шампион за младежи на Австралия и САЩ. Големият пробив идва две години по-късно, когато Лейвър достига до финалите и в трите турнира на Уимбълдън, като печели титлата на смесени двойки заедно с Дарлийн Хард. Това обаче не е единственото постижение, с което австралиецът си спечелва общественото внимание на „свещената трева“. Като непоставен играч Род достига до финала при мъжете, като на ½-финала елиминира американеца Бари Маккей в спиращ дъха 87-геймов мач, но след това губи битката за трофея от перуанеца Алекс Олмедо. Род е разочарован от поражението, но Ракетата тепърва ще лети все по-високо. През 1960 г. Лейвър печели Шампионата на Австралия (бъдещия Australian Open), побеждавайки в 5 сета Нийл Фрейзър на финала. Мачът е много драматичен, като Лейвър неведнъж е опрян плътно до стената. Той изостава с 0:2 сета, след което Фрейзър има мачбол в четвъртия сет. Род обаче показва своя неподражаем шампионски манталитет и началото на легендата е поставено.

1961 е годината, в която Род Лейвър окончателно се утвърждава като едно от големите имена в тениса. „Ракетата“ печели своята първа титла на Уимбълдън, като този успех е придружен с достигането до финалите на шампионатите на Австралия и САЩ (днешния US Open), както и до ½-финал на „Ролан Гарос“.

През 1962 г. Лейвър печели всичките четири турнира от Големия шлем – нещо, което никой мъж не е постигал откакто Дон Бъдж го прави през 1938 г. Род печели общо 22 титли през онази година, като сред тях са трофеите от първенствата на Италия и Германия, чрез които австралиецът постига т.нар „Clay court triple”- спечелването на „Ролан Гарос“, както и на турнирите в Рим и Хамбург. Род става едва вторият играч, който постига това след Лю Хоуд през 1956 г. Най-трудният от тези успехи определено е „Ролан Гарос“. От ¼-финала нататък на Лейвър му се налага да мине през три поредни 5-сетови мача по пътя към „Купата на мускетарите“. На ¼-финала срещу Мартин Мълиган австралиецът спасява мачбол в четвъртия сет след зрелищно бекхенд воле при излизане на мрежата след втори сервис. На финала Лейвър среща най-големия си съперник – Рой Емерсън. Двамата сънародници изнасят един от най-зрелищните мачове сред множеството такива помежду им. В началото Емерсън доминира напълно, повеждайки с 2:0 сета и 3:0 гейма в третия. Следва обаче една легендарна проява на шампионски характер, след която Род Лейвър за пръв път триумфира в Париж.

На Уимбълдън нещата протичат много по-гладко за Ракетата. Лейвър губи само един сет за целия турнир – на ¼-финала срещу Мануел Сантана. На шампионата на САЩ Род губи само два сета и на финала отново среща стария си познайник Емерсън. Изходът от сблъсъка е същият като в Париж и след два поредни загубени финала на американска земя Лейвър най-после успява да спечели престижния трофей. 1962 г. обаче носи още големи промени за Род Лейвър. През декември той преминава при професионалистите след като печели купата „Дейвис“ с националния отбор на Австралия. След кратък период на адаптация Лейвър бързо се утвърждава като един от водещите играчи в професионалния тенис редом с Кен Роузуол, Лю Хоуд, Андрес Хименес и Панчо Гонзалес. През следващите седем години Род печели пет пъти турнира „US Pro Tennis Championships”, като го прави четири поредни пъти в периода 1966 – 1969 г. Популярността на Род Лейвър започва да се разпростира и извън тениса. През февруари 1963 г. австралиецът е поканен да гостува в популярното телевизионно предаване „To Tell The Truth”, където останалите участници бързо успяват да го разпознаят благодарение на невероятните му познания за историята на тениса. На корта обаче нещата не потръгват. Лейвър претърпява няколко поредни загуби от Роузуол и Хоуд на турнето на професионалистите в Австралия и Азия. Хоуд печели първите си 8 мача срещу него, а Роузуол – 11 от първите 13. Това е много сериозна криза за Лейвър, който определено не е свикнал да губи. До края на годината обаче силите се изравняват и Род печели 6 титли, изкачвайки се до 2-ро място в ранглистата на професионалистите.

През 1964 г. съотношението на силите се променя. Лейвър и Роузуол печелят по 7 титли, но в преките им мачове доминацията на Род е смазваща – 15 победи в 19 мача! Австралиецът печели и двете най-престижни професионални титли – “US Pro Championships” и “Wembley Championships”, където побеждава Роузуол на финала. Много експерти посочват именно този мач като началото на дългото царуване на Род Лейвър като номер 1 в мъжкия тенис. Неговата доминация продължава и през следващата година. Род е безспорен властелин при преофесионалистите, като спечелва 17 титли и записва 13 успеха в 18 мача срещу Роузуол.

Rod Laver 2

1966 г. се оказва една от най-важните в живота на Род Лейвър. На корта всичко върви по план – 16 титли, сред които “US Pro Championships” и “Wembley Championships”. Този път голямата промяна е в неговия личен живот. Род, който тогава е на 27 години, се жени за Мери Бенсън в Сан Рафаел, Калифорния. Бракът им обаче е посрещнат с неодобрение от консервативната част от обществото. Причината? Мери е разведена и има три деца от предишния си брак. Това обаче изобщо не притеснява Род. Сватбената им церемония става легендарна. При излизането на младоженците от църквата група професионални тенисисти, начело с Хоуд, Роузуол, Емерсън, Мол Андерсън и Бари Маккей, застават от двете страни на пътеката и вдигат ракетите си, образувайки своеобразна „арка“ за младите влюбени. Мери дарява Род със син и двамата остават щастливо женени чак до смъртта ѝ през 2012 г.

През 1967 г. Лейвър отново „превърта играта“, печелейки „Професионален Голям шлем“. Ракетата триумфира с титлите от „Wimbledon Pro”, “US Pro Championships”, “Wembley Pro Championships” и “French Pro Championships”. Професионалният турнир на Уимбълдън от тази година е единственият такъв, който се провежда на централния корт на комплекса преди началото на Откритата ера година по-късно.

През 1968 г. се случва събитието, което е като „Преди и след Христа“. Поставено е началото на Откритата ера, като на професионалните играчи им е разрешено да участват в турнирите от Големия шлем. Род Лейвър печели първия открит турнир на Уимбълдън, побеждавайки Артър Аш и Тони Рош в 3 сета по пътя към титлата. „Ракетата“ достига до финала и на „Ролан Гарос“, където е победен от Кен Роузуол. След това Род печели един от най-престижните открити турнири – „Pacific Northwest”, който се провежда на твърди кортове в Лос Анджелис. Неговата победа срещу Роузуол с 4:6, 6:0, 6:0 на финала е определена от Артър Аш като един от най-добрите мачове на Лейвър. Самият Род споделя след мача „Това са мачовете, за които мечтаеш като играч. Онези мачове, които всяка нощ играеш в съня си“.

През 1969 г. Род Лейвър за втори път печели и четирите турнира от Големия шлем в рамките на една година. Постижението е подпечатано със зрелищна 4-сетова победа срещу Тони Рош на финала на US Open. През онази година австралиецът печели 18 от общо 32 турнира в календара (рекорд от началото на Откритата ера), като неговото съотношение „победи-загуби“ е невероятното 106-16! Титлата му на Уимбълдън също е забележителна, тъй като е неговата 4-та поредна на „Свещената трева“, както и негов 6-ти пореден финал след пораженията през 1959 и 1960 г. В периода 1961 – 1970 г. Лейвър записва рекордна серия от 31 последователни победи на Уимбълдън. Рекордът устоява до 1980 г., когато е подобрен от друга легенда на аристократичния спорт – Бьорн Борг. Но това е история, която заслужава да бъде разказана отделно.

След края на кариерата си Род Лейвър не се оттегля тихо и кротко, както биха направили повечето спортисти. Той остава близо до спорта, като помага активно за развитието на тениса в родината си, както и в САЩ и Великобритания. През 1998 г. светът на тениса е разтърсен, след като Лейвър получава сърдечен удар по време на интервю за ESPN. За щастие австралийската легенда успява да се възстанови напълно. През 2000 г. централния корт в Мелбърн парк – комплексът, в който се провежда Australian Open – е прекръстен на “Rod Laver Arena” в чест на живата легенда. Поредното голямо признание за него идва през 2017 г., когато се провежда първото издание на „Laver Cup”. Турнирът, иницииран от Роджър Федерер, противопоставя два отбора, съставени от най-добрите играчи от Европа и останалата част на света, като капитаните на двата тима са съответно Бьорн Борг и Джон Макенроу.

Rod Laver 3

Род Лейвър е легендарна фигура, която до голяма степен определя съвременния облик на тениса. Неговите невероятни за времето си постижения го превръщат в еталон и пример за подражание на всички бъдещи легенди на аристократичния спорт. Преобладаващата част от феновете и експертите все още определят Лейвър като един от 5-имата най-велики тенисисти в историята редом с Роджър Федерер, Рафаел Надал, Новак Джокович и Рой Емерсън.

Тази година Род Лейвър отново ще връчи трофея от Откритото първенство на Австралия на най-заслужилия сред мъжете. Кой ще бъде той, разберете като проследите Australian Open на живо в ефира на Евроспорт.

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.