В тениса, както във всеки спорт, има много въпросителни, а в мъжкия Тур през този век най-големият е: „Какво щеше да се случи, aко кариерата на Хуан Мартин дел Потро не бе възпирана от всички тези контузии?“. Ако лявата му китка, която е ключова за двуръкия му бекхнед, не бе претърпяла толкова много травми, които доведоха до две операции, извадили го от корта за по-голямата част от два сезона и намалили качеството на бекхенда му за дълъг период от време, ако това не се бе случило, щеше ли той да бъде също толкова голям съперник на Роджър Федерер, колкото е и Рафаел Надал?
В крайна сметка именно аржентинецът, на възраст само от 20 години, успя да изненада Маестрото в петсетова битка на финала на US Open през 2009-а. До този момент единствено Надал бе побеждавал Федерер на финал от Големия шлем. И изведнъж се появи млад играч, който може да разменя мощни форхенди и големи сервиси с швейцареца. Надал се противопоставя на Федерер с много топспин, Джокович със защита… Не и Дел Потро. Неговата игра, както тази на Федерер, е изградена на силата и агресията. Бум – какво съперничество!
Макар двамата да проведоха няколко запомнящи се мача помежду си, надпреварата между тях така и не успя да си заслужи наименованието „съперничество“. А може би това не е вярно, може би то просто бе отложено с близо десeтилетие. В неделя Дел Потро, вече на 29, победи 36-годишния Федерер с 6-4 6-7(8) 7-6(2), за да спечели финала на BNP Paribas Open в най-интригуващия сблъсък от младата 2018-а. До самия край никой от двамата не успя да установи контрол. Битката продължи почти 3 часа под жаркото слънце и се проведе след женския финал, но никой не посмя да си тръгне от препълнения Stadium 1 (второто най-голямо тенис помещение след Arthur Ashe Stadium в Ню Йорк). Яростните форхенди следваха един след друг. Двамата бяха подложени на тест. Изглеждаше сякаш ще видим един край, след това – не! – друг, след това отново инициативата се обръщаше. Чувството бе сякаш това наистина е съперничество.
В първия сет двамата си разменяха спечелени подавания до петия гейм, когато Федерер изпълни лошо два форхенда и бе пробит на 0. И в двата случая Маестрото се опитваше да уцели бекхенда на противника си, както щеше да продължи да прави през целия мач, но Дел Потро изпълняваше бекхендите си с такава дълбочина и жестокост (няколко от тях надскочиха 100 км/ч.), че световният номер 1 изпитваше затруднения с това да отговори. Впечатляващо е, че Федерер изобщо успя да върне толкова много от тях в корта. Успяваше да защити позицията си добре от крайната линия, абсорбираше силата на изстрелите, поемайки ги малко, след като отскочат от земята, и ги връщаше с убийствена скорост. Сбърка няколко пъти, но това не се случваше често. Гледах мача с Кристофър Клари от The Times, един от доайените сред тенис анализаторите на тази ера, и в този момент той се обърна към мен и каза: „Възрастта изглежда не влияе на времето за реакция. Вратари. Федерер. Влияе на движението с краката, но не и на времето за реакция.“
Федерер така и не стигна до брейкбол в първия сет и той приключи след малко повече от половин час с три подавания на 0 – 6-4. Федерер спаси две точки за пробив в откриващия си сервис гейм във втората част, Дел Потро спаси две в десетия, а помежду им – огромен брой удивителни точки, включително една във втория гейм, която завърши с лоб на Маестрото, догонен от Кулата от Тандил и върнат с „хот-дог“, само за да бъде посрещната отново топката на мрежата от водача в ранглистата и разиграването да завърши с елегантно воле.
В момента, в който аржентинецът спечели подаването си на 0 в дванадесетия гейм и прати сета в тайбрек, двамата започнаха да стават раздразнителни. Странно, но това често се случва, когато се изправят един срещу друг, колкото и примерен имидж на джентълмени да поддържат на корта през останалото време. Дел Потро се оплака на съдията на стола за това, че фенове на Федерер не поддържат тишината по време на изпълненията му на начален удар (също така те се радваха при всяка негова мрежа от сервис). Моменти по-късно, след ас на Дел Потро за 3-3, Федерер се развика на главния съдия за това, че не е видял как топката се е приземила далеч в аут, ограждайки мястото, където той бе убеден, че е паднала, с ракетата си. Швейцарецът оспори отсъждането, но се оказа че сервисът се е приземил в очертанията, което не му попречи да продължава да недоволства. Дел Потро започна да прави същото, събитията станаха напрегнати. Федерер реализира чак седмата си възможност да затвори сета и да прати мача в трети, решаващ такъв.
В началото двамата печелеха лесно и бързо подаванията си, но при 4-4 и начален удар на Дел Потро Федерер стигна до дюс и проби с къс бекхенд, който Кулатаа от Тандил не успя да достигне. В следващия гейм Маестрото поведе с ас с 40-15 и си издейства две точки за спечелването на турнира на свой сервис, всичко изглеждаше приключило. След уинър от Дел Потро и две непредизвикани грешки от Федерер обаче, изведнъж стигнахме до шанс за рибрейк. Бам, бам, и Федерер отново стоеше пред възможност за успех. Но не. Дел Потро реализира минаващ удар и две точки по-късно изстреля мощен форхенд, за да пробие обратно. В крайна сметка се стигна до тайбрек и за пръв път в двубоя нивото на игра спадна – поне това на Федерер. Първият сервис го напусна, а с това сякаш си замина и увереността му. Негов форхенд излетя извън корта и Хуан Мартин дел Потро вдигна победоносно ръце, отправяйки поглед към синьото небе. Това бе единадесетата му победа в рамките на два поредни турнира. Първата загуба за годината на Федерер. Финал между двамата състезатели, представящи се най-добре в Тура в момента, който ни предостави драма и извънземен силов тенис.
Имайки предвид, че Анди Мъри се възстановява от контузия в бедрото и е аут до лятото, Джокович и Стан Варинка се възстановяват от травми в лакътя и коляното, Надал е извън турнирите поради контузия в бедрото, а нито Саша Зверев, нито някой друг млад играч използват момента, защо да не си възвърнем едно съперничество, което така и не просъществува, макар да му беше писано да се случи? Фед срещу Делпо. По-добре късно, наистина късно, отколкото никога.
Източник: Джералд Марзорати, New Yorker
