Правилно ли е да наричаме Уимбълдън турнир на трева в днешно време?

 от  


В миналото три от турнирите от Големия Шлем са се играели на тревна настилка. В днешни дни Australian Open и US Open се провеждат на твърди кортове, а освен Уимбълдън има само още няколко турнира в календара, които се играят на трева.

Със сигурност обаче голяма част от зрителите, които следят спорта от по-отдавна, няма как да не са забелязали, че в последно време настилката много по-бързо се разорава около основната линия. Обяснението е много просто – в схемата дори при мъжете има само няколко тенисисти, които използват тактиката сервис-воле – Дъстин Браун, Никола Маю, Фелисиано Лопес и може би още един-двама. Останалите предпочитат да остават на основната линия и да провеждат дълги разигравания по цялата ширина на корта, което довежда до много по-бързото износване на настилката, и то в една точно определена зона.

По тази прочина още към края на първата седмица наблюдаваме турнир, провеждащ се върху настилка хибрид – нещо средно между трева и почва.

Причините за тази промяна са две – на първо място, съвременните изкуствени кордажи дават възможност за изпълнение на удари с повече топ спин, което увеличава драстично шансовете на посрещачите. Още по-важно, организаторите на Уимбълдън решиха да променят характеристиките на тревата и да преминат към 100 % райграс още през 2001 г., което я направи значително по-бавно, както сподели и Горан Иванишевич по-време на тазгодишния турнир. Отскокът на топката също е по-висок, както ясно показват графиките на BBC, и това дава възможност за по-лесно изпълнение на неспасяеми минаващи удари.

Новак Джокович и Рафаел Надал спечелиха турнира общо пет пъти през последните години, въпреки че играеха със същия стил на игра и тактика от сезона на клей. Сърбинът няма никакви проблеми да провежда маратонски разигравания от дъното на корта и дори да се пързаля и да прави шпагати все едно е на червени кортове.

Доминик Тийм спечели турнира в Щутгарт през тази година, въпреки че често бе на два метра зад основната линия.

Това не бе валидно в миналото – дори отличен бейслайнър като Иван Лендъл трябваше коренно да промени стила си на игра, за да има шансове да вдигне титлата. Той всъщност така и не успя да го направи, защото сервис-волето му просто не бе достатъчно добро.

Категоричното мнение на tennisworldusa.com, което ниe споделяме напълно, е че това не е правилната посока за развитие. Тенисът е интересен, когато има разнообразие и различни стилове на игра. В двубоя между Ник Кирьос и Дъстин Браун средната продължителност на разиграванията през цялото време бе между два и три удара, но публиката и всички зрители пред екраните се забавляха изключително много и не можеха да сдържат емоциите си дори по време на загрявката.

Според нас би било добре поне на трева да виждаме повече тенисисти със стил сервис-воле, които да демонстрират майсторски изпълнения в близост до мрежата. А на дълги и изтощителни физически разигравания може да се наслаждаваме през останалото време през годината.

TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.