Пет извода след сезона на твърди кортове

Пет извода след сезона на твърди кортове

Сезонът на твърди кортове приключи, ред е на класическия европейски клей. Какво научихме обаче от досега изиграните турнири през годината и какво можем да очакваме до края на 2018 г.? Tenniskafe.com ви предлага петте най-важни, според нас, извода от изиграните до момента надпревари.

  1. Дел Потро ще бъде много сериозен претендент за предстоящите турнири от Големия Шлем.

Безспорно е, че аржентинецът можеше да има на сметката си много повече титли, ако не бяха злополучните контузии и на двете китки и последвалите множество операции. Предвид шампионската си психика и изключително доминиращия стил на игра, вероятно в момента щяхме да говорим за “Big 5”, а не за “”Big 4”, ако здравословното състояние на Кулата от Тандил не го беше принудило да отсъства на няколко пъти за дълги периоди от кортовете.

Откакто се завърна през 2016 г., Дел Потро прави много бавни, но разумни крачки напред – в началото използваше почти изцяло слайс бекхенд, за да не товари току-що възстановената си китка. След това започна да отиграва плосък, драйв бекхенд, като умишлено отнемаше от скоростта на удара, а в последните месеци аржентинецът все по-често отпуска ръката и от тази страна. Във финала срещу Федерер в Индиън Уелс бившият шампион от US Open ’09 на няколко пъти матира швейцареца именно при темпови размени по диагонала от бекхенд.

Титлата в Калифорния бе напълно заслужена, въпреки че Федерер сервираше за мача и имаше три мачбола – нека припомним, че Дел Потро бе на точка от триумфа още в тайбрека на втория сет и цялостно седеше по-добре на корта през по-голямата част от двубоя.

Въпреки огромната умора, аржентинецът се добра до полуфинал и в Маями след епична битка с Милош Раонич. Впоследствие най-после бе спрян от великолепния Джон Иснър, но след серия от 15 поредни победи!

INDIAN WELLS, CA - MARCH 18: Juan Martin Del Potro of Argentina holds up the trophy in front of Roger Federer of Switzerland after his victory in the ATP final during the BNP Paribas Open at the Indian Wells Tennis Garden on March 18, 2018 in Indian Wells, California. (Photo by Harry How/Getty Images)

Дел Потро може би не притежава мощта и експлозивността от по-ранните етапи на кариерата си, но има солидни аргументи, че в момента той е по-завършен и съответно по-опасен тенисист. Опитът, зрелостта и по-голямото разнообразие в играта заради усъвършенствания слайс бекхенд правят Кулата от Тандил крайно нежелан противник за всеки.

Незадоволителното представяне в Австралия бе донякъде обяснимо – Дел Потро никога не се е представял особено силно в мелбърнската жега. Но тепърва предстоят Ролан Гарос и Уимбълдън, където гаучото е участвал в едни от най-великите полуфинали в историята на двата турнира – срещу Федерер през 2009 г. в Париж и срещу Джокович през 2013 г. в Лондон. А после следва и любимият US Open, където освен титлата преди 9 години, той записа и полуфинал през миналата.

Нашата прогноза е, че през тази година Дел Потро ще спечели втората си титла от Големия Шлем. Най-вероятно изглежда това да се случи в Ню Йорк, но защо да не стане още на Уимбълдън, където условията също пасват идеално на играта на аржентинеца?

  1. Федерер отстъпва от формата си през 2017 г. по това време

Швейцарецът бе великолепен през миналата година по същото време и започна сезона брилянтно с титли от Australian Open, Индиън Уелс и Маями. За отбелязване е, че тогава жребият му в Мелбърн бе изключително тежък заради по-ниската му позиция в ранглистата, а на Мастърсите в САЩ записа още две победи над Рафаел Надал – най-неудобния му противник в исторически план.

След титлата в Мелбърн през този сезон феновете не на шега се чудеха дали Федерер не може да подобри постижението си от 2005 г., когато регистрира само 4 поражения. Видно е обаче, че швейцарецът отстъпва от формата си отпреди 12 месеца. В Мелбърн Маестрото спокойно можеше да загуби от Марин Чилич във финала, ако хърватинът си бе повярвал и бе използвал психологическото си предимство на старта на петия сет. След това супер талантът от Базел не можа да защити титлите си в Индиън Уелс и Маями, като след шокиращото поражение от Танаси Кокинакис обяви, че пропуска целия сезон на клей.

Естествено, само когато става дума за Федерер, може да се говори за проблеми със спортната форма при спечелена титла от Големия Шлем. Швейцарецът отново ще бъде топ фаворитът за Уимбълдън – предвид огромния си опит на трева, аурата и собствената увереност, че е непобедим на Централния корт на SW19 дори когато играе на не повече от 70-80 % от възможностите си. Вездесъщият начален удар на Маестрото му дава огромно предимство във всички двубои на тревна настилка дори когато някой друг елемент от играта му не се получава в конкретния ден.

Въпреки думите на швейцареца пред медиите, ясно е, че именно турнирът в Лондон ще е основната му цел до края на годината. На US Open той не е печелил от 10 години, а твърдата настилка и високият отскок на топката определено не се отразяват добре на физическото му състояние.

Ако междувременно Маестрото спечели някой друг турнир от сериите „Мастърс 1000“ – например на бързите настилки в Синсинати и Шанхай – би било само бонус по пътя към завръщането и запазването на първото място в ранглистата.

grigor123

  1. Кризата в играта на Григор Димитров

След приказния край на сезон 2017 г. и титлата в Лондон мнозина очакваха, че първата ракета на България ще продължи в същия дух и на старта на 2018 г. Титлата в Мелбърн изглеждаше напълно постижима, предвид силните игри на Григор в Австралия в миналото, но Димитров разочарова с представянето си. За целия турнир българинът игра наистина силно и показа познатото лице единствено в осминафинала срещу Ник Кирьос.

Въпреки финала в Ротердам, през последните месеци сякаш ставаме свидетели на период, подобен на онзи непосредствено преди назначаването на Дани Валверду. Неприятни отпадания в първи кръг, прекалено дефанзивна игра от дъното на корта и неубедителен сервис. Контузиите, болестта и новината за кончината на дядо му със сигурност също са оказали влияние за този моментен спад.

Сега предстоят турнирите на червено, където сякаш никой не очаква чудеса от българина. Все пак за цялата си кариера до момента той има едва пет спечелени мача на Ролан Гарос.

Нека припомним обаче епичният четвъртфинал с Надал в Монте Карло през 2013 г. и победата над Джокович в Мадрид, както и „дубъла“ срещу Вавринка през 2015 г. – годината, в която Стан триумфира в Париж.

Защо не, напук на всички критици, Григор да не преобърне хода на своя сезон именно на европейския клей и най-после да го видим поне във втората седмица на Ролан Гарос?

  1. Контузиите и незадоволителната форма на фаворитите се превърна в тенденция

Когато за първи път разбрахме, че сериозна част от фаворитите страдат от контузии или други проблеми, настроенията бяха, че тенисисти като Джон Иснър например трябва сега или никога да се възползват от предоставения шанс, преди големите бързо-бързо да се завърнат на върха.

Ето, че изминаха вече доста месеци, а тенденцията във всяка голяма надпревара да има голям брой отсъстващи се запазва. Надал е изиграл само един турнир до момента през 2018 г., в който също бе принуден да се откаже поради травма; Анди Мъри претърпя тежка операция на бедрото и все още е неизвестно кога точно ще се завърне на корта – експертите от телевизия BBC дори обсъждаха възможността британецът да се оттегли преждевременно от професионалния тенис; Новак Джокович за първи път записа серия от три поредни загуби от повече от десетилетие, а променената техника на сервис и работата с гуруто Пепе Имас засега дават изцяло негативни резултати; Кей Нишикори също е бледа сянка на себе си. Трайно отсъства и Жо-Вилфред Цонга.

Единствено Милош Раонич дава надежди на феновете си, че скоро би могъл да възвърне старата си форма, а това може би се дължи и на работата му с Горан Иванишевич през последните седмици.

Любопитен е въпросът дали Надал отново ще затвърди доминацията си на червено или дори за него тази липса на игрова практика ще се окаже пагубна. Както и дали Анди Мъри ще бъде достатъчно възстановен до лятото, за да бъде отново претендент за титлата на Уимбълдън, или британците ще пренасочат надеждите си към Кайл Едмънд – новата първа ракета на Великобритания.

  1. Младите тенисисти може би най-после започват да реализират потенциала си

Въпреки че до момента големите титли бяха спечелени неизменно от тенисисти над или близо до 30-годишна възраст., забелязва се, че играчи като Борна Чорич и Хюн Чунг започват все по-често да присъстват в крайните фази на турнирите. Не бива да забравяме и, че световният №4 Александър Зверев също е само на 20 години.

Може би най-после е дошло времето за пробив в доминацията на ветераните и в турнирите от Големия Шлем? Внимание и със супер таланта от Канада Феликс Оже-Алиасим, който на няколко пъти загатна за възможностите си през този сезон. Любопитно е, че 17-годишният състезател от Монреал дели рожден ден с Роджър Федерер – 8-ми август.

Прогнозата на TennisKafe.com е, че през тази година ще видим тенисист от тази група поне на финал в някой от турнирите от Големия Шлем. Остава само да наблюдаваме как ще се развие остатъка от сезона, за да разберем дали поне част от предвижданията ще се сбъднат!

Борис Стрижлев, TennisKafe.com


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH