Питър Бодо: Голямата четворка се превърна в единица

|  от  

Новак Джокович, отново на върха, се сблъска с неочаквана криза в последния ден на ATP сезона в неделя. Бе победен на финала на Nitto ATP Finals от 21-годишния Александър Зверев. Не обръщайте на тази загуба прекалено много внимание. Джокович ще влезе в предстоящата година като основният фаворит да доминира 2019-а.

Очевидната причина е неговото буйно завръщане през втората част от сезона: устойчивото му превъзходство доведе до 35 победи в последните му 38 мача и четири титли (включително две от Големия шлем) през 2018 г.. По-трудно забележим фактор за неговото цветущо бъдеще е чувството, че дългоочакваната смяна на поколенията в ATP се приближава все по-бързо, като ѝ липсват само още един или два сензационни резултата, за да се превърне във факт.

Това е и основната тема, вплетена в изводите от сезон 2018:

Голямата четворка се превръща в единица:

Много е възможно след време тенис историците да гледат на US Open ’18 като повратната точка за квартета, който някога владееше спорта. Това бе един от все по-редките случаи, в които и четиримата стартираха „мейджър“ заедно.

Джокович го спечели, но този път не бе нужно да се изправя срещу нито един от знаменитите си съперници. Федерер отпадна от австралиец в четвърти кръг, Анди Мъри (все още възстановявайки се от контузия в бедрото) бе отстранен във втори кръг от 35-годишният световен №31 Фернандо Вердаско, а Надал бе принуден да се откаже на полуфинала си срещу Хуан Мартин дел Потро.

Зловещи знаци: Надал повече не изигра нито един мач през 2018 г. и претърпя операция на глезена. Възстановяването на Мъри бе възпрепятствано от много нови проблеми. Федерер, макар да завърши като №3, имаше баланс 4-6 срещу топ 10 опонeнти през сезона, като тук включваме и поражение от затъващия Григор Димитров.

(Грешка на автора – Маестрото все още е непобеден от първата ни ракета)

Размерът е от значение

170-сантиметровият Диего Шварцман се наслади на най-добрата година в кариерата си през 2018-а, като стигна до №11 в света (завърши №17). Въпреки това Диего най-вероятно с удоволствие би разменил тялото си с това на сънародника си Дел Потро. 198-сантиметровата звезда също преживя най-добрия си сезон, стигайки до №3 в света, преди да претърпи контузия и да му се наложи да пропусне финалите на ATP.

Истината е, че размерът е от значение. И изглежда това става все по-вярно с всяка изминала година. Зверев и Чилич са високи по 198 сантиметра, а финалистът от Уимбълдън Кевин Андерсън е висок 203. Иснър, който дебютира на финалите на ATP, е с пет сантиметра по-висок от Андерсън. От осмицата в Лондон единствено Кей Нишикори бе под 185 см.

Това не е случайност, а тенденция. Според анализ, споделен в Twitter от @VoodeMar, средната височина на финалистите през 1978-а била 178 см. Две десетилетия по-късно се покачила до 185 см. През 2008 нараснала с още два сантиметра и половина. Тази година тя е метър и 93 сантиметра.

Варварите на новото поколение чукат на портата

22-годишният Карен Хачанов спечели първия си Мастърс в Париж, а само седмица по-късно Зверев реши да пропусне NextGen ATP Finals в Милано и да спечели Nitto ATP Finals в Лондон.

Два масивни удара по империята на над 30-годишните състезатели, които напоследък властваха в ATP Тура. А още други пакостливи младежи чакат в готовност. Пет от шестте тенисиста между №11 и №16 в ранглистата са между 20 и 23-годишни. Това включва Стефанос Циципас, 20-годишният грък, който се изкачи от №91 до №15 този сезона. Други, като Алекс Де Минор, Тейлър Фриц, Франсис Тиафо и Денис Шаповалов също имаха великолепни сезони. Но Зверев и Хачанов привличат най-много внимание.

Крейг О’Шанеси, анализатор на ATP и съветник на Джокович, сподели пред ESPN.com: „Виждам Хачанов като топ 5 играч. Нагласата му е изключително добра и е перфектен на мрежата. Знае как да използва ъглите и рядко пропуска воле.“

Буря на хоризонта

Тенисът бе мирно място през последните години. Турбуленцията в ранглистата обаче се отразява и в инфраструктурата на спорта.

Годината започна с Джокович, който нареди официалните лица на ATP да излязат от залата по време на среща на играчите на Australian Open, за да могат състезателите да чуят правни съвети относно правото си да протестират.

„Мейджърите“ продължиха да стават все по-силни и престижни, а същевременно тенисистите продължиха да настояват за по-големи наградни фондове. Федерер наскоро заяви пред Times оf London:

„Играчите получават 8% от печалбите. Не казваме, че 2 милиона паунда за победителя не са достатъчни. Участниците в първите кръгове на квалификациите получават може би по няколко хиляди. Искаме да направим така, че повече състезатели на по-ниско ниво могат да оцеляват.“

Усещайки възможността, открила се след решението на ITF да промени познатия формат на Купа „Дейвис“ ATP създаде своя „световна купа“, наречена ATP Cup, която ще стартира от 2020 г.. Преобразената и много критикувана „нова“ Купа „Дейвис“ ще се проведе за пръв път догодина в Испания. Tennis Australia се хвърли агресивно в предприемачество, като инвестира солидни суми най-вече в Laver Cup. Интересите на хората в тениса започнаха да се преплитат и сблъскват.

Отборните турнири разкриват нови хоризонти

Laver Cup, съставен по идея на Роджър Федерер, установи висок стандарт по отношение на отборните турнири с дебютното си издание в прага през 2017-а. Тази година в Чикаго успехът бе дори по-голям.

Изглежда състезателите просто обичат да бъдат в отбор. Особено през есента, когато последният турнир от Големия шлем е приключил. Отборният дух и предизвикателството на това да се състезаваш в отбора вдъхновява играчите и ги кара дават всичко то себе си, тъй като никой не иска да навреди на съотборниците си или да изглежда зле пред тях.

Когато Джон Иснър от Отбора на Света бе попитан колко сериозно възприема Laver Cup, той отговори:

„Честно казано, този въпрос наистина ме дразни. Отношението ми към турнира е на 100% сериозно. Тази надпревара изобщо не е демонстративна. Изобщо.“

Не бързайте да отписвате Федерер

Да, в момента се намираме в света на Джокович. Някои аспекти от играта на Федерер през този сезон бяха, ако не заплашителни, то поне отрезвителни. Сякаш енергията му приключи през втората част от сезона. Има обаче едно нещо: Федерер е уникален екземпляр. Над Надал и Мъри са надвиснали големи въпросителни заради контузиите и операциите. Федерер имаше спадове, които може би се дължат на годините му, но успя да се върне във форма, стигайки до този предпоследен свой мач, в който си отмъсти на Андерсън.

Всичко това се случва понеже Федерер има една своя тайна, която не засяга здравето и физическото му състояние. В края на участието си в Лондон, той сподели пред репортери:

„Трябва да кажа, че съм много горд от това, че на 37 продължавам да бъда толкова способен да се състезавам и толкова щастлив от факта, че играя. От тази гледна точка всъщност съм много доволен от сезона си.“

Може всички да говорят за Джокович, може да допусна една или две неочаквани загуби, да пропиля големи възможности, които би грабнал преди време. Но обича да играе и това се превръща в неговото най-ценно оръжие. Стига Федерер да се появи през 2019 г., всичко може да се случи.

Автор: ESPN.com, Питър Бодо

TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.