Пет от най-величествените форхенди в историята на АТР (технически анализ)

 от  


Сигурно сте чували клишето, че най-важният елемент в тениса е сервисът? В модерния тенис през последните десетилетия като не по-малко важен се утвърди и друг удар, а именно – негово величество, форхендът! Извън редки изключения като Ришар Гаске, стигне ли се до разиграване от основната линия, повечето тенисисти при мъжете и жените гледат да завършат точката именно с помощта на форхенда си.

Както е добре известно обаче, техниката в професионалния тенис съвсем не е универсална. Между отделните играчи съществуват сериозни технически специфики и различия. TennisKafe.com ще разгледа 5 от най-добрите форхенда в АТР през последните години и ще акцентира върху нюансите при всеки един от тях.

Роджър Федерер

Започваме с Маестрото – Роджър Федерер. Специалистите на „Евроспорт“ Дейвид Мърсър и Фрю Макмилън определиха форхенда на швейцареца като най-бруталното оръжие в историята на мъжкия тенис още през далечната 2004 г.

Форхендът на Федерер наистина е страховит и често го спасява в критични ситуации. Пословична е неговата разнообразност – по правата, по диагонала, с много топ спин или плоско – съперниците на Роджър винаги са в неведение какво точно ще последва, защото бившият номер едно просто може всичко от тази страна.

Хватът на Федерер е по-отворен, почти източен, което го доближава до класическите образци от миналото като Иван Лендъл и Пийт Сампрас. Същевременно, швейцарецът е способен да генерира и много въртеливо движение в удара благодарение на работата си с китката, което му позволява да бъде конкурентоспособен и в съвременния тенис.

В ранните си години Федерер използваше ракетата Wilson Pro Staff Original 6.0 (употребявана в миналото и от Стефан Едберг и Пийт Сампрас) и форхендът му бе по-плосък в 80 % от времето. След смяната на ракетата и особено след битките с Рафаел Надал и Новак Джокович на клей, маестрото започна да лифтира в много по-голям процент от времето. На забавените повторения добре може да се види как Роджър позиционира ракетата си под топката и успява да я „изчетка“ въпреки по-отворения си хват.

Други характерни черти в изпълнението на Федерер са, на първо място, сериозното превъртане на тялото и най-вече на рамената при изпълнението на удара, което му позволява да генерира сериозна сила с минимални усилия. Една от най-честите грешки в аматьорския тенис е удрянето на топката единствено с ръката. Колкото и развити бицепс и трицепс да има един играч, няма как да вложи особена мощ в ударите си, ако не използва и тялото си.

На второ място, специфичен белег във форхенда на Федерер е замахът, т.е. изтеглянето на ракетата назад. За разлика от някои представители на WTA, Роджър не изтегля ракетата зад гърба си и тя остава от същата страна на тялото му. Вместо да завърши удара с ракетата над лявото рамо, както казват учебниците, Федерер позиционира своя „Уилсън“ встрани от рамото си (освен при изпълнение на някои ретури).

Със сигурност форхендът на Федерер си струва да бъде изучаван задълбочено, а въвеждането на някои елементи може сериозно да подобри играта на всеки любител!

Хуан Мартин дел Потро

Още в ранните си години Дел Потро стана известен със своя бомбастичен форхенд, но  след проблемите с лявата китка и отслабването на неговия бекхенд, този удар стана още по-ключов за успехите на Кулата от Тандил.

Форхендът на аржентинеца е толкова сериозно оръжие, че дори на най-бавните настилки Дел Потро с лекота записва гръмотевични уинъри. Справка: Олимпиадата в Рио през 2016, когато на ултра бавните твърди кортове в Бразилия Хуан Мартин игра финал и се окичи със сребтото.

Също като Федерер, и Дел Потро използва източния хват, сравнително непопулярен в модерния тенис. За разлика от швейцареца обаче, Хуан Мартин държи главата на ракетата подчертано отворена при подготвителния замах.

fed-delpo

Съпоставка между Федерер и Дел Потро при отварянето на ракетата и замаха за предстоящия удар

Както се вижда от изображението по-горе, постановката на Федерер е такава, че с помощта на китката той е в състояние да генерира голямо количество топ спин в удара. Дел Потро, от друга страна, я държи напълно отворена и това предполага минимално участие на китката. Затова и форхендите на Кулата от Тандил са плоски в 90 % от времето.

Друг специфичен белег във форхенда на Дел Потро е, че той използва минимална ротация на рамената и тялото. Ако се вгледате внимателно в техниката на Федерер, Цонга или Гонсалес например, ще забележите, че скоростта на удара при тях идва главно от превъртането на тялото. Как тогава Дел Потро успява да изстреля такива куршуми от тази страна, които матират дори най-добрите в света?

Отговорът е прост – ръката на аржентинеца остава почти права по време на удара, което му позволява да контактува с топката много по-далеч от тялото си. Нека не забравяме, че Дел Потро със своя ръст от 198 см притежава и доста по-дълги ръце от повечето играчи в тура. Това забележително разгръщане плюс фактът, че ударът е плосък, му позволяват да изстрелва топката със зловеща сила и да е кошмар дори за тенисистите с най-добра защитна игра в света.

Робин Сьодерлинг

Още един тенисист с брутален форхенд е вече отказалият се Робин Сьодерлинг. За разлика от Федерер и Дел Потро, шведът използваше по-затворен полу-западен хват, който понякога преминаваше в напълно западен.

Характерно за Сьодерлинг бе огромният му замах при форхенда. Робин изтегляше ракетата зад гърба си, подобно на някои представители на WTA. Това е рискова техника, тъй като играчът се нуждае от повече време за подготовка на удара и е много по-лесно да се получи мисхит. Вероятно затова шведът бе по-успешен на бавни настилки като клея например, отколкото на тревата, където всичко се случва много бързо.

Благодарение на затворения си хват и на високия си ръст, Сьодерлинг нямаше никакви проблеми с по-високи топки и често го виждахме да пласира размазващи удари дори когато контактуваше с топката над рамото си. Това бе и основен коз за шведа за историческата му победа над Рафаел Надал на Ролан Гарос през 2009 г. Испанецът вече над десетилетие мъчи съперниците си на червени кортове с екстремния топ спин и високия отскок на топката, но това не бе проблем за Робин в онзи паметен ден.

Заблуда е, че шведът удряше топката изцяло плоско, като Дел Потро. Наблюдавал съм Сьодерлинг на живо и когато не се стреми към уинър, а просто иска да остане в разиграването, той често генерираше сериозно количество топ спин. Това бе голямо предимство за него и при по-ниските топки – традиционна слабост на повечето гиганти в тура, които не се чувстват комфортно, когато трябва да клекнат.

Последната отличителна черта на форхенда на шведа бе и голямото превъртане на рамената и тялото – дори по-голямо от това на Федерер!

Фернандо Гонсалес

Не можем да пропуснем и Бомбардира от Чили – Фернандо Гонсалес. Запечатан в съзнанието ми остава един форхенд на „Гонзо“, изстрелян с около 180 км/ч. на турнира в Монте Карло преди години.

Гонсалес изведе бягането от бекхенд, за да се играе форхенд до нови висоти. След двубоя им на Ролан Гарос през 2009 г. Анди Мъри заяви: „Това просто не е за вярване. При някои позиции си мислиш, че няма как да изиграе форхенд, но той отива в трибуните и успява да го направи!“

Често пъти чилиецът страдаше заради тази си тактика – негов патент беше да направи крачка-две вляво при ретур от „адвантидж“ страната на втори сервис, за да изиграе любимия си „инсайд-аут“ форхенд по обратния диагонал и директно да размаже сервиса на своя опонент. В мачове най-вече срещу Федерер обаче, Гонсалес често пъти беше хващан „в крачка“, след като Маестрото просто подсичаше втория си сервис по правата и реализираше ас.

Въпреки това форхендът на Гонзо си остана невероятно оръжие до самия край на кариерата му. Вън от техническите елементи, за мен винаги ключово бе движението на Фернандо към топката – невероятно бързите му крака винаги се нагласяха перфектно към топката с множество ситни крачки.

Хватът на Гонсалес бе полу-западен, а впечатляващо бе, че в зависимост от ситуацията, той бе в състояние да изиграе удара с голям замах, но и да го скъси, когато няма време. И отново да пласира уинър! Също като Федерер и Сьодерлинг, чилиецът използваше ротацията на раменете, а много важни в неговата постановка бяха сгъването на колената и ниският център на тежеста.

Човекът-форхенд със сигурност липсва ужасно много на тура!

Пийт Сампрас

sampras

Връщаме се малко по-назад във времето към легендарния Пийт Сампрас. Неговият форхенд наподобяваше много тези на Иван Лендъл и Щефи Граф – други двама образци при изпълнението на този удар.

Според някои специалисти Пийт използваше континентален хват за своя форхенд, по подобие на друг американец – Джон Макенроу. Анализирайки наличния фото и видео материал обаче, изглежда сякаш Сампрас държи ракетата с източен хват – по-близо до Федерер отколкото до Джони Мак.

Както се вижда от изображението, ръката на „Пистъл Пийт“ е почти права в момента на контакта с топката, със съвсем лека чупка в лакътя. Това, както и отворената глава на ракетата, напомня за техниката на Дел Потро, което обяснява бомбените изстрели от форхенд, на които Сампрас бе способен.

Характерен за американеца бе и завършекът на ракетата му над главата. Този „камшик“ няма как да не напомня за Рафаел Надал и обяснява защо Сампрас бе способен да изпълнява удара и лифтирано, когато това е необходимо.

Също като Лендъл, Сампрас често разчиташе на почти „балонен“ бекхенд с много топ спин, за да подготви ситуацията за гръмотевичен форхенд. Тактиката на Щефи Граф пък бе различна – тя залагаше на сечения бекхенд, целейки да получи удобна топка от своята опонентка.

Борис Стрижлев, TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.