Поглед към миналото: Незабравимият обрат на Налбандиян срещу Федерер през 2005

|  от  

Остават броени дни до началото на тазгодишното издание на Шампионата на АТР. Осемте най-добри тенисисти за годината отново ще премерят сили в О2 Арена в Лондон, за да определят най-заслужилия през сезон 2018.

TennisKafe.com ще ви върне към може би най-паметния финал в историята на този турнир през новия век. Става дума за сблъсъка между двамата стари съперници – Роджър Федерер и Давид Налбандиян, през 2005 г. Тогава двубоят за титлата все още се играеше във формат 3 от 5 сета и зрителите най-после станаха свидетели на истинска класика, за разлика от постния финал 12 месеца по-рано.

Предисторията: Федерер бе в изумителна форма през 2005 г. и бе допуснал само три загуби преди началото на финалната надпревара. В две от тях Маестрото бе на точка от победата – в Мелбърн срещу Марат Сафин и в Монте Карло срещу Гаске.

При спечелване на турнира без загуба Федерер щеше да изравни стария рекорд на Джон Макенроу за най-добър процент победи-загуби в хода на един сезон. Американецът завърши 1984 г. с 82 победи и само 3 загуби и преди появата на швейцареца никой не се бе доближавал до подобряването или изравняването на това постижение.

Турнирът за първа година се провеждаше в Шанхай, след като при предишните няколко издания домакин бе Хюстън. Въпреки перфектната организация, главоболията за домакините бяха сериозни. С наближаването на турнира световният №2 Рафаел Надал отказа участие; същото направи и третият Анди Родик.

Финалистът от преди година Лейтън Хюит също обяви оттеглянето си от надпревара, последваха го ветеранът Андре Агаси и шампионът от Australian Open Марат Сафин. Така мнозинството от водещите играчи в осмицата се оказаха неспособни да вземат участие.

Самият Федерер също изпитваше трудности заради болки в глезена, които го бяха принудили да почива в продължение на шест седмици и дори да използва патерици. Воден от амбицията да изравни рекорда на Макенроу и да спаси турнира, швейцарецът все пак се появи в Шанхай готов за битка.

Предимство за световния номер едно бе фактът, че турнирът се провежда с групова фаза и едно поражение нямаше да бъде фатално за крайните му шансове. Федерер щеше да има достатъчно време да настрои играта си след шестседмичното отсъствие.

Жребият противопостави швейцареца срещу трима негови стари познайници в червената група: Гийермо Кория, Иван Любичич и Давид Налбандиян.

В синята група пък попаднаха Николай Давиденко, Гастон Гаудио и резервите Мариано Пуерто и Фернандо Гонсалес.

Самият Налбандиян се класира за надпреварата след отказа на Анди Родик. Турнирът започна със среща именно между него и Федерер, която Маестрото спечели в три сета – 6-3 2-6 6-4. Когато двамата се поздравяваха на мрежата, швейцарецът му пожела „всичко най-добро за остатъка от турнира“ и сигурно горчиво е съжалявал за това изречение по-късно.

Федерер спечели трилър и срещу Иван Любичич, както и още един трисетов двубой срещу Гийермо Кория, страдащ също от контузия по това време. По този начин Роджър запази шансовете за изравняване на рекорда на Макенроу и бе на още две победи от постижението, за което фенове и специалисти не спираха да говорят.

В полуфинала Маестрото сякаш вече бе забравил напълно болките в глезена и безпощадно записа „двоен геврек“ срещу Гастон Гаудио – 6-0 6-0, което значеше 81-а победа и пореден финал през този брилянтен сезон.

В другия полуфинал Налбандиян се справи с лекота с Николай Давиденко – 6-0 7-5. Любопитното е, че този мач бе втори по програма, така че всеки един от първите три изиграни сета в онзи съботен ден в зала „Ки Жонг“ завършиха с резултат 6-0.

Големият финал: добре известно бе, че Налбандиян и Федерер са големи съперници още от юношеските си години. Съперничеството между двамата бе едно от най-атрактивните през първото десетилетие на новия век.

Аржентинецът дълго време бе черна котка за Федерер и го побеждаваше във важни срещи още от надпреварите за юноши. Първите 5 мача между двамата на ниво АТР също бяха спечелени от Налбандиян.

През 2005 г. обаче Маестрото сякаш бе започнал да намира решение на този ребус. Швейцарецът бе спечелил последните 4 сблъсъка в съперничеството им, включително четвъртфинал на US Open два месеца по-рано, когато нанесе истински погром на родения в Кордоба тенисист.

Двамата се срещнаха и по-рано в турнира и победата отново бе за Федерер. Въпреки проблемите си, специалистите не очакваха нещо от различно от пореден успех в 3 или най-много 4 сета за големия шампион. Все пак форматът 3 от 5 сета трябваше да бъде сериозно предимство за световния номер едно. Швейцарецът бе губил само веднъж на твърда настилка в 3 от 5 сета през 2004 и 2005 г. и това се случи в прочутия двубой срещу Сафин в Мелбърн.

Още от самото начало бе ясно обаче, че Федерер ще трябва да се потруди сериозно, за да стигне до титлата. Налбандиян винаги е бил един от състезателите с най-изчистена техника. Феноменалните му ретур и бекхенд с две ръце предизвикваха възхищени у всички естети ценители на играта. В този мач аржентинецът осъзнаваше добре шансовете си и бе пределно концентриран още от първата минута.

Срещата започна с пробив още в първия гейм за Налбандиян. Федерер все пак успя да се пребори за рибрейк по-късно в сета и докара нещата до тайбрек. Два аса в дългия гейм и късметлийско докосване от филето на мрежата помогнаха на фаворита да излезе напред в резултата. След 7-6(7-4) Федерер седна на столчето за почивка, дишайки тежко.

Във втората част балансът на силите се запази и двамата продължиха да вървят гейм за гейм. Стигна се до нов тайбрек, в който швейцарецът отново доказа класата си. Трябва да се отбележи обаче, че Налбандиян стана жертва на лошо съдийско отсъждане, водейки с 5-3 точки. По това време система „Ястребово око“ обаче нямаше и Федерер измъкна сета след маратонското 7-6(13-11).

Ако този мач се играеше днес, титлата вече щеше да бъде при Федерер. За пореден път обаче се доказа невероятният чар на двубоите във формат 3 от 5 сета. Налбандиян отпусна ръката напълно, а умората сякаш взимаше връх у неговия именит опонент.

Аржентинецът започна истинска наказателна акция срещу любимеца на шанхайската публика. Налбандиян сякаш бе включил координатна система в главата си и не можеше да сбърка, разкарвайки своя противник от едната страна на корта до другата и обратно.

С нова тениска на гърба си Давид спечели безапелационно третия сет с 6-2. Проблемите на Федерер и бавното му придвижване към топката бяха видими за всички. Налбандиян започна да вярва, че това е неговият ден!

При 1-2 в четвъртия сет се случи немислимото – Федерер повика физиотерапевта. Вече проблем бе и лявото бедро. Изход за Маестрото не се виждаше и частта завърши с разгромното 6-1.

„Защо Федерер се мъчи и не се откаже“, се питаха всички простосмъртни по това време. Петият сет също се движеше еднопосочно към град Кордоба в Аржентина и Налбандиян с лекота поведе с 4-0.

Тогава се случи нещо, което ме накара да осъзная с абсолютна сигурност, че Федерер ще се превърне в една от най-големите легенди в историята на този спорт. Вместо да се предаде и да поздрави своя опонент, Маестрото спечели гейм. После втори, сетне трети и няколко минути по-късно, като по чудо, швейцарецът се озова с аванс от 6-5 гейма и сервис за титлата!

Колко тенисисти са способни да превъзмогнат болката и унижението, на което бе подлаган от Налбандиян в рамките на последните около два часа, и да се завърнат при наглед напълно загубена ситуация?

При 6-5 Федерер поведе с 30-0 след безпощаден сервис, а коментаторът на „Ринг ТВ“ Тодор Попов вече почти бе обявил поредната победа за швейцарския гений. Любимият бекхенд на Налбандиян обаче се завърна и след мощен ретур резултатът бе намален на 30-15.

За потрес на публиката в Шанхай и зрителите пред екраните, предстоеше още един финален обрат в тази спираща дъха класика. При 30-40 Налбандиян отново намери бекхенда си по правата и това означаваше нов тайбрек – общо трети за деня.

В дългия гейм фойерверки липсваха – аржентинецът просто игра солидно, изчаквайки грешките на своя опонент. След поредната – общо 71-а – резултатът стана 6-3 и аутсайдерът получи три мачбола. Още първият бе реализиран, след като геният от Базел отново намери мрежата с форхенда си.

Така след 4 часа и 33 минути Налбандиян най-после можеше да вдигне ръце и да се наслади на триумфа. Загубата означаваше край на серията от 35 победи за Федерер. Швейцарецът не успя да подобри рекорда на Макенроу и след 24 поредни спечелени финала (рекорд в Оупън ерата по това време), най-после бе принуден да преклони глава.

Федерер пропусна да стане и първият човек с три поредни титли от този турнир от времето на Иван Лендъл (1985-1987) насам. Налбандиян пък бе първият шампион от Аржентина от 1974 г., когато това стори Гийермо Вилас в Мелбърн.

Титлата остана и най-престижната в паметната кариера на Давид, точка на която той сложи през 2013 г. след серия неприятни контузии.

TennisKafe.com

 
 
Тагове: , , ,



 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.