Поглед към миналото: Атланта ’96 и завръщането на Андре Агаси

|  от  

Андре Агаси научава интересен урок, когато е в училището на децата си за т.нар. “Ден на родителите”. Американецът заговоря за своята тенис кариера и изведнъж осъзнава, че нито другите родители, а още по-малко децата, са особено развълнувани от разказа за ретурите му срещу бомбастичния сервис на Пийт Сампрас или за попълването на кариерния Голям Шлем.

“Те бяха по-впечатлени от златния медал, отколкото от което и да било друго постижение – обясни Агаси пред ESPN навръх 20-тата годишнина от Олимпийските игри в Атланта. – Затова има атлети, които се разхождат с медалите си. Много хора желаят да ги видят. Други пък ги заключват в сейф, за да не бъдат откраднати или загубени.”

Олимпийският медал много често е кулминацията в кариерата на един спортист. Хилядите часове, прекарани на игрището или в залата за физически упражения, се отплащат в мига, когато застанеш на почетната стълбичка и чуеш химна на родината си. За Агаси златото от Атланта е не по-малко ценно от осемте му титли от Големия Шлем.

В началото на 1995 г. Андре побеждава Пийт Сампрас във финала на Откритото първенство на Австралия и за първи път достига до №1 в световната ранглиста. Сезонът е един от най-успешните за американеца – той завършва със 73 победи и едва 9 загуби, а в един момент не допуска поражение в продължение на 26 поредни срещи.

Няколко събития от втората половина на годината обаче нанасят сериозни белези върху психиката на големия шампион. На Уимбълдън всичко изглежда предначертано за нов финал Агаси – Сампрас, но Борис Бекер връща времето назад и в жесток полуфинал отстранява американеца. Поражението е особено тежко за Андре, защото той е в серия от пет победи срещу германеца, а освен това води със сет и 4-1 (два пробива) преди да допусне обрат.

След края на мача Бекер заявява пред пресата, че Агаси е надценен и не заслужава цялото това медийно внимание. От този момент нататък роденият в Лас Вегас тенисист и неговият треньор Брад Гилбърт започват “Свещена война” срещу мистър Бум-Бум и са готови на всичко, за да вземат реванш срещу немеца в Щатите.

Именно това се случва на US Open. Агаси печели още по-брутален полуфинал срещу Бекер, но впоследствие губи финала от Сампрас. Това е единствената загуба на Андре в 27 двубоя през летния сезон на твърди кортове, но тя нанася сериозни поражения не само върху тенис кариерата му, но и върху личния му живот.

“Аз и първата ми жена Брук Шийлдс започнахме да се доближаваме до дъното – признава американецът. – Преживях тежко загубата от Пийт. Постиженията ми не помагаха, не чувствах връзка между себе си и играта. Нямах цел пред себе си, не виждах никакъв смисъл.”

Младежките години на Агаси са изпълнени с конфликти и лоши решения. Резултатите му в Купа “Дейвис” обаче показват, че той винаги е носил патриотичния ген в себе си, независимо от бунтарството си. Затова и винаги е уважавал и почитал Олимпийските игри.

Въпреки че през 1996 г. връзката му с тениса е изгубена, олимпийските му амбиции няма как да бъдат прекършени. Агаси тренира с нечовешки фокус, подготвяйки се за жегите в Атланта.

“За първи път почувствах старата страст след трудностите през 1995 г. – припомни си бившият №1. – Бе трудно, но имах ясна цел пред себе си.”

Агаси е топ поставен в надпреварата, но голямото напрежение и здравословни проблеми, свързани с летен вирус, го правят уязвим. Всички останали тенисисти в схемата жадуват да вземат скалпа му.

“Олимпиадата е в собствена категория”, заявява Агаси, акцентирайки върху факта, че Игрите са единствената възможност за тенисистите да се състезава за родината си индивидуално.

Горан Иванишевич е поставен под №2 в Атланта, но непредвидимата природа на Олимпийските игри веднага се проявява и хърватинът е отстранен още в първи кръг.

Агаси започва турнира с трудна победа в два тайбрек сета срещу Йонас Бьоркман – тенисист, винаги опасен на твърди кортове и славещ се с отлични ретури.

В трети кръг мистър Ретур изостава със сет и пробив срещу коравия италианец Андреа Гаудензи, способен да прекара дълги часове на корта дори при 40-градусова жега. Все пак Агаси намира начин да обърне двубоя и да продължи напред.

Пътят на Агаси в Атланта много прилича на онзи на Ролан Гарос три години по-късно, когато американецът е близо до отпадането на няколко пъти. Уейн Ферейра сервира за мача в четвъртфиналния си сблъсък срещу Андре, но се проваля под голямото напрежение. Южноафриканецът така и не успява да победи този кошмарен за себе си опонент до края на кариерата си.

Полуфиналът е срещу Леандър Паеш – тенисист, който и днес продължава да печели на двойки и ще участва в Рио през тази година. В биографичната си книга “Открито” Агаси определя Паеш като “летящо бобено зърно”, което подскача, подсича топката, общо-взето не може да отиграе един удар както трябва, но след 40 минути изведнъж резултатът на светлинното табло по някакъв начин е в негова полза. Индиецът е “Брад Гилбърт от Бомбай” според Андре, визирайки нестандартния и непривлекателен, но печеливш стил на своя дългогодишен треньор. Все пак американецът минава през един оспорван тайбрек и печели мача чисто.

Съперникът на финала е Серхи Бругера, а форматът вече е 3 от 5 сета. Бругера е специалист на клей и към онзи момент вече е завоювал двете си титли на Ролан Гарос, но на твърда настилка балансът на силите е различен. Агаси взима рано топката в познат стил и безпощадно разкарва испанеца от единия ъгъл на корта до другия за разгромното 6-2 6-3 6-1.

Някои критици ще изтъкнат факта, че Сампрас, Бекер и други силни играчи не се появяват в Атланта по различни причини. Повечето от тях така и не печелят злато, за разлика от тенисисти като Николас Масу и Марк Росе, които триумфираха на сингъл през 2004 и 1992 г. съответно.

“Никога не съм имал нужда от опонент, за да загубя – иронично признава Агаси. – Но имаше времена, когато нямаше значение срещу кого играя. Знаех, че ще спечеля. Гордостта ми от това, че пресякох пръв линията в Атланта, няма как да бъде повлияна от нищо.”

Златният медал на Андре и до днес има централно място в залата за физически упражнения, построена от него и от приятеля му и треньор Гил Рейес преди десетилетия. Атлетите, посещаващи залата, винаги се питат колко точно ценен е този успех за американеца на фона на всички останали трофеи.

“Всеки човек е свободен сам да прецени доколко важна е Олимпиадата, това си е негова работа – казва Агаси. – Аз просто поглеждам медала и си казвам, че ми се иска всеки велик тенисист в историята на нашата игра да можеше да притежава един такъв.”

TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.